Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:

Папа Франциск \ Документи

Послание на папата за Световния молитвен ден за звания

55-ти Световен молитвен ден за звания - OSS_ROM

19/04/2018 16:33

„Ние не сме жертва на случайност, нито сме повлечени в стихия от несвързани събития, a напротив, нашият живот и нашето присъствие в този свят са плод на Божието призвание!“. Това припомня папа Франциск в посланието си за 55-тия Световен молитвен ден за религиозни звания, който Църквата отбелязва на 22 април на тема: „Слушайте, размишлявайте и живейте призива на Господа“. Призивът на Господ идва мълчаливо и дискретно, без да се налага над нашата свобода, пише папата в посланието. Но никога не ще открием конкретното и лично призвание, което Бог има за нас, ако останем затворени в себе си, защото ще изгубим възможността да мечтаем  и станем герои в уникалната и оригинална история, която Бог иска да напише заедно с нас. Предлагаме пълния текст на папското послание:

Слушайте, размишлявайте и живейте призива на Господа

Скъпи братя и сестри,

През идният октомври ще се състои XV Редовната обща асамблея на Синода на епископите, на която ще се обсъди темата за младите хора и по-специално за връзката между младежите, вярата и призванието. На нея ще имаме възможност да се спрем по-задълбочено на призива за радост, който Бог поставя в центъра на нашия живот и който е "Божият промисъл за мъжете и жените във всяка епоха" (Синод на епископите, XV Редовна обща асамблея, Младежите, вярата и призванието, Въведение).

Петдесет и петия Световен ден молитвен ден за званията отново и решително провъзгласява благата вест, че ние не сме жертва на случайност, нито сме повлечени в стихия от несвързани събития, a напротив, нашият живот и нашето присъствие в този свят са плод на Божието призвание!

Дори в тези трудни времена тайната на Въплъщението ни напомня, че Бог непрекъснато идва към нас да ни посрещне. Той е Бог-с-нас, Който върви по често прашните пътеки на нашия живот. Той познава нашия дълбок копнеж за любов и щастие и ни призовава към радост. В многообразието и уникалността на всяко призвание, лично и църковно, трябва да слушаме, да размишляваме задълбочено и да живеем това Слово, Което ни призовава от високо и като ни дава възможност да развиваме талантите си, ни превръща в средство за спасение в света и ни води към пълнотата на щастието.

Тези три аспекта - слушане, размишление и живеене –очертават, също така, началото на мисията на Исус, Който, след дните на молитва и борба в пустинята, отиде в синагогата в Назарет, където слуша словото, размишлява за съдържанието на мисията, поверена Му от Отца, и провъзгласи, че е дошъл да я изпълни "днес" (Лука 4: 16-21).

Слушане

Призивът на Господ - нека да кажем от самото начало - не е толкова ясен, колкото нещата от нашето ежедневие, които можем да чуем, да видим или да докоснем. Бог идва мълчаливо и дискретно, без да се налага над нашата свобода. Може да се случи така, че гласът Му да остане заглушен от многото притеснения и тревоги, които изпълват умовете и сърцата ни.

Ето защо трябва да се подготвим да слушаме задълбочено Неговото Слово и историята на живота Му, да бъдем внимателни към детайлите на ежедневието ни, да се научим да гледаме събитията с очите на вярата и да останем отворени за изненадите на Светия Дух.

Никога не ще открием конкретното и лично призвание, което Бог има за нас, ако останем затворени в себе си, в навиците си, в апатията на някой, който бавно прахосва живота си, заключен в собствения си малък свят, губейки по този начин възможността да мечтаем нашироко и да станем сами герои в уникалната и оригинална история, която Бог иска да напише заедно с нас.

Исус също бе призован и изпратен. Затова и Той имаше нужда да размишлява в мълчание. Той слушаше и четеше словото в синагогата и със светлината и силата на Светия Дух разкри пълното му значение, във връзка със Собствената Си Личност и с историята на народа на Израел.

Днес слушането става все по-трудно, тъй като сме потопени в общество, изпълнено с шум, свръхстимулирано и бомбардирано от информация. Външният шум, който понякога преобладава в нашите градове и квартали, често е съпътстван от вътрешно разпиляване и объркване. Това ни пречи да спрем и да се наслаждаваме на вкуса на съзерцанието, размишлявайки спокойно за събитията от нашия живот, да вършим работата си с увереност в Божия любящ промисъл и да стигаме до плодотворно и проницателно разбиране.

Но, както знаем, Божието царство идва тихо и незабелязано ( виж Лука 17:21) и можем да съберем неговите семена само, когато, подобно на пророк Илия, влезем в дълбините на нашата душа и сме отворени за недоловимия шепот на Божия дъх (1 Кк 19: 11-13).

Размишление

Когато в синагогата на Назарет Исус чете откъса от пророк Исаия, Той размишлява относно същината на мисията, за която Е изпратен, и я представя на онези, които очакват Месията: "Духът Господен е върху мен, затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година" (Лука 4: 18-19).

По същия начин, всеки от нас може да открие своето собствено призвание единствено посредством проникновено размишление. Това е "процес, чрез който човек прави основен избор, в диалог с Господа и слушайки гласа на Светия Дух, като започне с избора на житейския си статут" (Синод на епископите, XV Обикновена обща асамблея, Младежите, вярата и призванието, II, 2).

Така ние откриваме, че християнското призвание винаги има пророческо измерение. Светото Писание ни казва, че пророците са изпращани на хората в ситуации на голяма материална несигурност и на духовна и морална криза, за да предадат в името на Бог посланието за обръщане, надежда и утеха. Като вихрушка пророкът нарушава фалшивото спокойствие на съвестта, забравило словото на Господа. Той разпознава събитията в светлината на Божието обещание и дава възможност на хората да зърнат признаците на зората сред мрачните сенки на историята.

Днес също имаме голяма нужда от проницателно размишление и пророчество. Трябва да се съпротивляваме на изкушенията на идеологията и негативността и да откриваме в нашите отношения с Господ местата, средствата и ситуациите, чрез които Той ни призовава. Всеки християнин трябва да расте в способността си да "чете вътре" в своя живот и да разбира къде и за какво го призовава Господ, за да следва Неговата мисията.

Живеене

И накрая, Исус възвестява новостта на настоящия час, който ще завладее мнозина и ще закорави други. Времето се е изпълнило и Той е Месията, провъзгласен от Исайя, помазан да освободи пленниците, да възвърне зрението на слепите и да прогласи милостивата Божия любов към всяко създание. Наистина, казва Исус, именно "днес се изпълни това писание, което чухте." (Лука 4:21).

Радостта от Евангелието, която ни отваря за срещата с Бог и нашите братя и сестри, не търпи бавност и леност. Тя няма да докосне сърцата ни, ако останем бездейни с извинението че чакаме подходящото време, нито ще се изпълни за нас ако не поемем в този момент риска да вземем решение. Призванието е в този момент! Християнската мисия е сега! Всеки един от нас е призован - дали за мирски живот в брак, за свещенически живот в ръкоположено служение или за живот със специално посвещение - да стане свидетел на Господ, тук и сега

Това "днес", провъзгласено от Исус, ни уверява, че Бог продължава да "слиза", за да спаси човешкото ни семейство и да ни направи участници в Своята мисия. Господ продължава да ни призовава да живеем с Него и да Го следваме в една особено интимна близост и непосредствено служение. И ако ни кара да разберем, че ни призовава да се посветим напълно на Царството Му, тогава не бива да се страхуваме! Красиво е – и е голяма благодат - да бъдем напълно и завинаги посветени на Бог и на служението на нашите братя и сестри.

Господ продължава да ни призовава да Го следваме и днес. Не трябва да чакаме да станем съвършени, за да отговорим великодушно "ето ме", нито да се плашим от нашите ограничения и грехове, а да приветстваме с отворено сърце гласа на Господа. Да слушаме този глас, да разпознаваме личната си мисия в Църквата и света и накрая да я живеем в днешния ден, който Бог ни дава.

Нека, Пресвета Богородица, младото никому неизвестно момиче, което чу, прие и живя въплътеното Божие Слово, ни пази и ни придружава винаги по нашия път.

Ватикана, 3 декември 2017, Първа адветна неделя

Папа Франциск

Превод: Бистра Пищийска

19/04/2018 16:33