Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:
Радио Ватикана

Home / Папа Франциск / Документи

Послание на папата за Великия пост


Всеки човек заслужава „да бъде приет, уважаван и обичан“, особено ако е слаб и отхвърлен. Това пише папа Франциск в посланието си за Великия пост 2017 озаглавено „Божието Слово е дар. Другият е дар“. В него Светия отец приканва християните да не бъдат затворници на парите, защото те „отнемат пространството на любовта и възпрепятстват мира“. Нека отворим вратите си за слабия и бедния – призовава папа Бергольо в посланието – защото другия е дар: само така ще можем да живеем и свидетелстваме пълнотата на пасхалната радост.

Папа Франциск конкретно се спира на притчата за богаташа и бедния Лазар от Евангелиео на Лука (Лук. 16: 19-31). Именно Лазар ни бива представен не като "анонимен" и "невидим", какъвто е през погледа на богатия - пояснява папата – а като "индивид" със своя история, лице и черти и като такъв, става дар за нас: безценно съкровище, човешко същество, когото Бог обича и за когото се грижи, въпреки конкретното му състояние.

Словото е дар. Другитe са дар

Скъпи братя и сестри,

Великият пост е ново начало, път водещ към конкретната цел на Пасхата на Възкресението, Христовата победа над смъртта. Това време винаги и настойчиво ни призовава към обръщане на сърцето. Християните са призовани да се обърнат към Бог “от все сърце" (Йоил 2:12), да откажат да се примиряват с посредствеността и да укрепват приятелството си с Господ. Исус е верен приятел, който никога не ни изоставя и дори когато грешим чака търпеливо завръщането ни, като с това очакване ни показва готовността Си да прощава (Проповед, 8 януари 2016 г.).

Великият пост е благоприятно време да задълбочим нашия духовен живот, посредством средствата за освещаванe, които Църквата ни предлага: пост, молитва и милостиня. В основата на всичко е Божието слово, което през този период сме призовани да слушаме и над което да размишляваме по-дълбоко. По специално бих искал да се спра на притчата за богаташа и Лазар (Лк. 16, 19-31). Нека да намерим вдъхновение в тази съдържателна история, която ни помага да разберем, какво да направим, за да постиганем истинско щастие и вечен живот. Тя ни насърчава към искрено обръщане на сърцето.

Другият е дар

Притчата започва с представяне на двамата главни герои. Сиромахът е описан в големи подробности: той е окаян и няма сили дори да се изправи. Лежи пред вратата на богатия и се храни с трохите, падащи от трапезата му. Тялото му е покрито със струпеи и кучета идват да ближат раните му (20-21). Картина на голямо нещастие, описваща унижен и окаян човек.

Сцената е дори по-драматична, като вземем предвид, че сиромахът се казва Лазар: име, пълно с обещание, което буквално означава "Бог помага". Този герой не е анонимен. Чертите му са ясно очертани и той се появява като индивид със собствена история. Докато за богаташа той остава невидим, ние го опознаваме добре, за нас той става близък, приема лице и черти и като такъв, става дар, безценно съкровище, човешко същество, когото Бог обича и за когото се грижи, въпреки конкретното му състояние на нежелан и отхвърлен (Проповед, 8 януари 2016 г.).

Лазар ни учи, че другите са дар. Правилното отношение към тях е благодарност и признаване на тяхната ценност. Дори сиромахът пред вратата на богатия не е досадно бреме, но призив за обръщане на сърцето и промяна. Притчата първо ни приканва да отворим вратите на сърцето си към другите, защото всеки човек е дар, независимо дали е ближен или безименен просяк. Великият пост е благоприятно време да отворим вратите за всички нуждаещи се и да познаем в тях лицето на Христос. Всеки от нас среща подобни хора в ежедневието си. Всеки живот, който срещаме, е дар, заслужаващ приемане, зачитане и любов. Божието слово ни помага да отворим очите си и да посрещнем и обичаме живота, особено когато е слаб и уязвим. За да го сторим обаче, трябва да приемем сериозно това, което Евангелието ни разказва за богатия човек.

Грехът ни заслепява

Притчата е безпощадна в своето описание на противоречията, свързани с богатия човек (19). За разлика от бедния Лазар, той няма име; той е наречен просто "един богат човек". Неговото богатство се представя в екстравагантни и скъпи одежди. Багреницата е била по-ценна от сребро и злато и пазена за божества (Евр 10, 9) и царе (Съд 8, 26), докато висонът придавал почти свещен характер. Човекът явно е обсебен от богатството си, демонстрирайки го ежедневно: "и всеки ден пируваше бляскаво " (19). В него можем да съзрем драмата на покварата и греха, прогресиращи в три последователни етапа: любов към парите, суета и гордост (Проповед, 20 септември 2013 г.).

Апостол Павел ни казва, че "корен на всички злини е сребролюбието" (1 Тим 6,10). Това е основната причина за корупцията и източник на завист, разпри и подозрения. Парите могат да прострат господството си над нас, дори да се превърнат в тираничен идол (Evangelii Gaudium, 55). Вместо да бъдат средство служещо ни за правене на добро и солидарност с другите, парите могат да оковат нас и целия свят в една егоистична логика, която не оставя място за любов и затруднява мира.

Притчата показва също, че алчността на богаташа го прави суетен. Неговият характер намира израз в повърхностни изяви, в демонстриране на всичко, което може да си позволи. Външната проява обаче прикрива вътрешна празнота. Животът му е в плен на външния вид, в най-повърхностни и мимолетни аспекти на съществуването (пак там., 62).

Най-ниското стъпало на тази морална деградация е горделивостта. Богатият човек се облича като цар и действа като бог, забравяйки, че е смъртен. За тези, покварени от любов към богатствата, нищо не съществува извън собственото им его. Тези, около тях, не влизат в полезрението им. Резултатът от любовта към парите е вид слепота. Богаташът не вижда сиромаха, който гладен и страдащ, лежи пред вратата му.

Виждайки този пример, можем да разберем защо Евангелието така безцеремонно осъжда любовта към парите: "Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона"(Мт. 6, 24).

Словото е дар

Евангелието за богатия човек и Лазар ни помага да се подготвим добре за идването на Великден. Литургията на Пепеляна сряда ни приканва да живеем опит доста сходен с този на богаташа. Когато свещеникът посипва пепелта върху главите ни, той повтаря думите: "Не забравяй, че си прах, и в прах ще се върнеш". Както се оказва, богаташът и сиромахът умират и по-голямата част от притчата се случва в задгробния живот. Двамата герои внезапно откриват, че "понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем" (1 Тим 6, 7).

Ставаме свидетели на това, което се случва в отвъдното. Там богатият човек говори надълго и нашироко с Аврам, когото нарича "отче" (Лк 16, 24-27), като знак, че принадлежи към Божия народ. Този детайл показва живота му още по-противоречив, защото до този момент не е споменавано отношението му към Бог. В действителност, в живота му не е имало място за Бог. Едиснтвения му бог е бил той самият.

Единствено мъченията на задгробния живот отварят очите на Богаташа за Лазар. Той иска сиромаха да облекчи страданията му с капка вода. Жестът който иска от Лазар е подобен на това, което той би могъл да стори приживе, но никога не го е сторил. Аврам му казва: "ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш"(25). В задгробния живот, се възстановява един вид справедливост и злините от живота са балансирани с добро.

Притчата продължава с послание за всички християни. Богатият моли Аврам да изпрати Лазар да предупреди братята му, които са все още живи. Но Аврам отговаряр: "имат Моисея и пророците, нека ги слушат" (29). А към възраженията на богаташа, той добавя: "ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят " (31).

Така истинският проблем на богатия излиза на преден план. В основата на всичките му злини е неспособността му да се вслуша в Божието слово. В резултат на това той вече не обича Бог и презира ближния си. Словото на Бог е живо и силно, способно да обръща сърцата и да ги води обратно към Бог. Когато затворим сърцата си за дара на Божието слово, в крайна сметка затваряме сърцата си за дара, който са нашите братя и сестри.

Скъпи приятели, Великият пост е благоприятно време за подновяване на срещата ни с живия Христос, в Неговото слово, в тайнствата и в нашия ближен. Господ, който преодоля измамите на Изкусителя през четиридесет дни в пустинята, ни показва пътя, който трябва да поемем. Нека Светият Дух ни води по истинския път на обръщането, така че да можем да преоткрием дара на Божието слово, да се пречистим от греха, който ни заслепява и да служим на Христос, живеещ в нашите братя и сестри в нужда. Насърчавам всички вярващи да изразят това духовно обновление също, чрез участие във Великопостните инициативи, насърчавани от много Църковни организации в различни части на света за да спомогнат по този начин да нараства културата на срещата в единното човешко семейство. Нека се молим един за друг, така че, чрез учстие в победата на Христос да можем да отворим вратите си за слабите и бедните. Тогава ще бъдем в състояние да изпитаме и да споделим в пълнота радостта на Великден.

Ватикана, 18 октомври 2016 г.

Празникът на Свети Евангелист Лука

(превод Бистра Пищийска)