Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:
Радио Ватикана

Home / Папа Франциск / Документи

През октомври папата се моли за отговорността на журналистите и за мисията на християните


Общи молитвени намерения

"За да могат журналистите да бъдат винаги мотивирани в работата си от зачитането на истината и силното чувство за етика". Това е общото молитвено намерение на папата за месец октомври. Средствата за масова информация играят голяма роля за разпространяване на информацията в света днес и за това журналистите носят голяма отговорност и имат моралното задължение, пред истината и пред хората, да предоставят правдоподобна картина на събитията и институциите за които разказват.

******

"Ролята на средствата за масова информация се разшири неимоверно през последните години, до такава степен, че те са основно средство за информиране на света за събитията от съвременната история. Бих искал да ви благодаря, по особен начин, за професионалното отразяване, което осигурихте през тези дни, когато очите на целия свят, не само на католиците, бяха обърнати към Вечния град и особено към това място, чието сърце е гроба на свети Петър. През последните няколко седмици, вие трябваше да предоставяте информация за Светия престол и за Църквата, нейните ритуали и традиции, вярата и най-вече ролята на папата и неговото служение.

Особено съм благодарен на тези, които видяха и представиха тези събития от историята на Църквата по начин, който е чувствителен към правилния контекст, в който те трябва да се разглеждат, а именно, този на вярата. Историческите събития почти винаги изискват нюансирано тълкуване, което понякога взема предвид и измерението на вярата. Църковните събития със сигурност не са по-сложни, от политическите или икономическите събития! Но те имат една специфична съществена черта: те следват модел, който не отговаря охотно на "светските" категории, които сме свикнали да използваме, така че не е лесно да се интерпретират и предадат пред по-широка и по-разнообразна публика. Църквата е определено човешка и историческа институция, с всички произтичащи от това последствия, и въпреки това естеството и по същество не е политическо, а духовно: Църквата е Божият народ, Светият Божий народ, напредващ по пътя си към срещата с Исус Христос. Само от тази гледна точка може да се даде задоволително обяснение  на живота и дейността на Църквата.

Христос е Пастир на Църквата, но присъствието Му в историята преминава през свободата на човешките същества, сред тях един е избран да служи като Негов наместник, наследникът на апостол Петър. Христос обаче остава центърът, не наследникът на свети Петър, a Христос. Христос е основната отправна точка, сърцето на Църквата. Без него, свети Петър и Църквата не биха съществували, нито биха имали причина да съществуват. Както Бенедикт XVI често ни напомняше, Христос присъства в Църквата и я насочва. Във всичко, което се случва главният фактор, в крайна сметка, е Светият Дух. Той подтикна решението на Бенедикт XVI за доброто на Църквата; Той ръководи Кардиналите в молитвата и в изборите.

Важно е, скъпи приятели, да се вземе под внимание този начин на възприемане на нещата, тази херменевтика, за да се даде правилен фокус на това, което действително се случи през тези дни.

Всичко това ме кара да ви благодаря още веднъж за работата ви в тези особено взискателни дни, но също да ви насърча да се опитате да разберете в по-голяма пълнота истинската същност на Църквата, както и нейното място в този свят, с нейните добродетели и прегрешения и да опознаете духовните интереси, които я ръководят. Бъдете сигурни, че Църквата, от своя страна, дълбоко цени вашата важна работа. На ваше разположение имате средствата да чуете и да дадете глас на очакванията и изискванията на хората и да осигурите анализ и интерпретация на текущите събития. Работата ви изисква внимателна подготовка, чувствителност и опит, както много други професии, но също така изисква особена загриженост за това, което е вярно, добро и красиво. Това е нещо общо между нас, тъй като Църквата съществува именно да предаде точно това: Истината, Доброто и Красотата. Би трябвало да е ясно, че всички ние сме призовани не да провъзгласяваме себе си, но тази екзистенциалнa триада, съставена от истина, красота и добро. […]".

(Папа Франциск, Послание към представителите на средствата за масова комуникация, 16 март 2013)

Мисионерски молитвени намерения

"За да може Световният ден на мисиите да обнови във всички християнски общности радостта от Евангелието и отговорността да го провъзгласяват". Така Папа Франциск формулира мисионерското молитвено намерени за месец октомври. В него той говори колко важно е всеки християнин да поеме като своя мисията на Църквата да занесе Христос на другите, подобно на първите ученици. Тази мисия носи вътрешна радост и укрепва единството на Божия народ.

******

"Днес все още много хора не познават Исус Христос,. Поради тази причина, мисията сред народите продължава да бъде изключително важна. Всички членове на Църквата са призовани да участват в тази мисия, защото Църквата е мисионерска в самата си същност: тя е родена да "излиза отвъд себе си". Световният ден на мисиите е особен момент, когато вярващите от различните континенти поемат ангажимент за молитва и конкретни жестове на солидарност в подкрепа на младите църкви в мисионерските земи. Това е празник на благодатта и радостта. На благодатта, защото Светият Дух, изпратен от Отец, дарява мъдрост и сила на тези, които са покорни на действието Му. На радостта, защото Исус Христос, Син на Отца, изпратен да евангелизира света, подкрепя и придружава нашите мисионерски усилия. Тази радост на Исус и учениците мисионери, ме навежда на един библейски образ, който е от Евангелието на Лука (10, 1-23).

1. Евангелистът казва, че Господ изпраща седемдесет и двамата си ученици, двама по двама, в градове и села, за да провъзгласят, че Божието царство е близо и да подготвят хората за срещата с Исус. След като изпълняват тази мисия, учениците се завръщат, изпълнени с радост: радостта е доминираща тема в този първи и незабравим мисионерски опит. Божественият Учител, обаче, им казва: "Не се радвайте, защото демоните ви се покоряват; но радвайте се, че имената ви са написани на небесата. В този час Исус се зарадва в Светия Дух и каза: "Прославям Те, Отче ..." и като се обърна към учениците си им  каза насаме, "Блажени очите, които виждат това, което виждате" (Лк 10, 20-21.23). Св. Лука представя тези три сцени. Първо, Исус говори на учениците си, след това се обръща към Отца, след което отново към учениците си. Исус иска учениците да споделят радостта Му, различна и по-голяма от всичко, което преди това са изпитали.

2. Учениците бяха изпълнени с радост, въодушевени от силата си да освобождават хората от демони. Исус обаче ги предупреждава да се радват не толкова за дадената им сила, но за любовта, която са получили, "че имената ви са написани на небесата" (Лк. 10, 20). Те изпитаха Божията любов, но също възможност да споделят тази любов. И това изпълва сърцето на Исус с благодарност и радост. Свети Лука вижда това ликуване в перспективата на Триединното общение: "Исус се възрадва в Светия Дух" и възхвали Отца. Този момент на дълбока радост извира от огромната синовна любов на Исус към Отец, Господ на небето и земята, които скри тези неща от мъдрите и разумните и ги разкри на младенците (Лк. 10, 21). Бог едновременно скрива и разкрива, и в тази молитва на възхвала се откроява това, което разкрива. Това, което Той крие и разкрива са тайнствата на царството, проявата на божественото господство в Исус и победата над Сатаната.

Бог скри това от прекалено самодоволните, които твърдят, че знаят всичко. Те са заслепени от своята самонадеяност и не оставят място за Бог. Човек може лесно да си помисли, че става въпрос единствено за съвременниците на Исус, които Той многократно упреква, но това е опасността, която винаги съществува и засяга и нас. "Младенците", от своя страна, са смирените, простодушните, бедните, маргинализираните, безгласните, уморените и обременените, които Исус нарече "блажени". Веднага се сещаме за Мария, Йосиф, рибарите от Галилея и учениците, които Исус призова, като отиде да проповядва.

3."Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение " (Лк. 10, 21). Това са думи на вътрешно ликуване. Думата "благоволение" описва спасителния и милосърден план на Отца за човечеството. Тази божествена благост възрадва Исус, защото Отец пожела да обича хората със същата любов с която обича Сина Си. Свети Лука също намеква за подобно ликуване на Мария: "Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой" (Лк. 1, 47). Това е Благата вест, която води към спасение. Мария, носеща в утробата си Исус, Превъзходният евангелизатор, среща Елисавета и се зарадва в Светия Дух, провъзгласявайки своето “Величае душата ми, Господ”. Исус, като видя успеха на мисията на своите ученици и радостта им, произтичаща от нея се зарадва в Светия Дух и се обърна в молитва към Отца. И в двата случая това е радост от спасението, защото любовта, с която Отец обича Сина Си, слиза до нас и, чрез действието на Светия Дух, ни изпълва и ни въвежда в живота на Пресветата Троица.

Отец е източник на радостта, Синът е нейното проявление и Светият Дух е дарителят ѝ. Веднага след като възхвалява Отца, разказва евангелист Матей, Исус казва: "Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко"(Мт. 11, 28-30). "Радостта на Евангелието изпълва сърцата и живота на всички, които срещат Исус. Тези, които приемат посланието Му за спасително, се освобождават от греха, тъгата, вътрешната празнота и самотата. С Христос радостта непрекъснато се възражда" (Evangelii Gaudium, 1).

Богородица имаше незабравимо преживяване на среща с Исус и по този начин стана “причина за нашата радост” („causa nostrae laetitiae“). Учениците, от своя страна, бяха призовани да следват Исус и бяха изпратени от Него да проповядват Евангелието (Мк. 3, 14) и, така, те се изпълниха с радост. Защо да не влезем и ние в този поток на радостта?

Най-голямата опасност в днешния свят, пропит от консуматорството, са опустошението и мъката, родени от самодоволни и ненаситни сърца, трескавото преследване на лекомислени удоволствия и притъпената съвест" (Evangelii Gaudium, 2). Човечеството силно се нуждае, от спасението, донесено от Христос. Неговите ученици са тези, който се оставиха да бъдат обзети все повече от любовта на Исус и белязани от огъня на страстта за Божието царство и възвестяването на радостта от Евангелието. Всички ученици на Господ са призвани да разнасят радостта от евангелизацията. Епископите, които носят основната отговорност за това възвестяване, имат за задача да насърчават единството на местната Църква в мисионерската и ангажираност. Те са призовани да потвърждават, че радостта от възгласяването на Исус Христос се изразява както в грижата Той да бъде занесен до най-отдалечените места, така и в постоянното достигане до перифериите на собствената им територия, където голям брой бедни чакат това послание.

Много части на света изпитват недостиг на звания за свещенически и богопосветен живот. Често това се дължи на липсата на заразяващ апостолски плам, a общности в които липсва ентусиазъм не са привлекателни. Радостта на Евангелието се ражда от срещата с Христос и от споделянето с бедните. Поради тази причина насърчавам енорийските общности, сдружения и групи да живеят интензивен братски живот, основан на любовта към Исус и загриженост за нуждите на най-неоправданите. Където има радост, ентусиазъм и желание да се занесе Христос на другите, се появяват истински звания. Сред тях, не можем да пренебрегнем мирските звания за мисионерство. Налице е нарастващо осъзнаване на идентичността и мисията на миряните в Църквата, както и все по-важната роля, която са призовани да поемат в разпространението на Евангелието. Ето защо трябва да им бъде предоставено подходящо обучение за по-ефективна апостолска дейност.

5. "Бог люби оногова, който драговолно дава" (2 Кор. 9, 7). Световният ден на мисиите е също повод да се разпали желанието и моралното задължение да вземем радостно участие в мисията сред народите. Финансовата подкрепа от страна на частни лица е знак също за лична жертва, първо към Господ и след това към ближните; по този начин материалният принос може да се превърне в средство за евангелизация на човечеството, основано на любовта.

Скъпи братя и сестри, на този Световен ден на мисиите мислите ми се обръщат към всички местни църкви. Нека не позволим да бъдем ограбени от радостта на евангелизацията! Приканвам ви да се потопите в радостта на Евангелието и да подхранвате любовта, която да освети вашето призвание и мисия. Призовавам ви да си припомните, като в едно вътрешно поклонничество, тази "първа любов" с която Господ Исус Христос стопли сърцата ви, не в името на носталгията, но, за да упорствате в радостта. Учениците на Господ постоянстват в радостта, когато усещат присъствието Му, когато вършат волята Му и споделят с другите вярата, надеждата и евангелската си любов.

Нека се молим, чрез застъпничеството на Богородица, образец на скромна и радостна евангелизация, Църквата да се превърне в гостоприемен дом, майка на всички народи и източник на възраждането на нашия свят

(Папа Франциск, Послание за Световния ден на мисиите 2014, 8 юни 2014)

Превод Бистра Пийска