Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:
Радио Ватикана

Home / Ватикана / Събития

Жените в Кръстния път на Исус


Тази година автор на медитациите за Кръстния път на римския Колизеум е френската библистка Ан-Мари Пелетие. Медитациите излизат от традиционната форма, тъй като молитвените спирания отразяват моментите, които авторката смята за най-многозначителни по пътя на Исус към Голгота: отричането на Петър от Исус, Христовите страдания в които днес се отразява лика на мъже, жени, дори деца – насилени, унижени, измъчвани и убивани, тишината на Велика събота. Ан-Мари Пелетие дава особено място на жените в Кръстния път, цитира св.Катерина Сиенска и Ети Хилесум. В интервю за Радио Ватикана Ан-Мари Пелетие говори за своята идея в медитациите, нетрадиционните молитвени спирания и посланието, което иска да отправи със своите размишления за Кръстния път.

„Отначало бях малко изплашена от идеята да опиша с мои думи тайната на Кръста от името на Католическата църква, така че всеки да може да се разпознае. Но веднага интуитивно разбрах, че това е подходящ случай за жените, както и за Църквата. Още повече, че в евангелските откъси за Страданието присъстват жени, особено под Кръста и в момента на Възкресението. Тоест, още от самото начало има женско присъствие. Затова смятам за естествено гласа на една жена да интерпретира медитациите на Църквата за Кръстния път“.

„Не съм мислила точно какво искам да кажа или какво да предам с медитациите. Идеята бе да измина този път, следвайки стъпките на Исус към Голгота. Става въпрос за друго измерение – мисълта на Бога , а не нашата. Затова подхода бе на вслушването и мълчанието, за да достигна, за себе си и за другите, до изключителния парадокс на Страданието, което Свещеното писание определя като нечувано и което дълбоко докосва нашия съвременен свят“.

„Отправна точка бе фактът, че Кръстния път засяга различни моменти, но няма задължителна схема и затова избрах ония моменти, които ми се струват най-многозначителни. Така реших да включа отричането на Петър и сцената в която Пилат също заявява, че Христос трябва да бъде разпнат. За мен бе много важно да припомня, в тези обстоятелства, съучастничеството на евреи и езичници в смъртната присъда на Исус.  Знаем, че през вековете християните са се изкушавали да припишат отговорността за смъртта на Исус на еврейския народ.  Текстът, така както е написан, помага да се разбере, че това е една огромна духовна драма в която евреи и езичници са обединени в отрицанието на Христос, със същата жестокост, която се съдържа в смъртна присъда“.

Ан-Мари Пелетие обяснява какво послание иска да отправи чрез медитациите за Кръстния път: „Главното бе да засиля чувствителността върху факта, че драматичните събития на Христовите страдания са плод на човека. Христос е осъден на смърт, подложен на човешкото насилие. Тази събития ни учат, че трябва да постигнем онова, което папа Франциск нарича Евангелието на радостта (Evangelii gaudium). Изправени сме пред един голям парадокс, тъй като сме свидетели на един провал, на  триумфиращото страдание, на царството на смъртта. Много е важно да се осъзнае факта, че да си християнин означава обратното на насилието и смъртта и че любовта е по-силна.  Божията любов има силата да побеждава всичко. Смятам, че задача на днешните християни  е да свидетелстват именно това».

Авторката на медитациите за тазгодишния Кръстен път говори и за последното молитвено спиране в което подчертва женското присъствие: «Реших да посветя 14-то молитвено спиране на Велика събота, тъй като Евангелието за този ден предлага малко думи и те засягат предимно жените. Само жените, завърнали се от гроба след погребението на Исус, отиват да приготвят платната с които да увият тялото му след Шабат. Въпреки, че нашата литургия няма голям отзвук, смятам, че Велика събота е фундаментален момент. Момент на съсредоточаване и на тишина, като подготовка за възкресението. Но също и момент на жените. Показва жените подложени на изпитание пред смъртта на Исус, но които  продължават да гледат към живота: подготвят платната с които ще увият тялото на Христос и демонстрират различно отношение от учениците по пътя към Емаус. Те са отчаяни и объркани, но при жените не е така: просто и  смирено приготвят платната с което се подготгвят за голямата изненада от вестта за Христовото възкресение».

dg/ rv