Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:
Радио Ватикана

Home / Ватикана / Събития

Три години понтификат на Франциск


„Папа Франциск все повече се налага като морален лидер на планетата“. Това заявява в интервю ватиканския говорител отец Федерико Ломбарди по повод третата годишнина от понтификата на Хорхе Бергольо, която се навършва на 13 март:

„Имам впечатлението, че авторитета на папата като учител по хуманност, на Църквата и на обществото,  все повече нараства в глобална перспектива“, изтъква ватиканския говорител. „През миналата година папата на практика посети всички континенти, с изключение на Океания. Неговото присъствие е глобално и авторитетно третира въпросите на Църквата и съвременното общество. Говори за мира и войната, които засягат всички; говори за актуалното общество в контекста на глобализацията,  за „културата на излишното“ , за справедливостта и участието. В енцикликата „Laudato si” успя да даде нова и цялостна визия за спешните и ключови въпроси на съвременното човечество и бъдещите поколения. Човечеството гледа на папа Франциск като на човек, който помага да се намери ориентира, който отправя ясни послания  в обстановка на голяма несигурност. Той е убедителен лидер и учител, тъй като чрез неговото религиозно и морално служение дава голяма помощ, а в неговия глас се вслушват могъщите и бедните на земята, защото са еднакво важни за човечеството по пътя към бъдещето“.

Безспорно, милосърдието е сърцевината на тази трета годишнина понтификат и отец Ломбарди говори за по-ярките щрихи в обявената от папа Франциск Юбилейна година на милосърдието:

„Смятам, че темата за известяването на Божията любов, чрез специфичната дума милосърдие, изразява характеристиката на посланието и служението на папа Франциск към човечеството. Това намери нова и оригинална форма в Юбилея, който е разпръснат по целия свят, а не централизиран само в Рим, защото Божието милосърдие може да се срещне, преминавайки Светите врати по целия свят. Материалният и духовният аспект на милосърдието дава голяма конкретност за отношението към бедните, към перифериите и към отхвърлените хора, на които папа Франциск посвети своето внимание, защото те са в центъра на вниманието на Христос и Евангелието. Този Юбилей ни води към духовната същност на този понтификат, който се превежда в милосърдни дела“.

Отец Ломбарди потвърждава, че започналата реформа на Църквата заема важно място в понтификата на папа Франциск:

„Реформата е постоянна задача на Църквата – Ecclesia semper reformanda – защото никой не може да се смята за съвършено верен на Евангелието на Господ и неговите дълбоки и .....изисквания. Този папа, дошъл от края на света, тоест с ново виждане, има способността да схване очакванията за обновление на Църквата и нейните управленски структури, които да бъдат в служба на нейната универсална мисия и да посрещне нуждите в различните краища на света. Бергольо знае, че тази задача му е поверена и от кардиналите избрали го за папа, но го прави по един много духовен начин: той е в постоянно търсене на послушанието на Светия Дух, който го води при посрещането на проблемите, с доверие, надежда и голяма свобода. Свиканите от него Синоди, особено за семейството, говорят именно за неговото желание да посрещне смело и с вяра големите пастирски въпроси отнасящи се до християнския живот, въплътен в ежедневието, но винаги воден от Евангелието“.

Въпреки голямата популярност, не липсват критики към папа Франциск, дори и от католически среди. Как си обяснява това ватиканския говорител?

„Обяснението е много просто, поради факта, че откриването на нови територии и стремежа да се отговори на спешни  въпроси, поставени от един променящ се свят, предизвикват безпокойство, страх и несигурност: за мнозина, това е зона с много тъмни аспекти. Затова, да си смел, опирайки се на вярата и надеждата с убеждението, че Светия Дух придружава Църквата да осъществи на практика Божията воля в новите времена, не е толкова лесно. В това папа Франциск е учител, който ни води със смелост и реализъм. Самият той много често казва, че за да начертае пътя на Църквата  няма ясна представа за крайната точка или за крайния план. Но знае, че е участник в този път. Както Аврам. Това е условието по пътя на вярата, което съществува вечно“.

dg/ rv