Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:
Радио Ватикана

Home / Църква

Спомен за архимандрит Купен Михайлов и „философията на светостта”


„В предсмъртния си час бих искал да повторя думите на моя епископ Кирил Куртев: „Щастлив съм да умра като син на Католическата църква”. Това пише в коледното си послание за 1998г. архимандрит Купен Михайлов, а на следващата година, след три дълги месеца на страдания, тези думи стават реалност, тъй като напуска този свят на 19 март, празника на Св.Йосиф. По повод смъртта му, ватиканския официоз „Осерваторе Романо” публикува обширен материал, озаглавен „Героичен свидетел на вярата в България по времето на комунизма”, придружен от голяма снимка. Тя е от срещата му с Папа Йоан Павел ІІ по време на беатификацията на епископ Евгени Босилков на 15 март 1998г. във Ватикана. На нея се вижда как развълнувания монс. Купен горещо стиска ръката на Папа Войтила на фона на усмихнатото лице на Софийско-Пловдивския епископ Георги Йовчев.


С течение на времето тази снимка все повече се превръща в модел за верността към Църквата и към Папата и за приемствеността на „философията на светостта”. Съвсем скоро, заедно с Блажен Босилков, Йоан Павел ІІ ще ни закриля от небесните олтари, а техните думи остават пътеводител в мисията на Църквата и нейните пастири.


Отец Купен е събирателна фигура на страданията и преследванията на Католическата църква в България по времето на комунизма. Но също и на нейното възраждане и духовен ентусиазъм, за да продължава своята мисия с нов жар и устрем в новите условия.


През 1952 той е обвинен, заедно с други 27 свещеници, сред които Никополския епископ Евгени Босилков, в „шпионаж в полза на Ватикана и на империалистите”, гласят протоколите по процеса. Осъден е заедно с други единадесет души на 10 годишен затвор. Епископ Босилков, заедно с трима отци Успенци са осъдени на смърт и разстреляни на 11 ноември 1952.


Периферното място като енорист в с. Куклен, където остава цели 22 години, а после още 14 в Бургас, не отнема нищо от интелектуалния и духовния потенциал на отец Купен. През 1971 получава разрешение да пътува в чужбина и веднага заминава за Рим, където на 13 май провежда конференция на тема „Ронкали видян от българите”. Един месец по-късно Папа Павел VІ го приема във Ватикана и го уверява, че обича България и българския народ, като отбелязва, че много му е харесал финалния въпрос на конференцията: „Кога ще имаме друг Ронкали в България?”. С тази конференция монс. Купен обикаля цяла Италия и Централна Европа, разпространявайки опита на „българския папа” с когото лично се вижда два пъти в Малко Търново през 1925 и 1934.


Високата му култура се базира на солидна школа: през 1945 завършва богословие в Папския Грегориански университет, а на следващата година представя дипломна работа на тема, която е истинска сензация – „За концепцията на съветската демокрация”. През 1991 монс. Марио Рици, първия апостолически нунций в България, го назначава за секретар на Културния център Ронкали в нунциатурата в София. Превежда енцикликите “Centesimus annus” и съборната конституция Gauduim et spes” и започва „Годишник на католическата църква в България”. Автор е на „Малък Католически катехизис”, публикуван от Бургаския университет, „Спомените на монс. Ронкали” и „История на Апостолическата екзархия в София”. Превежда книгата „Път” на Блажен Хоземария Ескрива де Балагуер”. В културния център монс. Купен прави любопитен „списък” за сходствата между монс. Ронкали и монс. Рици.


Едни от най-радостните моменти в живота на монс. Купен са поклонничеството му до Божи Гроб през 1994, пътуването му в Русия и срещата му с московския митрополит Сергей, назначаването му за капелан на Светия Отец Папата на 27 февруари 1996 и издигането му в архимандритско достойнство през май 1996 от Апостолическия екзарх Христо Пройков. Но най-голямото утешение за него остава срещата му с Папа Йоан Павел ІІ по време на беатификацията на епископ Босилков: ключов момент в неговия житейски и духовен път, който събира вярата, ентусиазма, страданието и възкресението.


Но какво представлява "философията на светостта"?. За нея говори архимандрит Купен Михайлов в последното му интервю за Радио Ватикана, излъчено на 15 февруари 1998г.: RealAudioMP3

Архимандрит Купен, как Вие и Вашите енориаши приехте новината за беатификацията на епископ Евгени Босилков?
На 1 февруари на литургията съобщих радостната новина на моите енориаши. Всички приеха с радост това събитие: католици, православни, протестанти и мюсюлмани дори и атеисти, всички с които ние имаме контакт тук в Бургас. Всички гледат на това събитие преди всичко, като израз и свидетелство за духовната сила и моралната красота на католическото единство и ние тук сме щастливи и се гордеем с това.


А имате ли някакъв жив спомен от близостта Ви с него?
От 1949 до 1952 г., до момента на нашето арестуване, аз бях постоянно при монсеньор Босилков в град Русе, в качеството си на преподавател и под директор на семинарията на отците пасионисти в същия град. От тук и възможността, която имах да работя с него и да го опозная като човек и като епископ. По повод на предстоящата беатификация на монсеньор Босилков, може би един от най-живите спомени от него, е споменът за един незабравим съвет, който монсеньор Босилков ми даде ощe в началото на 1949 г. Той ме извика при себе си и ми каза: искам на всяка цена моите семинаристи да разберат едно основно нещо, преди да искат да станат чисти като ангели в небето да не забравят че трябва да бъдат преди всичко истински хора на земята. Бог има достатъчно ангели в небето но ням достатъчно добри хора на земята. Затова именно Христос, който е съвършен Бог в небето стана и съвършен човек на земята. За монсеньор Босилков тази беше философията на светостта. Благодатта никога не руши човешката природа, но лошият човек руши и човешката природа и Божията благодат. Съвършенството в човечността стои в основата на светостта.


Какво е за вас значението на тази беатифиакация? Само един църковен ритуал ли е тя или надхвърля с нещо тези граници?
Аз мисля, че за нас българите беатификацията на епископ Босилков не е само едно радостно събитие с което цялата Католическа църква с право се гордее, но специално за нас, тя е стимул да бъдем преди всичко човечни и съвършени в отношението ни с нашия ближен. За нас, българските католици, Евгени Босилков е един нов бисер в короната на Католическата църква. Той напомня на всички, католици и православни, вярващи и невярващи, че всеки човек, каквото и да е неговото звание, духовник, политик или общественик, трябва да бъде преди всичко добър човек. Съвършенството в човечността с Божията благодат води до съвършенство в светостта.


И накрая, как трябва да тълкуваме посланието на епископ Босликов дадено ни чрез неговата мъченическа смърт за вярата?
Неговото послание днес, към всички католици и не католици, вярващи и невярващи, той ни зове старайте се преди всичко да бъдете истински, съвършени хора на земята, във вашите семейства, в обществото и в отечеството. Към нас католиците, бъдете винаги верни на Църквата и на Светия Отец, ако трябва дори с цената на собствения си живот, защото верността към Църквата е гаранция за нашата вярност към Бога”.


Димитър Ганчев