Защо цветовете на папските одежди са в бяло и червено и какво е тълкуванието на символиката?
Преди всичко трябва да се каже, че бялото и червеното са цветове, отличаващи папското
достойнство и се използват по-специално в церемониите, свързани с избора и встъпването
в длъжност на новия папа.
Най-известните са папската пелерина и епитрахила,
което представлява навратник или нашийник, които произхождат от епохата на Каролингите.
Тяхното закодирано използване с точни правила достига вече през втората половина на
1400, като специален принос за това имат нововъведенията в папските церемонии през
Авиньонския период.
В документа Constitutum Constantini, който вероятно
е бил написан между втората половина на осми век и първата половина на девети, се
споменава за предаването на императорските отличителни знаци от император Константин
на папа Силвестър І. Между тези знаци са т.нар. phrygium, clamis purpurea, а именно
императорския скиптър и пурпурно червеното наметало, които още през девети век, започват
да играят роля в ритуалите на новия папа.
При ритуала на коронясването,
ще бъде въведено използването на плащ, слагането на червена или лилава шапчица на
новоизбрания папа, а редом с това се приема формално и на ново име на новия папа.
Първият пример за коронясване с мантия е на Лъв ІХ, избран през 1048 г. във Вормс,
а с Грегорий VІІ този ритуал със сигурност се появява за първи път в Рим , по време
на избирането му през 1073. Този акт касае също Виктор III (1086-1087), Урбан II (1088
- 1099) и Паскал II (1099-1118).
Гийом Дюрандо в своя трактат Rationale divinorum
officiorum, написан около 1286 г. заявява, че освен допълнителните типични орнаменти
на епископа, папата може да се възползва от короната и пурпурната мантия, така както
император Константин е дал на св. Силвестър всички императорски отличителни знаци:”
По нареждане на император Константин, Римският папа може да носи червена туника и
пурпурно наметало и всички императорски одежди: скиптри, банери и декорации, кръстът
да го предхожда навсякъде, защото никой друг освен на него подхождат думите на Апостола:
да не се хвали с друго, освен с Божия кръст, и да знае, че трябва да подражава на
разпятието".
По тези причини папата показва всички атрибути в големите
процесии, както едно време са правили императорите. Ритуалът на коронясване на римския
папа, предвижда новоизбраният да бъде покрит с червена мантия от дяконите, символизираща
ясно императорската власт. Освен това редом с използването на червеното наметало,
като знак на папската власт, се прибавя и използването на бялата роба. В творбата
си за „Свещената Йерархия в своите светски и църковни одежди” (Рим, 1720) Филипо Бонани
обяснява за традицията, разпространена още през 1700, свързана с появата на един бял
гълъб по време на мъченичеството на Св.Фабиан, като повод за въвеждането на белите
одежди в папското облекло.
Дали са традиции или легенди, но сигурно е едно,
че използването на белите одежди от папата е древно. Бонани дава пример за папа Виктор
III, избран през 1086 година, който се противи да облече бяла роба под пурпурното
наметало.
Още веднъж, Гийом Дюрандо тълкува символиката на червения и белия
цвят на папската роба, което се счита от мнозина за най-изчерпателно: "Папата винаги
е покрит с червена мантия отгоре, но отдолу е облечен в бяло, защото бялото означава
невинност и милосърдие, а червеното символизира кръвта на Христос. (...) Папата представлява
личността (Христос), затова е покрит с червено. " Горната част от облеклото, червената
пелерина, се превръща в символ на Христовата жертва, бялата тога се отнася до чистотата
на морала и святостта на живота. Дюрандо смята също, че мантията с качулка отговаря
на описаната в Стария Завет : украсена със звънчета, които представляват труда и тревогите
на този свят. Това описание съвпада с това на Доменико Макри, който в своя трактат
Hierolexicon (Венеция 1765), сравнява папската мантия с гръцката мандия.
За
първи път се говори за дрехите в папския церемониален етикет при папа Григорий Х
(между 1272 и 1273), докато при предишните церемонии се споменава ясно само червения
цвят на плаща, с който дяконите са покривали новоизбрания папа. Цветовете бяло и червено
дават видимост на това какво всъщност е папата: личността на Христос и Църквата, която
е неговото мистично тяло. Тези одежди и цветове, с тяхната християнска и императорска
символика, свързваме с Авиньонския период. И накрая, най-точно определение на церимониалния
етикет намираме в труда на Агостино Патрици-Пиколомини и Джовани Буркардо. Новоизбраният
папа трябва да бъде облечен в бяла тога от лен или друга тъкан в зависимост от сезона
и покрит с червена папска мантия от главния кардинал на дяконите, запазвайки пелерината,
която носи в зависимост от ордена, към който принадлежи.
Така облечен новия
папа, се възкачва на престола и пристъпва към първото подчинение пред кардиналите:
този ритуал, въпреки някои леки изменения се е запазил и до наши дни.
Тези
одежди са използвани от папата не само при обичайните обществени и тържествени случаи,
но и когато приема императори и царе на аудиенция, по време на обществените консистории
за избирането на нови кардинали, на тържествените езди из града и по-специално при
влизането във владение на Св. Йоан Латерански, което настъпва след коронацията в базиликата
„Св. Петър”.
Относно формата и стила на мантията през Средновековието са
правени много спекулации и бихме могли да прибегнем към помощта на иконографското
наследство.
Бонанни определя червената пелерина като знак на папското достойнство.
Той добавя също, че :”мантията, шапката и пелерината, това са одеждите, използвани
от папите в свещенните процесии, а не като обикновено облекло”, завършвайки просто:
„не зная дали в античността обличаните дрехи от папите са били точно с такава форма
и цветове, тъй като не успях да открия това в текстовете на нито един автор, нито
да разпозная в някоя антична рисунка. Мога само да кажа, че след избирането на папата,
той е бил покриван с червена пелерина, други я наричат мантия или папска одежда,
както ги наричаме днес".
Папата използвал червена шапчица, като тази на
кардиналите, но отворена отпред и с широка качулка, като през Авиньонския период е
била обшита с хермелинова кожа. Такава качулка е била носена рядко: сутринта на Коледа
и в Страстната седмица, както и в някои редки случаи. Скоро този атрибут отпада и
е заменен от мантията, която папата носи при всяко посещение на папските параклиси,
използвайки бялото, предписан като богослужебен цвят, а червеният във всички останали
случаи. Ако Папата нахлузвал шапчицата, това било знак, че не се изисква той да бъде
придружаван от кардинали и дякони. Авиньонският период въвежда някои новости не само
в папската литургия, с въвеждането на понятието "капела" , но и в папското облекло
без да се отклоняваме от символиката на белия и червен цвят от предходния период.
Това нововъведение касае и използването на късото наметало.
Новостите довеждат
до ред промени като утвърждаването на важната литургийна роля на прелатите удитори
на Ротата и до въвеждането на реформата за папската капела през 1968 г. , която е
в съответствие с апостолическо писмо Domus Pontificalis на Павел VI - което и днес,
въпреки промените ние познаваме.
Късото наметало, която е част от църковните
одежди на папата, е отворено отпред и се затваря с копчета, покрива раменете, покрива
част от гръдния кош и ръцете. Наметалото, такова, каквото го познаваме днес, не е
особено старо, тъй като, както вече споменахме, традиционната одежда на папата е мантията
и бялата тога. Бонани съобщава, че късото наметало "използвано от Папата”, се нарича
римска риза (с тесни ръкави от бял ленен плат), скъсена в последствие," и добавя,
че такава одежда не е била използвана в античността от папите, които освен бялата
туника са носили и мантия.
Наметалото с качулка, чието използване започва във
Франция, трябва да се смята като традиционната всекидневна одежда на папата, подобна
на тази на кардиналите, както отбелязват Бонанни и Гаетано Морони в неговия Речник
на църковно – историческата ерудиция (Венеция, 1857).
В посочения по-горе дневник
пише също, че ако сезонът е топъл се оставя мантията и се използва върху расото само
късото наметало с качулка, като Папата трябва да запази белия и червен цвят, които
да свидетелстват за неговото достойнство. И при завръщането в Рим се запазва използването
на расото и късото наметало с една малка качулката, запазвайки стария обичай, но без
да се покрива главата.
Тази одежда с папския eпитрахил скоро ще стане традиционна
дреха на Папата, наследявайки по този начин символичната стойност на червената мантия
и бялото расо. Папските дрехи, които се ползвали при обикновените традиционни литургии
са описани от монсеньор Ландучи (свещенник от седемнадесети век): "Два чифта червени
обувки, едните от плат, а другите от кадифе, с бродиран златист кръст; един друг
чифт бели обувки с подобен кръст; две къси бели роби и още две одежди разширени в
краищата, препасани с червен копринен пояс, който се завързва със златисти панделки;
къса пелерина с качулка, червена кадифяна шапчица, качулка и шапка от плат, друга
от бяла дамаска, направени всички по един и същи начин (обшити с бели хермелинови
кожички). През лятото и топлите сезони кожичките се махат, към тях се добавят две
малки шапчици, едната от плат, а другата от коприна, които се слагат в зависимост
от случая, когато се носи митрата или тройната корона."
От втората половина
на 1400 все по-често започват да се използват късата пелерина с качулка и три четвъртитата
роба, като знак на компетентност. Тази роба лека полека започва да замества мантията
в някои тържествени церемонии. Може би най-тържественото действие след замяната на
мантията с гореописаната роба е тържественото препускане с коне при влизането във
владение на базиликата „Св. Спасител”. Всъщност, след възкачването на папа Лъв X през
1513 г., и установяването му в Латеранската базилика, папите престават да влизат с
митра и папска мантия. Първият папа, който влиза в Латеранската базилика с късата
пелерина и три четвъртитата роба е Климент VII, от фамилията на Медичите, през 1525
г. неговият наследник, Павел III, прави същото, а Св. Пий V добавя и къса копринена
широка роба, след което ще бъде последван от следващите папи.
Освен това,
използването на символиката на цветовете, трябва да отбележим, и в украсата на папския
кон, преди да бъде въведено ползването на каретите за предвижване и пътуване. В действителност,
те са яздили бял кон с червено покривало. Още по времето на Каролингите се въвеждат
жестове, пълни със символики: новият император в императорските тържествени одежди,
в знак на покорност, води папския кон за юздите на растояние равняващо се на една
отстреляна стрела, както прави това Пипин ІІІ Къси със Стефан ІІ.
Гаетано
Мороний и Джозеф Новес, както и други автори изтъкват, че дори когато папата отивал
в параклисите "Благовещение", "Рождество Христово" "Св. Филип” и в „Санта Мария Маджоре",
излизал с пелерина с качулка и с три четвъртита роба. Мороний добавя, че винаги носел
върху четвъртитата роба пелерината с качулка, която можела да бъде от естествена
коприна или вълна, в зависимост от обстоятелствата, пояса с панделки, добавяйки една
по-къса копринена широка роба, при особени обстоятелства.
Най-накрая трябва
да кажем и няколко думи за по-специфичната употреба на папската широка лента, т.н.
стола. Папата я използва при появяването си пред обществото, но не задължително при
богослужения. Тази лента е била дълга до под коляното и е била завързвана на гръдния
кош с въженце под формата на панделка, с два кръста отстрани.” Тази лента е извезана
с арабески, листа и цветя като от краищата висят дълги ресни. Бродирана е със златисти,
бели и червени конци, в зависимост от това дали се използва бяла или червена пелерина,
както е предвидено в ритуалите."
Използването на широката лента върху
късата пелерина се свързва винаги с папския кръст, който се носи от апостоличния дякон
– удитор в Ротата. Тези дрехи се ползват, когато папата излиза из града без да извършва
богослужения, или когато пътува от един град в друг.