Блажен Янош Бренер, „унгарският св.Тарцизий“

Убит заради омраза към вярата: така завършва своя кратък земен път 26 годишния унгарски свещеник Янош Бренер (1931-1957), който бе обявен за блажен  на тържествена церемония в унгарския град Сарлосболдогашони на 1 май 2018. Литургията отслужи пред катедралата на града папския представител и префект на Конгрегацията за каноничните процеси кардинал Анджело Амато, заедно с архиепископа на Будапеща-Естергоьм кардинал Петер Ердьо.

Янош се ражда в набожно семейство в което се моли Светата Броеница. Посещението в църквата и взимането на Евхаристията са ежедневни, затова е изпратен да учи в местното католическо училище, а по-късно постъпва семинарист в диоцеза. Усмивката и спокойствието на Янош отразяват вътрешния му облик и дълбоката духовност, която откриваме в неговите дневници: „Най-голямото ми желание е да бъда светец: да бъда благословен и да благославям другите“. Умее да говори от сърце на млади и възрастни, не отбягва бедните, слабите и циганите, успява да привлече към Църквата десетина невярващи: заради всичко това неговата популярност бързо нараства. Това обаче не се харесва на комунистическия режим, който става още по-жесток след бунта през 1956. „Църквата, с нейните пастири верни,  е преследвана и унижавана – посочва кардинал Анджело Амато. Отец Янош възпитава младежите в духа на евангелския живот: да уважават ближния, да помагат на нуждаещите се, да допринасят за хармонията в семействата. Това ядосва властващата партия, която иска да наложи атеизма и антихристиянството“.

Като младеж, в родния град Шомбатели, участва в театрална постановка в която играе римския младеж Тарцизий, който през 257 сл.Христа, умира защитавайки Евхаристията, която носи на християните в затвора, а днес е смятан за мъченик на ранната Римска Църква и покровител на министрантите. 20 години по-късно ще го постигне същата смърт. Вечерта на 15 декември 1957, о.Янош бива помолен да занесе Евхаристията на един умиращ, който иска да се изповяда. По пътя, на мястото където днес се издига параклиса на Добрия Пастир като спомен за неговата саможертва, бива намушкан 32 пъти с нож, а след това тялото му е подложено на многобройни удари и ритници. Когато го намират, в лявата си ръка все още държи дарохранителницата.

„Знаем, че всичко допринася за доброто, ако обичаш Бог“. Тези думи в първата проповед на младия свещеник през 1955, превърнали се в мото в неговия кратък живот, стават действителност, тъй като пролятата от него кръв допринесе за покълване на семето на християнството в Унгария по времето на комунизма - каза в проповедта си кардинал Ердьо. Неговата смърт не е плод на обикновено убийство или привиден инцидент, а благодатта да бъде мъченик за Евхаристията. Затова е наречен унгарския Св.Тарцизий“.

dg/ rv