Нов католически храм "Блажен Йоан ХХІІІ" в София

Мечтата на монс. Ронкали – бъдещият папа Йоан ХХІІІ – изразена преди 80 години в началото на мисията му като апостолически визитатор в България, вече е реалност: малката католическа общност да има свой храм в който да свиделства вярата си в Бога.

Божият храм, който носи името “Блажен Йоан XXIII ” отвори за първи път врати за клир и верни на 22 октомври, събота, с тържествена архиерейска света литургия.

Новопостроената черква се намира на територията на манастира на монашеска общност сестри Евхаристинки на ул. "Монтевидео" 15 , кв. Овча купел в София. Той е разположен на 412 кв.м. площ с капацитет от 200 седящи места. Автори на проекта са архитектите Добрино и Светослав Димови. Превозни средства: авт. 260, 111, 73. Маршрутка: 27, 29,15.

Изборът на името “Блажен Йоан XXIII” е свързано с кратка предистория. Блаженият папа Йоан XXIII, познат ни като монс. Анджело Ронкали, първи легат на Светия престол в България, закупува мястото на което сега се намира новата черква. Строежът на Божия дом започна в средата на 2001 г. Покойният папа Йоан-Павел II провъзгласи папа Йоан XXIII за блажен на 3 септември 2000 г. Само седем месеца след това на 25 април 2001 г, беше направен първа копка за строеж на църква в обителта на сестрите от монашеска общност сестри Евхаристинки и благославяне на мястото на. Специалната молитвена церемония беше председателствана от Председателя на епископската конференция на Католическата църква в България и Апостолическият екзарх епископ Христо Пройков, в съслужение на тогвашния Апостолическия нунции архиепископ Антонио Менини, секретаря на посланика на Светия престол, Викария на Апостолическия екзарх отец Благовест Вангелов и отец Петко Вълов. Бъдещата тогава църква беше избрано да бъде посветена на блажения Папа Йоан XXIII. За това и на мястото на бъдещия олтар бе положен камък от родното място на блажения папа, подарен от монс. Лорис Капувила, неговия някогашен секретар. В мястото под олтар беше положен и документ, който в деня на богославянето подписаха Апостолическият Екзарх Епископ Христо Пройков, Апостолическият нунций архиепископ Антонио Менини и настоятелката на сестрите от монашеска общност сестри Евхаристинки сестра Агнеса Славова.

Церемонията:Монс. Христо Пройков, о. Благовест Вангелов и с. Максимилиана пред микрофона на Ива Михалова:

****
Новият храм припомня посланието на "българския папа", което винаги е актуално. За него говориг-н Иван Теофилов от в-к "Истина - Veritas":

***
Папа Йоан Павел ІІ
( из проповедта му за беатификацията на Йоан ХХІІІ, площад “Св.Петър”, 3 септември 2000г. ) :

“Йоан ХХІІІ ще бъде запомнен от всички с усмихнатото си лице и двете широко разтворени към света ръце. Колко много хора са били пленени от неговата душевна простота и богат житейски опит. Новият полъх в Църквата, който донесе, не засяга само църковната доктрина, а по-скоро начина по който тя да бъде прилагана; нов бе стилът му да говори и действа , нова бе и симпатията с която привличаше както обикновените хора, така и могъщите на земята. В този дух той учреди и Втория Ватикански Събор с който откри нова страница в историята на Църквата: да накара християните да се почувстват призвани да разгласяват Евангелието с обновена смелост и имат по-голямо внимание към “знаците на времената”.
***
Владимир Градев,
Посланик на България към Светия Престол
( из словото му "Християни в тъмни времена" при представяне книгата "Ронкали и Босилков за нова България "в Рим ) :

“Ронкали пристига в София на 25 април 1925 г. непосредствено след атентата в катедралата “Света неделя”, когато внезапно със смъртта на толкова невинни хора, се срина редът и българското общество, изгубило своите устои, се оказа в продължение на дълги години в плен на страха, несигурността и объркването, които днес след 11 септември обхванаха хората по целия свят. Папа Ронкали дойде в България в онези тъмни времена, за да започне тъкмо у нас апостолската си мисия на отваряне на Католическата църква към света, на разширяване на нейните хоризонти, на превеждане на християнската истина на език, мислене и начин на живот, който да може да бъде разбран от модерния човек. Днес ние знаем, че той успя в своята мисия. Прекараните дълги години в България не бяха напразно и дадоха добър плод. Той укрепи католическата църква в България и установи диалог с православната църква. Още тогава той ратуваше за дълбоко и автентично общение между братските християнски общности в апостолския дух и дар на единството, които характеризираха неговата личност и му позволиха впоследствие да стане един католически, икуменически, наистина световен папа”.