Home > Младежи > 2008-08-08 13:29:19
A+A-print this page

Хрониките на Нарния в основата на летен лагер за деца в Софийско-Пловдивската епархия


RealAudioMP3 „Хрониките на Нарния” не е само любимо четиво и предпочитан филм на малките, а става стимул и част от техния ежедневен живот. Фантастичната сега на Клайв Стейпълс Луис бе в основата на летния лагер, който се проведе в комплекс “Пряпорец” до Старозагорски минерални бани от 21 до 29 юли с участието на 30 деца на възраст от 9 до 15 години. Оригиналната идея да свърже филма с вероучението е на ръководителя на лагера, младия дякон Недялко Начев, който след пет годишно обучение в епископската семинария в италианския град Виченца бе ръкоположен на 28 юни т.г. в катедралния храм в Пловдив. Как протече лагера научаваме от кореспонденцията на Жана Стоева: RealAudioMP3

 
*********
„Участниците в лагера бяха разделени на три отбора- всеки отбор представляваше един народ със свои герб, знаме и определен цвят. Различни видове таланти, като смелост, постоянство, уважение, почит и други, участниците в лагера трябваше да развият или да завладеят със своето държание, поведение и участие в заниманията и игрите. В зависимост от броя на талантите се придобиваха и различни нива от “Народа на Нарния”- ниво нула е “Обикновени жители на Нарния, първо ниво са “Експерти” с 1 талант, “Мъдреци” са второто ниво с 3 таланта и “Съветници на Царството” са третото ниво с 4 таланта. В края на всеки от дните имаше номинации за преминаване в по-горно ниво. Друга особеност бяха включените игри в програмата, които през всичките дни на лагера бяха взаимосвързани. Отец Румен Станев изнесе беседа на тема “Талантите”, лагерниците имаха и възможност за разговор и изповед със свещеника. Началото на дейностите на лагерниците започваха с молитва. Номинациите и тяхното обявяване се осъществяваше във вечерните часове. В програмата бяха включени още филм и време за плаж. В края на лагера всички деца получиха грамота “Славата на Нарния” за придобитите качества и за уменията, които са показали”.
За Радио Ватикана, Жана Стоева


Повече за идеята и целта на този летен лагер и оригиналния начин на комуникация научаваме в разговор със самия дякон Недялко Начев: RealAudioMP3

 
*********
Целта беше посредством влечението им към филмите и книгите, както и чрез самия им начин на живот да ги приближим към Църквата. Това става най-добре като погледнем от тяхна гледна точка. Затова се опитахме по един по-оригинален начин да им представим християнските ценности и добродетели, които Църквата учи. Най-вече това е да бъдеш човек с хората и да не си егоист, защото това беше много добре подчертано в самия филм, но и в самия лагер като основна тема.


А защо избра филма за Нарния, какво по-особено има в него?
Още при първото ми гледане на филма „Хрониките на Нарния” много ме впечатлиха отношенията и интригите в него. От една страна това е игрален филм, а от друга това е детски филм, но много добре отразява съвременната действителност. Въпреки че е фантастичен, филмът отразява отношенията между хората и между самите деца. Егоизмът, който виждаме в началото на филма, след това изчезва и се превръща в едно обединение. Това се опитва да предложи и Църквата, която не е църква на разделението, а на обединението и съпричастността. От тази гледна точка филма беше подходящ за този летен лагер.


А имаше ли нещо, което най-много те впечатли във филма?
Много добре е подчертано Възкресението, но също така и Евангелието. Знаем, че авторът е християнин, въпреки че е израснал в протестантско семейство след преминава период на отричане от вярата и става атеист и след това отново се завръща към вярата вече като последовател на Англиканската църква. Той има една мисъл, която много ми хареса: „Когато се обърнах във вярата и когато се предадох на Бог, разбрах че Бог е Бог и затова коленичих в молитва”. Харесва ми в смисъл, че ние се опитваме да предадем на хората добродетелите – първо като хора, а след това като християни.
 
Къде бяха поставени основните акценти по време на летния лагер и при това своеобразно съчетанието на игровия елемент с вярата?
Основното беше децата да развият своите таланти – тези които имат и онези, които са скрити в тях и ги разкрият. За всеки ден беше предвидено едно ниво, което децата трябваше да преминат и всяка сутрин записваха в своите книжки какво ще направят през този ден, за да заслужат даден талант. Интересното беше, че номинациите не идваха от самите деца за това какво са направили за да заслужат даден талант, а бяха определяни от отбора към който детето принадлежеше и той предлагаше преминаването му в по-горно ниво, защото наистина заслужава това за което се е борил през целия ден.


А как децата приеха тази игра?
В началото бяха малко скептично настроени, особено 15 годишните, но след първия ден постепенно усетих голямо желание от тяхна страна да продължават напред и всеки ден искаха да повторят направеното от предишния. Разбира се, продължаваха и с другите теми, които са свързани по между си и със заниманията които им предложихме. Много добре отговориха на тези задачи и резултата от лагера ме удовлетворява, тъй като децата успяха да навлезат в същността на лагера и да вложат всички си сили, за да постигнат колкото е възможно повече. От начало това не беше лесно, но с наша помощ успяха да разберат истинския смисъл на лагера.


Как дойде идеята за този оригинален начин за пастирска дейност с децата?
Добри идеи почерпих в Италия от движението „Католическа дейност" в което участвах като аниматор. Може би занапред ще се опитам да направя нещо в енорията и епархията, но затова са нужни повече сили и средства. Надявам се да намеря съмишленици, които желаят да се развиват в този аспект или да дадат своя принос към Църквата. Разбира се, далеч съм от мисълта да спра до тук. Искам да дам всичко от себе си и онова, което съм усвоил през тези години в Италия, за да може да даде плод в бъдеще тук в България. Надявам се догодина да имам по-голяма помощ от аниматорите и не бъда само аз главната водеща фигура, а да ми помагат, дори и с идеи. Защото не може направо да се приложи опита ми от Италия, а трябва да бъде приобщен и съобразен с начина на мислене и живот в България.
 
Мислиш ли, че този път трябва да продължи и имаш ли други подобни идеи за бъдеща реализация?
Разбира се, други идеи винаги могат да се почерпят от съвременността, но мисля че това е един добър подход към децата. Защото образът и картината са може би нещата, които в днешно време говорят най-много на хората. И ние трябва да използваме тези съвременни инструменти, за да можем да предадем и посланието, което Евангелието ни учи, но по един нов и различен начин, който е близък до начина по който мислят и живеят децата в днешно време”.




Share






About us Schedules Contacts VR Productions Links Other languages Holy See Sede Vatican State Papal liturgies
All the contents on this site are copyrighted ©. Webmaster / Credits / Legal conditions / Advertising