Божието Слово: духовна храна, даваща ни живителни сили

„Който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; (Йоан 15, 1-8)

Евангелският откъс  за V Пасхална неделя, взаимствано от Евангелието според Йоан, ни отвежда към нивата, за да наблюдаваме лозето и лозата, която знаем дава плодът на гроздето, от което се произвежда виното.

Исус не ни призовава да станем земеделци и резачи на истински и реални лози, но чрез този образ, взаимстван от земеделието, ни приканва да разберем и преценим нашето ниво на принадлежност към Църквата, от Него основана, и приканва светът да носи изобилни плодове на радост, мир и братство.

Отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани ни предлага актуален коментар на неделното евангелие.

******

Скъпи братя и сестри, 

Христос Воскресе! Тази неделя като евангелско четиво имаме притчата за Лозаря и за лозата, която откриваме само в Евангелието на Св. Йоан. Лозата в Стария завет често е символизирала самия израелски народ. Исус сега сам се идентифицира с този символ, показвайки как с въплъщението си е станал толкова близък до нас, че чак става част от Своя народ.

Бог Отец е този, който се грижи за Своята лоза. Затова Той трябва да премахне от нея всичко това, което не ѝ помага в растежа ѝ.  Бог трябва да направи резитбата на лозата Си като премахва ежегодно едногодишните пръчки, а при силни повреди дори и многогодишните части на лозата. Бог също трябва да направи филизане на лозата Си, като премахва излишните леторасти от нея в началния период на растежа им. Въпреки че Бог е търпелив с нас, идва ден, в който ще премахне онези части, които не са нужни на лозата или дори са вредни за растежа ѝ. Това едновременно ни дава надежда, понеже Бог ще се грижи за нас и ни го обещава, но едновременно ни кара да се замислим доколко даваме духовни плодове. 

Не е достатъчно да сме част от лозата, за да даваме плод. Исус ни припомня, че и Словото Му трябва да пребъдва в нас. Това означава, че трябва да следваме това, което Бог ни е казал чрез Библията. Неговото Слово е като духовна храна за нас, която ни дава живителни сили. Св. Йероним преди 17 века бе казал, че „Непознаването на Писанията е непознаване на Христос”. Затова трябва по-често да черпим от този непресъхващ извор на духовни сили, който е Библията. Амин.