Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:

Ватикана \ Събития

Пет години с папа Франциск

Хорхе Мария Бергольо с името папа Франциск - AFP

14/03/2018 13:22

На 13 март се навършиха пет години от възкачването на Хорхе Бергольо на Свети Петровия престол с името папа Франциск – първият папа йезуит и латиноамериканец в историята на Католическата църква. Ето някои цифри, които синтезират тези пет години понтификат: две енциклики (Lumen fidei за вярата и  Laudato si за грижата за общия дом); две апостолически насърчения (Evаngelii gaudium - програмен документ на понтификата за една „излизаща“ и мисионерска  Църква и Amoris Laetitia за любовта в семейството); 23 документа Моту проприо (реформа на Курията, финансово управление и прозрачност, реформа за процеса за анулиране на бракове, превод  на литургични текстове с препоръки за по-голяма децентрализиране и повече власт на Епископските конференции); два Синода за семейството, един Юбилей за милосърдието; 22 международни апостолически пътувания с над 30 посетени страни и 17 пастирски посещения в Италия; 8 катехистични цикъла по време на Генералната аудиенция в сряда; над 600 импровизирани проповеди на утринната литургия в параклиса Санта Марта; над 46 милиона последователи в Туитър и повече от 5 милиона в Инстаграм. Без да се смятат многобройните му слова, послания и писма, както и милионите мъже, жени  и деца от целия свят с които се среща при различни обстоятелства.

Църква с отворени врати

Бергольо е първия папа йезуит и първия с името на Франциск Асизки и 265 Свети Петров приемник. Ясно показва желанието за една Църква с отворени врати, която умее да известява на всички Евангелието и която е способна да приема, а не митница, която контролира Божията благодат, вместо да я прави достъпна. Желае Църква, която рискува да бъде възприета като „полева болница“, „ранена“ и „оцапана“, за да достигне и бъде сред хората, отколкото една болна и затворена в своите удобства Църква, сграбчила се за своята сигурност. Затова призовава за преодоляване на стила на защитата, негативизма и укоряването, предлагайки красотата на вярата, което означава срещата с Бог.

Духът, който смущава

Папата „дошъл отдалеко“ призовава да се оставим да бъдем изненадани от Светия Дух, истинското главно действащо лице в Църквата, който продължава да говори и ни предлага нови неща.  Една от знаковите думи в неговия понтификат, произнесена през ноември 2014 в Истанбул, е че Духът „смущава“, защото разклаща и тласка Църквата да върви напред, докато много по-лесно и сигурно е настаняването в собствените статични и непоклатими позиции.

Отляво или отдясно

В началото всички или почти всички говорят само хубави неща за Франциск. Постепенно настъпват критиките. Но това е хубава новина, защото самия Исус казва: „Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас (Лук.6, 26). Отдясно папата е обвиняван, че е комунист, тъй като атакува съвременната либерална икономическа система („несправедлива още в самия и корен“, която „убива и в която доминира закона на по-силния, който изяжда по-слабия“) и говори прекалено много за мигрантите и бедните. Отляво бива обвиняван, че е не е по-действен по етическите въпроси, докато решително защитава живота, обявява срещу аборта и евтаназията. Защитава семейството основано върху брака между един мъж и една жена, осъжда джендър идеологията и диктатурата на единствената мисъл и идеологическите колонизации, проникнали дори в училищата, което крие опасността да се превърнат в школи по превъзпитание.

Вътрешни критики

Нарастват и критиките в Църквата. Някои дори го обявяват за папата еретик, който иска да прекъсне многовековната традиция на Църквата, който „хока“ близките и гали отдалечените, а някои дори го противопоставят на предишните папи. При все това, още Бенедикт XVI прикани към размисъл за Общението с разведените и повторно сключили брак в някои особени случаи, а св. Йоан Павел II отговори в писмо до монс. Льофевр, обяснявайки че истинския смисъл на църковната традиция произхожда от Апостолите и се развива в Църквата под въздействието на Светия Дух“. „Автодеструкцията  или приятелския огън е коварна опасност – заявява папа Франциск. Това злото, което поразява отвътре, както казва Христос „всяко разделено в себе си царство се разрушава. Много често папа Бергольо казва, че дявола иска да разруши Църквата  с тази „мръсна война“ в която „ние наивно участваме“.

Открити фронтове

Реформата на Римската курия  и борбата срещу сексуалните злоупотреби в Църквата са двете мащабни решителни действия предприети от папа Франциск в неговия понтификат. Относно комплексната реорганизация във ватиканските многовековни институции, самия той шеговито отбеляза, че „да правиш реформи в Рим е както да почистваш египетския Сфинкс с четка за зъби“. Дори скандалите, като с Ватилийкс 2, не могат да спрат папа Бергольо. От Папската комисия за защита на малолетните, създадена от самия него,  напуснаха някои членове, разобличавайки съпротива и закъснения. Папа Франциск обяви „нулева толерантност“, защото „в Църквата няма място за ония които злоупотребяват с децата“. И продължава напред.

Дипломация на мира

Франциск насърчава културата на срещата, в икуменизма и междурелигиозния диалог, в социалната политическата и хуманитарната области. Посоката е единението, но без да заличава различията и идентичността. Решителна е неговата роля за размразяване на отношенията между САЩ и Куба и за мирния процес в Колумбия и Централноафриканската република. Смело атакува производителите и търговците на оръжия. Същевременно категорично разобличава преследванията срещу християни, по-тежки днес отколкото в миналото, които се извършват в „съучастническото мълчание на много сили“, които могат да ги спрат. Отправя апели срещу трафика на хора, „нова форма на робство“.

Време за милосърдие, но донякъде

Несъмнено, милосърдието е главната дума в този понтификат. За папа Бергольо това е смисълът на въплъщението на Словото. Но това е и скандализираща дума и Франциск  се досеща. Бог е щедър в любовта си към неговите творения. Въпреки това съществува една граница: корупцията. Корумпираният отхвърля Божията любов. И Бог не се налага. Ще дойде страшния съд. Затова папата винаги предлага 25 глава от Евангелието на Матей: „ Гладен бях и вие ме нахранихте…“.В края на нашия живот ще бъдем съдени за извършената от нас любов.

По-малко клерикализъм, повече място за миряни, жени и младежи

Франциск осъжда клерикализма, защото църковния пастир трябва „да служи“ и да „мирише на стадо“. Заявява, че миряните трябва да преоткрият своята идентичност в Църквата, а тя от своя страна да не ги поставя в периферията на своите решения. Същевременно промотира ролята на жената, но гледайки на нейната тайна, а не на функционалността. Нужен е размисъл за херменевтиката на жената, тъй като Мария е по-важна от Апостолите. Призовава младежите да бъдат действащи лица в живота на Църквата и вложат своята креативност.

Евангелизатори със Светия Дух

Папата приканва всички християни да бъдат „евангелизатори със Светия Дух“, за да известяват новостта на Евангелието, смело, с висок глас и във всяко време и място; да вървят срещу течението, но не като неприятели, които сочат с пръст и осъждат. „Ако успея да помогна на един човек да живее по-добре, това ще бъде достатъчно за да оправдая дара на моя живот“.

dg/ rv

14/03/2018 13:22