2018-04-14 14:30:00

Блажен Лусиен Ботовасоа: пример за братство и мир с всички


На 15 април Католическата църква в Мадагаскар ще се сдобие с нов блажен, към когото може да отправя своите молитви за застъпничество. Това е Лусиен Ботовасоа  (1908 – 1947) баща, учител, катехист и мъченик за вярата. В списъка от светци и блажени на този Голям Остров той ще заеме петото място, след един светец и други трима блажени: френския мисионер йезуит свети Жак Бертю († 1896), полският йезуит, апостол на прокажените, блажен Ян Бейзим  († 1912), свещеника Рафаел Луис Рафиринга († 1919) от Института на братята на християнските училища, основан от Джовани Батиста де ла Сал; и принцеса блажена Виктоар Розоаманариво († 1894). Въпреки че споделя със свети Жак Бертю славата на мъченичеството, Лусиен Ботовасоа е първия мадагаскарски мъченик.

Литургията за беатификацията на Лусиен Ботовасоа, който е бил терциар от Францисканския орден, ще бъде предстоятелствана от кард. Анджело Амато, префект на Конгрегацията за процесите на светците, в качеството си на представител на Светия отец.

Личността на Лусиен Ботовасоа

Новият блажен е роден през 1908 във Воипено, малко градче на източния бряг на Мадагаскар, където мисионерите пристигат през 1899. Той е първият от деветте деца на семейството и посещава католическо училище. През 1918 започва да учи в държавно училище, а две години по-късно постъпва в Колежа „Свети Йосиф от Абозонтари“, ръководен от отците йезуити. Кръстен е в енорията на Воипено на 15 април 1922, неделята на Възкресение Христово, на 14 годишна възраст и получава името Лусиен. На същия ден приема първото Причастие, а година по-късно и Тайнството миропомазание. През 1928, в края на своето учение, се дипломира и получава квалификацията за учител и през месец октомври на същата година започва да преподава в енорията на Воипено, приемайки за свое мотото на Обществото на Исус: „За по-голяма слава Божия“. На 10 октомври 1930 се венчава за Сузан Соазана в енорийската църква на Воипено, а на 2 септември година по-късно се ражда Винсент де Пол Херман, първият от техните осем деца, от които оцеляват само пет. Новият блажен не само e преподавател в своето селице, но и участва активно и в живота на своята енория. Той е превъзходен преподавател и освен родния език говори френски, латински, английски, немски и китайски. Изключителен музикант и отличен певец, става ръководител на енорийския хор; щедър и отзивчив към нуждаещите се. Той е и спортист и от всички е описан като винаги усмихнат и весел.

Терциар от Францисканския орден

През 1940 попада случайно на Правилото на Третия францискански орден, който се превръща за него в текст за медитация, до такава степен, че решава да следва Христос по примера на свети Франциск, постъпвайки в Третия францискански орден на 8 декември 1944. Така започва да води беден живот, попит от францисканската духовност, характеризиран от дълбока набожност и пламенното желание да разпространява навсякъде Евангелието.

Мъченичеството на Лусиен

По време на бунт за независимостта на страната, на 30 март 1947, Връбница, Лусиен е арестуван и осъден на смърт заради своята християнска вяра. В момента на екзекуцията той се моли, като казва: „Боже мой, прости на моите братя. Моята пролята кръв нека бъде за спасението на моята родина“. Лусиен е обезглавен, а тялото му е хвърлено в реката. Умира като мъченик, по примера на Исус, божествения Учител.

Богат на хуманност и святост живот, пример за съвременните християни

Новият блажен на Църквата ни учи да живеем пълноценно Евангелието, което е книга на живота, а не на смъртта, на любовта, а не на омразата, на братството, а не на дискриминацията. Лусиен е убит не защото е накърнил или посегнал на ближен, а само защото е искал да живее като праведен и свободен човек. На нас той оставя един голям пример и едно важно наследство: прошката към ближния, прошката и към неприятелите, и призива да живеем в братство и мир с всички. Това е единствения закон на Евангелието. Този бе закона в живота на блажен Лусиен Ботовасоа.

svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.