Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:

Папа Франциск \ Проповеди

Папа Франциск: милосърдието е туптенето на Божието сърце

Папа Франциск на литургията за неделята на Божественото милосърие - REUTERS

08/04/2018 13:36

„Нека не се страхуваме да изпитваме срам: трагедията е когато не се срамуваме вече за нищо! Нека преминем от срама към прошката“. Това бе призива на папа Франциск към хилядите вярващи на литургията за неделята на Божественото милосърдие. Светият отец ги насърчи, да не „се барикадират зад затворените врати, защото навлизайки днес, чрез раните, в Тайната на Бог, разбираме, че милосърдието не е едно сред многото други негови качества, а туптенето на неговото сърце“. На литургията, на слънчевия площад „Свети Петър“ в топлия априлски ден, взеха участие повече от 500 мисионери на милосърдието от цял свят: свещеници, които от Светата година на милосърдието през 2016 продължават тяхното свещенодействие като знак на прошката Божия.

Както Тома искаме да видим Бог

Папа Франциск, позовавайки се на евангелието, предложено от днешната литургия, припомни, че също ние като Тома имаме нужда да докоснем с ръка, защото „не е достатъчно да знаем, че Бог го има, защото не ни привлича един далечен Бог, колкото и да е справедлив и свят“.

„Да влезем в неговите рани, означава да съзерцаваме безмерната любов, която извира от неговото сърце. Означава да разберем, че неговото сърце бие за мен, за всеки един от нас. Скъпи братя и сестри, можем да се смятаме и наричаме християни и да говорим за много хубави ценности на вярата, но, като ученици, се нуждаем да видим Исус, докосвайки неговата любов. Само така ще отидем до сърцевината на вярата, и като ученици, ще намерим един мир и една радост, по-силни от всяко съмнение“.

Да докоснем раните, за да се влюбим

В жестът на Тома, описан от евангелист Йоан, апостолът разпознава своя Господ: „Боже мой!“, възкликва той, а когато ние произнасяме тези думи – подчерта папата – почитаме неговото милосърдие, защото Той е този, който пожела да стане наш. Това е една история на любов, която се ражда във въплъщението Му за нас, в неговата смърт и възкресение: Ти си моя Бог, Ти си моя живот. В теб, намерих любовта, която търсих и много по-голяма, която дори не съм си представял“.

„Влизайки днес, чрез раните, в тайната на Бог, ние разбираме – продължи папа Бергольо – че милосърдието не е едно от многото му качества, а туптенето на неговото сърце. И тогава, както Тома, ние не живеем вече като несигурни ученици, предани, но колебливи; ставаме и ние истински влюбени в Господа!“.

Прошката, за да открием истинската любов

„Но как можем да вкусим от тази любов, как можем днес да докоснем с ръка милосърдието на Исус?“, попита риторично папа Франциск. „В прошката на греховете и в това да позволим да бъдем простени“, поясни Светия отец. Според папа Бергольо „именно прошката е първата стъпка към срещата. Затова, трябва да победим нежеланието да се изповядваме и изкушението да се барикадираме зад затворените врати“.

Срамът – каза папата – „е тайна покана на душата, която се нуждае от Господ, за да победи злото. Драмата е, когато не се срамуваме вече за нищо. Нека не се страхуваме да изпитваме срам! Нека преминем от срама към прошката!“, призова папа Франциск.

Затворената врата на примирението

Папа Франциск се спря и на примирението, което – каза той – „се ражда от повтарянето винаги на едни и същи грехове, от постоянното падане, от това да сме „рецидивни“. Но – изтъкна папа Бергольо – бъди рецидивен в искането на милосърдието, защото тайнството на прошката не ни оставя както преди, а ни утешава и окуражава, и всеки път се чувстваме все по-обичани“.

И когато, обичани, падаме отново, ние страдаме повече от преди. Това е едно „благоприятно страдание, което постепенно ни откъсва от греха. И тогава откриваме, че силата на живота е получаването на прошката Божия, и да вървим напред от прошка в прошка“.

В изповедта срещаме Бог, който винаги прощава

Франциск се спря и на „блиндираната врата на греха, който извършваме. Като не си прощаваме, вярваме, че също Бог няма да го направи, но Господ обича да влиза чрез затворените врати и там Той върши чудеса. Той – продължи папата – никога не решава да се раздели с нас, ние сме тази, които Го оставяме отвън. Но когато се изповядваме се случва нечуваното: откриваме, че именно онзи грях, който ни държеше далеч от Господ се превръща в място за среща с Него. Там, наранения в любовта Бог идва в помощ на нашите рани“.

„Нека поискаме от Бог на любовта и милосърдието благодатта, като Тома, да намерим в неговата прошка нашата радост, в неговото милосърдие нашата надежда“, завърши папа Франциск.

svt/ rv

08/04/2018 13:36