Генерална аудиенция: литургията, начало на християнското свидетелство

„Християните не отиват на литургия, за да изпълнят седмично задължение, а за „да участват  в Страданието и Възкресението на Господа и след това да живеят като християни: това е началото на християнското свидетелство“. Това каза папа Франциск на генералната аудиенция в сряда, която посвети на заключителните ритуали в литургията с което приключи цикъла посветен на Светата Евхаристия, започнал на 8 ноември м.г. Папа Франциск припомни, че цялата седмица се чества Възкресение Христово и отправи специален поздрав към почетния папа Бенедикт XVI, „който ни гледа по телевизията. Нека му кажем всички Честито Възкресение Христово“, прикани папата присъстващите на площада повече от 20 хил. души, дошли на площад Св.Петър,  въпреки дъждовното време.

Да излезем от църквата по-добри

„Литургията завършва с благослова на свещеника и раздяла с Божия народ, извършвайки знака на кръста, в името на Отца и Сина и Светия Дух и в името на Светата Троица – посочи папата. Излизаме от църквата „в мир“ и да занесем Божия благослов в ежедневната дейност, в нашите домове, работни среди и сред ритъма на земния град, прославяйки Господ с нашия живот. Но ако излезем от църквата клюкарствайки за другите, тогава литургията не е влязла в нашето сърце, защото не сме способни да живеем християнското свидетелство. Всеки път, когато излизам от литургията, трябва да бъда по-добър от когато съм влязъл: по-жизнен, с повече сила и желание за християнско свидетелство“.

Чрез Евхаристията Исус влиза в нас

Чрез Евхаристията Господ Исус влиза в нас, в нашето сърце и нашата плът, за да можем да изразим в живота полученото тайнство на вярата – обясни папа Бергольо. От литургията преминаваме към живота със съзнанието, че Литургията намира своя завършек в конкретния избор на онзи, който участва от първо лице в тайните на Христос. Не трябва да забравяме, че честваме Евхаристията, за да се научим да бъдем евхаристични мъже и жени. Какво означава това? – запита риторично Франциск. Означава да оставим Христос да действа в нашите дела: неговите мисли да станат наши мисли, неговите чувства наши и направим наш неговия избор. Това  е светостта“.

Да оставим душата да се разшири

За тази християнска святост говори св.Павел, посочи Франциск: „Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Гал. 2, 19-20). Опитът на Павел ни осветлява: в мярката в която умъртвяваме нашия егоизъм, тоест да умъртвим онова, което се противопоставя на Евангелието и  любовта на Исус, в нас се създава по-голямо пространство за могъщото действие на Светия Дух. Християните са мъже и жени, които оставят душата им да се разшири със силата на Светия Дух, след получаването на Тялото и Кръвта Христови. Да оставим душата да се разшири!“.

Литургията е като житно зърно, което покълва в живота

„Можем да заключим, че Литургията е като житното зърно, което след това в живота израства и узрява в добрите дела и в уподобяването на Исус – подчерта папата. Затова плодовете на Литургията са предназначени да узреят в живота, всеки ден. Увеличавайки нашето единение с Христос, Евхаристията опреснява благодатта, дарена ни от Светия Дух чрез Кръщението и Миропомазанието, за да бъде убедително нашето християнско свидетелство“.

Освен това, допълни папата, Евхаристията запалва в сърцата ни искрата на божественото милосърдие и ни разделя от греха: „Колкото повече участваме в живота на Христос и израстваме в неговото приятелство, толкова по-трудно ще ни бъде да се разделим от Него със смъртния грях“. Редовното приемане на Евхаристията подновява, укрепва и задълбочава връзката ни с християнската общност, към която принадлежим, според принципа, че Евхаристията прави Църквата и ни обединява всички“.

Накрая, Франциск посочи, че „участието в Евхаристията ни помага в отношението към другите, особено към бедните, като ни учи да преминем от Христовата плът  към плътта на братята, в която очаква да бъде разпознат, обгрижен, почитан и обичан“.

dg/ rv