2018-03-20 13:53:00

Литургия в Санта Марта: ключът за нашето спасение е разпнатия Христос


„Ключът за нашето спасение, ключът за нашето търпение по пътя на живота, ключът за преодоляването на нашите пустини е Разпнатия. Да гледаме разпнатия Христос“. Това бе наставлението дадено от папа Франциск в проповедта на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана.

За размишлението си папата почерпи вдъхновение от първото четиво предложено от днешната литургия (Числа 21, 4-9), което разказва за отчаянието на народа на Израил в пустинята и за епизода със змиите. В пустинята народът е гладен и Бог отговаря на молитвите му с небесната манна, после с яребиците; след това народът ожаднява и Бог му дава вода. Но, в близост до обещаната земя, някои от народа показва скептицизъм, защото изпратените от Мойсей да проучат територията, казват че тя е богата на плодове и животни, но обитавана от високи, силни и добре въоръжени хора: страхуват се, че ще бъдат убити. Затова изказват доводи за опасността да се отиде в тази земя. „Те гледаха на своята сила и бяха забравили за силата на Господ, който Ги освободи от 400 годишното робство“, каза папа Бергольо.

Болната памет

Народът „не понася пътуването в пустинята“ и постъпва така, както постъпват хората, когато започват „да следват Господ, да бъдат близо до Господ, но в един определен момент изпитанията изглежда надделяват.Това – каза папата – „е онзи момент в живота, когато казваме „Стига! Аз съм до тук! Връщам се!“. И започваме да съжаляваме за миналото: колко месо, колко плодове и зеленчуци, колко хубави неща ядяхме там“. Ето защо, папа Франциск насърчи да се „вгледаме в пристрастието на тази „болна памет“, на тази изкривена носталгия, защото тази бе трапезата на робството, когато народа бе под египетското робство“.

Тези – продължи той „са илюзиите, които носи дявола: в момент на отчаяние по пътя, когато все още не си стигнал до обещаното от Господ, дявола те кара да видиш хубавата страна на нещо, което си оставил, от което си се обърнал“. Подобен – каза папата – е „пътя на Великите пости. Дори можем да мислим така: да възприемем живота, като един Велик пост: винаги има изпитания и утешения от Господ, винаги има манна, има вода, има птици, които ни насищат… но, онова ястие бе по-хубаво. Но не забравяй, че го ядеше на трапезата на робството“, каза папата.

Когато говориш срещу Бог тровиш душата си

Това – подчерта папа Франциск – се случва на всички, когато искаме да следваме Господ, но се уморяваме. Но най-лошото е, че народът говори против Бог, а да говориш против Бог отравя душата. „Може би някой си мисли, че Бог не му помага или, че има много изпитания. Чувства своето сърце депресирано, отровено. Змиите, които хапят народа и за които говори първото четиво, са символ на „това отравяне, на липсата на постоянство в следването на пътя Господен“.

Да гледаме разпятието и славата на Христос

Първото четиво разказва, че тогава Господ заповядва на Мойсей „да направи една медна змия и да я окачи на върлина, като знаме“. Тази змия, която изцеляваше всички, които бяха ухапани от змиите, след като са говорили против Бог, бе пророческа: тя е фигурата на Христос на кръста“.

„Тук е ключът на нашето спасение, ключът на нашето търпение по пътя на живота, ключът за преодоляването на нашите пустини: да гледаме разпятието. Да гледаме разпнатия Христос. „Какво трябва да правя?, ще попита някой. „Гледай го. Гледай раните. Влез в раните“. Чрез тези рани ние бяхме изцелени. Чувстваш душата си отровена, тъжен си, чувстваш че живота ти не върви, пълен е с трудности и болести. Погледни там!“.

Оттук призива на папата в трудните моменти да гледаме на „грозното разпятие, т.е. на реалното, защото разпятията на скулптурите и художниците са красиви, артистични, някой са златни или със скъпоценни камъни. Но това – уточни папата – не винаги е суета, защото иска да покаже славата на кръста, славата на Възкресението. Но когато ти се чувстваш тъжен погледни първо към реалното разпятие, а след това към славата“, каза папа Бергольо.

Папата насърчи също да учим децата да гледат на разпятието и на славата на Христос. Но ние, в лошите моменти, в трудните моменти, когато сърцето ни е отровено, защото сме говорили против Бог, нека погледнем към раните. Христос, издигнат като змията: Той стана змия, унижи и понижи себе си, за да победи змията на злото. Нека Словото Божие днес да ни научи да гледаме на разпятието. Преди всичко в момента когато, като Божия народ, се уморяваме по пътя на живота“.

svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.