Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:
Радио Ватикана

Home / Папа Франциск / Проповеди

Папата: вярата не е идеология, а служение за другите


Компасът за християнина е да следва разпнатия Христос, който не е един безплътен бог, а Бог станал човек, който взе върху си раните на своите братя. Това посочи папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана.

В началото на Великия пост отеква силно призива за обръщането на сърцето. Днешната литургия – отбеляза папата – „поставя този призив пред три реалности: човек, Бог и пътя“. Реалността на човека е да избере между доброто и злото: „Бог ни направи свободни, изборът е наш, но никога не ни оставя сами и ни посочва пътя на доброто със своите Заповеди“, отбеляза папата. Но съществува също и реалността на Бог: „за учениците бе трудно да разберат пътя на кръста на Исус. Защото Бог взе върху си цялата човешка реалност, с изключение на греха. Не съществува Бог без Христос. Един бог без Христос е „безплътен“, той е нереален бог:

„Реалността на Бог е Бог станал Христос, за нас, за да ни спаси. Когато се отдалечаваме от това, от тази реалност и се отдалечаваме от Кръста Христов, от истината от раните Господни, ние се отдалечаваме също от любовта, от милосърдната Божия любов, от спасението и тръгваме по един идеологически път на представата ни за Бог, далечен. Но Бог е този, който дойде при нас и стана близък,, за да ни спаси и умря за нас. Тази е реалността на Бог“.

За да обясни тази „реалност на Христос“ папата цитира диалога между един гностик и един вярващ, разказан от един френски писател от миналия век. На недоумението на гностика за това как е възможно Христос да е Бог, вярващият отговаря: „Това за мен не е проблем. Би било проблем, ако Бог не се бе въплътил в Христос“.

Бог, станал плът – продължи папа Бергольо – е „основата на милосърдните дела. Раните на нашите братя, са раните на Христос, раните на Бог, защото Бог стана плът в Христос“. Според папата „не можем да живеем Великите пости без тази реалност“. Оттук и неговия призив да се обърнем, но „не към един абстрактен Бог, а към конкретния Бог, който стана плът в Христос“.

Тази е реалността на Христо. Реалността на неговия път – каза накрая Епископът на Рим – „е да изпълняваме волята на Отца, като Него, т.е. да вземем всекидневните си кръстове и да се отречем от себе си, за да следваме Христос. Ето защо, не трябва да правим онова, което ние искаме, а онова, което иска Исус; да следваме Исус“.

Това означава да „загубиш живота, за да го спечелиш след това“. Нашият живот е една непрекъсната загуба на нещо: загуба на удобството, на онова, което аз искам, за да вървя винаги по пътя на Исус, който служеше на другите и възхваляваше Бог. Това е правилния път“.

Ето защо – завърши папа Франциск – „единствения сигурен път е да следваме разпнатия Христос, скандалът на Кръста“.

svt/ rv