Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:

Папа Франциск \ Апостолически пътувания

Франциск в родната земя на дон Тонино Бело, "пастира на бедните"

Папата на трибуната в Алесано на фона на лика на дон Тонино Бело

20/04/2018 11:04

Папа Франциск посети Алесано и Молфете в италианската област Плулия, за да отдаде почит на дон Тонино Бело, бивш епископ на Молфета - Руво-Джовинацо  - Терлици, смятан за предвестник на „излизащата Църква“, пастир на бедните и апостол на мира и обезоръжаването.  Четиричасовата визита протече на 20 април в деня когато се навършват 25 години от преждевременната смърт на свещеника, вследствие на тумор. На 27 ноември 2007, Конгрегацията за каноничните процеси даде ход на неговата беатификация.

От летището в Галатина, където папския самолет кацна в 8.45ч, Франциск се отправи с хеликоптер към Алесано, близо до гр.Лече, където дон Тонино се ражда на 18 март 1935, за да се поклони пред гроба му. Папата се помоли, а след това поздрави близките на покойния свещеник. На площада пред гробището, Франциск бе посрещнат от 20 хиляди вярващи към които отправи кратко слово.

Бедните са истинското богатство на Църквата

„Истинското богатство за дон Тонино бе да разбере бедните – каза папата. Той има право, защото бедните действително са богатството на Църквата. Дон Тонино още ни напомня това, пред настоящите изкушения да се примирим с поредната смяна на силния, да търсим привилегии и постигнем удобен живот“.

Неслучайно, припомни папа Бергольо, епископ Тонино подчертаваше, че Евангелието ни призовава за един „неудобен живот“:

„Църква, която има място в сърцето си за бедните винаги има пряка връзка с Бог, никога не губи честотата на Евангелието и чувства дълга да се завърне към същественото, за да проповядва, че Господ е единственото истинско благо“.

Франциск припомни и призива на дон Тонино, повтарян много често: „близостта с бедните не се теоретизира, а се практикува, следвайки примера на Исус д се лиши от всякакво притежание:

„Не се смущаваше от молбите на хората, безразличието го нараняваше. Не се страхуваше от липсата на пари, а се безпокоеше за несигурността от работа, който все още актуален проблем. Не пропускаше случай да потвърди, че първото място е отредено на работника с неговото достойнство, а не на печалбата с нейната алчност“.

„Дон Тонино не стоеше със скръстени ръце – допълни папата. Действаше локално, за да засява мира глобално, с убеждението, че най-добрия начин за превенция на насилието и войната е грижата за бедните и насърчаването на справедливостта. Ако една война създава бедност, също и бедността създава война. Затова, изграждането на мира започва от дома, улиците, магазините, там където се твори общението“.

„Прекрасната земя на дон Тонино, гранична земя, която той често я наричаше „земя –прозорец“ от Южна Италия – завърши папата – широко се разтваря към Юга по целия свят, където бедните стават все по-многобройни, а богатите все по-богати и по-малко“.

„Вие сте отворен прозорец от който се виждат всички форми на бедност грозящи историята – каза накрая Франциск обръщайки се към жителите на Алесано. Но преди всичко, вие сте прозорец на надеждата в Средиземноморието, историческа люлка на цивилизацията, за да не бъде никога кивот на войната, а на мира и приема“.

Да бъдем като Исус, разчупен хляб за другите

Хлябът и Словото, двата главни елемента в християнския живот, бяха във фокуса на литургията, която папа отслужи на пристанището в Молфета. В проповедта си Франциск многократно цитира дон Тонино Бело, който е бил дългогодишен епископ на диоцеза.

„Евхаристията е хлябът слязъл от небето“, казва Исус пред юдеите – отбеляза папата, коментирайки литургичното четиво за деня (Йоан 6, 52-59).  Както хлябът е съществен за живота, така за нас е съществено да влезем в лична връзка с Исус; Евхаристията не само красив ритуал, а най-съкровено и конкретно общение, най-изненадващото което можем да си представим с Бог. Животът на християнина започва от Евхаристията и Словото, казваше дон Тонино. Ако я няма любовта от която тръгват добрите дела, тоест Евхаристията,  всяка пастирска дейност се оказва само една въртележка от думи. Който се храни от Евхаристията, придобива същите черти на Господа и като Него става разчупен хляб за другите; престава да живее за себе си, а живее за Исус, тоест за другите. Това е отличителния знак за християнина – живее за другите. Както живя дон Тонино Бело“.

„Хлябът, който е Исус, е също и хляб за мира – продължи Франциск. Мирът не означава да се храним сами, а да седнем на една маса с различни хора. И ние, които споделяме Хляба на единството и мира, имаме призванието да обичаме всеки човек, да съединим разделеното и бъдем навсякъде градители на мира“.

„Исус се представя пред юдеите като храна, предизвиквайки дискусии, посочи папата. Често и ние дискутираме словата на Исус вместо да решим да ги приложим в живота, питайки се: „Как може Евангелието да разреши световните проблеми? Исус – подчерта папа Франциск -  не се нуждае от нашите размишления, а от нашето обръщане“. Пример за това е Саул и обръщането му по пътя за Дамаск. Исус веднага поставя на карта неговия живот и го приканва да се изправи и да влезе в града.

Дон Тонино често повтаряше: „Да се изправим“, продължи папа Бергольо. „Християнският живот трябва да бъде вложен в Исус и отдаден за другите. След срещата с Възкръсналия, не може да се чака и се отлага; трябва да вървим, да излезем, въпреки проблемите и несигурността“.

Франциск завърши с призива: „всички сме призвани да бъдем пасхална надежда, служители на света, но възкръснали“. „Божието Слово освобождава, издига и подтиква напред едновременно смирените  и смелите“. Папата посочи примера на дон Тонино, приканвайки всички да бъдат „извор на надежда, радост и мир“.

dg/ rv

 

 

 

 

 

 

 

20/04/2018 11:04