Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:
Радио Ватикана

Home / Папа Франциск / Апостолически пътувания

Папа Франциск отговаря на журналистически въпроси на връщане от Швеция


Завърши 17-та апостолическа визита на папа Франциск в Швеция (31 октомври - 1 ноември)  по повод честванията на 500 годишнината от Реформацията. Веднага след завръщането си, папа Франциск се отправи към базиликата Санта Мария Маджоре в Рим, за да благодари на Дева Мария спасение на римския народ, съобщи в туитър директорът на Ватиканския пресцентър Грег Бърк. Както и при другите международни пътувания, папа Франциск разговаря с журналистите на борда на самолета за Рим, засягайки различни теми: мигрантите, жените свещеници, икуменизма, секуларизацията.

Не е хуманно да се затварят вратите и сърцата за мигрантите

Отговаряйки на въпроса как вижда миграционния процес към Европа, който все повече се свързва със заплаха за културната и християнска идентичност на континента и много страни затварят границите си, включително Швеция, папата заяви:  „Трябва да има разграничение между мигранта и бежанеца. Мигрантът трябва да бъде третират с определени правила, защото емиграцията е право, но регулирано с норми. Бежанецът обаче идва поради глад или война и се нуждае от по-голяма грижа. Швеция винаги е била пример за това. Интеграцията на културите не трябва да ни плаши. Европа е изградена с постоянната интеграция на културите.

Какво мисля за затварянето на границите? Теоретически, не може да се затвори сърцето за един бежанец. Важна е също и предпазливостта на управляващите, които трябва да ги посрещнат. Да се мисли не само настаняването им, а и за тяхната интеграция. Всяка страна според възможностите си, но винаги с отворено сърце. Не е хуманно да се затворят вратите и сърцата, защото впоследствие това се заплаща, политически. Както се заплащат погрешните сметки за възможността за прием и интеграция. Опасността е тази, че ако не бъде интегриран, мигранта или бежанеца се затваря в гето! Ако една култура не развива отношение с друга култура, тя се превръща в заплаха“. Папата разказа за срещата си с представител на шведското правителство, който е обяснил настоящите трудности за приема на мигранти. „Смятам, че ако Швеция намали капацитета на приема няма да го направи от егоизъм, а защото няма необходимото време за настаняването на всички. Всички знаем за нейното гостоприемство“.

За жените свещеници

На въпрос дали е възможно и свещенството за жени в Католическата църква, след като в Швеция лидер на църквата е жена, папа Франциск отговори: „За свещеническото ръкоположение на жени думите на Йоан Павел II са ясни и категорични. Но жените могат да правят много неща по-добре от мъжете и в догматичната област. Еклесиологията на Католическата църква има две измерения: на апостолите и епископите, на Св.Петър и кардиналите, а другото е богородичното на Дева Мария. Кое е по-важно в богословието и мистичността на Църквата? На апостолите или на Мария? Църквата е жена и съпруга на Исус Христос. Това е мистично съпружество и в неговата светлина може да се разберат и двете измерения. Не съществува Църква без женското измерение».

Кой е отговорен за нарастващата секуларизация

Запитан кой носи отговорността за нарастващата секуларизация – светските правителства или Църквата - или тя е неизбежна фаталност, Франциск каза: «Не вярвам във фаталността. Кои са отговорните? Бенедикт XVI много ясно говори за това: когато вярата е хладна, Църквата отслабва. Това е процес. В най-секуларизираните периоди в историята– например във Франция – свещениците са били лакеи на двора, доминира клерикалния функционализъм и липсва силата на Евангелието. Може да се каже, че тогава евангелизацията е слаба. Успоредно с това има друг процес, когато човекът се създава култура с която заема мястото на Бога творец. Затова смятам, че в секуларизацията рано или късно се достига до прегрешение към Бога творец, благодарение на самодостатъчния човек. Нужен е разумен секуларизъм и разумна автономност на науките, философията и политиката. Съвсем друго е лаицизмът наследен от илуминизма... Когато се премине отвъд границита и човека се чувства Бог, това означава слабост в евангелизацията и вярата на християните става хладна. Необходима е разумна автономност в развитието на културата и науката, но със съзнанието, че сме създадени от Бога. Кардинал де Любак казва, че когато Църквата навлиза в този негативен секуларизъм е по-лошо от случилото се в епохата на корумпираните папи. Когато Исус се моли на Тайната вечеря иска само едно нещо от Отца: да не ни откъсва от света, а от светското, което е много опасно: гримирания секуларизъм, който прилича на прет а порте“.

Диалогът във Венецуела

На въпрос за неотдавнашната му среща с президента на Венецуела Николас Мадуро във Ватикана, папата разясни, че тя е отговор на молбата му след посещение в Близкия Изток. „Когато един президент иска среща, той се приема. Изслушах мнението му и казах, че искрения диалог е единствения път за всички конфликти: или се диалогира или се крещи. Няма друт път. Диалогът подпомага преговорите и е единствения път за разрешаване на конфликтите. Ако това беше направено в Близкия Изток, тогава животът на много хора щеше да бъде спасен“.

Трафикът на хора

Папата отговори на въпрос свързан с трафика на хора. „Темата винаги ме е вълнувала поради факта, че Христос продължава да страда на разпятието за своите най-слаби братя и сестри. Когато бях епископ на Буенос Айрес организирахме инициатниви срещу трудовата есплоатация, дори и с групи в които участваха некатолици и невярващи. Работил съм и с две женски конгрегации, които се занимаваха с жени, жертви на проституцията. Веднъж годишно отслужвах литургия за тях. Тук, в Италия, има много доброволци и организации, които се борят срещу формите на съвременно робство. Преди няколко месеца посетих една от тези организации. Доброволческата дейност е едно от хубавите неща в Италия.Това се дължи на енорийските свещеници. Молитвата и доброволческата дейност са двете неща, плод на апостолическата жар на италианските енорийски свещеници“.

dg/ rv