Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:
Радио Ватикана

Home / Папа Франциск / Проповеди

Папата на Кръстния път: срам за греховете ни, но надежда в Божието милосърдие


Повече от 20.000 вярващи и поклонници от цял свят взеха участие в традиционния Кръстен път с папа Франциск на римския Колизеум. Въпреки неистовите антитерористични мерки за сигурност, тишината на присъстващите, тяхната молитва и хилядите запалени свещи направиха внушителена атмосферата в нощта на Велики петък в италианската столица. Текстовете на четиринадесетте кръстни спирания тази година бяха подготвени от френската библеистка и носителка на престижната награда „Йозеф Ратцингер – Бенедикт XVI“, Ан-Мари Пелетие.

Малко преди да се отправи към римския Колизеум папа Франциск публикува съобщение на своя девет езичен профил в социалната мрежа Twitter, който гласеше: „О, Кръст Христов, научи ни, че изгрева на слънцето е по-силен от мрака на нощта, и, че вечната Божия любов винаги побеждава“.

При пристигането си към 21 ч. местно време на Амфитеатъра на Флавиите, папа Франциск бе посрещнат от кмета на Рим, Вирджиния Раджи и от кардинала викарий за Рим, Агостино Валини.

През четиринадесетте спирания Кръстът бе носен от свещеници, миряни, богопосветени, семейства от различни нации. На първото и четиринадесетото спирана Кръстът бе носен от кардинала викарий, Агостино Валини. През останалите спирания той бе носен от едно римско семейства, един инвалид в количка заедно с асистенти от Unitalsi, две студентки – една полякиня и една италианка – и двама миряни от Римини. След това от три индийски монахини, двама миряни и две монахини от Африка (Буркина Фасо и Демократична Република Конго), едно семейство от Египет, двама миряни от Португалия и едно семейство от Колумбия, страни които папата ще посети през следващите месеци. Последваха двама френски съпрузи, двама миряни от Китай и двама братя францисканци – един аржентинец и един израелец, от Кустодията на Светата Земя.

В края на Кръстния път, около 23 ч., папа Франциск отправи следната молитва:

„О, Христе, оставен сам, предаден дори от твоите и продаден за няколко жълтици.

О, Христе, съден от грешниците, предаден от старейшините.

О, Христе , измъчван в плътта, коронясан с трънен венец и облечен в багреница. О, Христе, бичуван и жестоко прикован.

О, Христе, пронизан от копието, което прободе сърцето ти.

О, Христе, умял и погребан, Ти, който си Бог на живота и съществуванието.

О, Христе, единствен наш Спасителю, ние се завръщаме при Теб и тази година със сведени от срам очи и със сърце, изпълнено с надежда:

От срам за всички опустошения, разрушения и корабокрушения, които се превърнаха в нещо обичайно за нашия живот;

Срам за невинната кръв, която всекидневно се пролива от жени, деца, имигранти и хора, преследвани заради цвета на тяхната кожа или заради тяхната етническа и социална принадлежност и заради тяхната вяра в Теб;

Срам за твърде многото пъти, когато като Юда и Петър, те продадохме, предадохме и оставихме сам да умреш заради нашите грехове, бягайки като страхливци от нашите отговорности;

Срам заради нашето мълчание пред несправедливостите; заради нашите ръце, неохотни в даряването и алчни в заграбването и завладяването; заради нашия глас, силен в защитата на нашите интереси и свенлив да говори за тези на другите; за нашите крака, бързи по пътя на злото и парализирани по този на доброто;

Срам за всичките пъти, когато ние епископи, свещеници и богопосветени скандализирахме и наранихме твоето тяло, Църквата; и забравихме нашата първа любов, първият ни ентусиазъм и нашето напълно разположение, допускайки нашето сърце и нашето посвещение да ръждясат,

Срамуваме се много, Господи, но нашето сърце изпитва носталгия и храни уверена надежда, че не се отнасяш към нас според нашите заслуги, а единствено според изобилието на твоето Милосърдие; че нашите предателства не премахват величието на Твоята любов; че твоето сърце, майчино и бащинско, не ни забравя, въпреки нашето коравосърдечие;

Уверената надежда, че нашите имена са изписани в сърцето Ти и че, сме поставени в зеницата на очите Ти;

Надежда, че твоя Кръст ще преобрази нашите закоравели сърца в сърца от плът, способни да мечтаят, да прощават и да обичат; ще преобрази мрачната нощ на твоя кръст в ослепителен изгрев на твоето Възкресение;

Надежда, че твоята преданост не се базира на нашата;

Надежда, че войнството от мъже и жени, предани на твоя Кръст продължава и ще продължи да живее предано като маята, която дава вкус и като светлината, която открива нови хоризонти в тялото на нашето наранено човечество;

Надежда, че твоята Църква ще се стреми да бъде гласът, който вика от пустинята на човечеството, за да подготви пътя на твоето триумфално завръщане, когато ще дойдеш да съдиш живите и мъртвите;

Надежда, че доброто ще победи, въпреки неговото привидно поражение!

О, Господи Исусе, Сине Божий, невинна жертва за нашето изкупление, пред твоето царско знаме, пред твоята тайна на смърт и слава, пред твоя ешафод ние коленичим засрамени и с надежда, и Те молим да ни умиеш с кръвта и водата, които ще се пролеят от твоето прободени Сърце; да простиш нашите грехове и нашите вини;

Молим Те, да си спомниш за нашите братя изтребвани от насилието, безразличието и войната;

Молим Те, да счупиш оковите, които ни държат затворници на нашия егоизъм, на нашата доброволна слепота и суетата на нашите светски сметки.

О, Христе, молим Те научи ни да не се срамуваме никога от твоя Кръст, да не го манипулираме, а да го почитаме и да му се прекланяме, защото с него Ти, ни показа грозотата на нашите грехове, величието на Твоята любов, несправедливостта на нашите присъди и величието на Твоето милосърдие. Амин!“.

svt/ rv