През май папата се моли вярващите миряни да изпълняват своята мисия

За да могат вярващите миряни да изпълнят своята конкретна мисия, като отговорят с креативност на предизвикателствата, пред които е изправен светът днес. Това е мисионерското намерение на папа Франциск за месец май. В него той насочва вниманието към трудностите, които миряните срещат в упражняването на вярата си в ежедневния живот и необходимостта пастирите да отдадат адекватно внимание и подкрепа на нуждите им и заедно с тях да търсят решение на проблемите пред които сме изправени днес, като пазим жива паметта за Исус Христос и нашите предци.

********

Не рядко се поддаваме на изкушението да мислим, че ангажираният мирянин е този, който се отдава на Църковните дела или се включва усилено в енорийските и епархийни събития и малко се замисляме как да подпомогнем на кръстения в неговия обществен живот и всекидневие; за това как в ежедневните си дейности, с отговорностите, които има, той се ангажира като християнин в живота на общността. Без да го осъзнаваме, създадохме елит сред миряните, вярвайки, че ангажираните хора са само тези, които се занимават със "свещенически" неща и забравихме и пренебрегнахме, вярващите, които често изпепеляват надеждата си в ежедневната борба да живеят вярата си. Това са ситуациите, които клерикализмът не забелязва, защото е по-загрижен да доминира пространства, отколкото да създава инициативи. Ето защо трябва да признаем, че миряните - заради своята реалност, заради своята идентичност, защото са потопени в сърцето на социалния, обществения и политическия живот, защото участват в постоянно създаващи се културни феномени, - се нуждаят от нови форми на организиране и практикуване на вярата си. Сегашното темпо е много различно (не казвам по-добре или по-лошо), от това, което живяхме преди 30 години! "Това изисква да си представим пространства на молитва и общение с иновативни, по-привлекателни и смислени черти за градското население." (Evangelii gaudium, 73). Очевидно е невъзможно да мислим, че ние като пастири трябва да имаме монопол върху решенията за множеството предизвикателства, които съвременният живот ни представя. Напротив, ние трябва да застанем на страната на нашия народ, да го съпровождаме при търсенето му и да насърчаваме въображението, способно да реагира на настоящите проблеми. Трябва да правим това, като размишляваме заедно с него и никога вместо него или без него. Както Свети Игнатий би казал, "в съответствие с потребностите на мястото, времето и личността"; с други думи, не униформено. Не могат да се дават общи директиви за организиране на Божия народ в обществения му живот. Инкултурацията е процес, който ние, пастирите, сме призовани да вдъхновим, насърчавайки хората да живеят вярата си където и с когото са. Инкултурацията е да се учим да откриваме как определена част от хората днес, в историческото тук и сега, живеят, практикуват и провъзгласяват своята вяра, с конкретна идентичност и на базата на проблемите, пред които трябва да се изправят, както и с всички причини, пораждащи радост. Инкултурацията е занаятчиска работа, а не фабрика с производствена линия, посветена на "производството на християнски светове или пространства".

В нашия народ трябва да запазим две памети. Паметта за Исус Христос и паметта за нашите предшественици. Вярата, която сме получили е дар, който в много случаи идва при нас от ръцете на нашите майки и баби. Те са живата памет за Исус Христос в нашите домове. В тишината на семейния живот повечето от нас сме се научили да се молим, да обичаме и да живеем вярата. В семейния живот, който впоследствие поема формата на енорията, училището, обществото, вярата идва в нашия живот и става плът. Именно тази проста вяра често ни придружава в многобройните превратности по нашия път. Да загубим паметта си означава да изкореним себе си от нашето начало и следователно да загубим посоката в която отиваме. Това е фундаментално, защото когато откъснем някой мирянин от вярата му, от неговия произход; когато го откъснем от вярващия Свети Божи народ, ние го откъсваме от кръщелната му идентичност и по този начин го лишаваме от благодатта на Светия Дух. Същото се случва и с нас, когато изкореним себе си като пастири от нашия народ, ние се загубваме. Нашата роля, нашата радост, радостта на пастира, е именно да помагаме и насърчаваме, подобно на мнозина преди нас: майките, бабите и бащите, истинските герои на историята. Не поради добрата ни воля, а по право и положение. Миряните са част от верния Свети Божи народ, и затова са героите на Църквата и на света; ние сме призовани да им служим, не да бъдем обслужвани от тях.

(Папа Франциск, Писмо до кардинал Марк Уеле, председател на Папската комисия за Латинска Америка, 19 март 2016 г.)

превод Бистра Пищийска