Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:

Папа Франциск \ Аудиенции

Генерална аудиенция: „Отче наш“ е молитвата на чедата Божии

Папа Франциск на генералната аудиенция - AP

14/03/2018 11:42

„Отче наш, голямата молитва, на която ни научи Исус не е една от многото християнски молитви, а молитвата на чедата Божии, която отеква в нас същите онези чувства, които бяха в Исус Христос. Когато молим „Отче наш“ ние се молим както се молеше Исус“. Това посочи папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, продължавайки цикъла от беседи за Литургията, като по-специално насочи вниманието над Господнята молитва и разчупването на хляба.

„Отче наш“ е молитвата на чедата Божии

Пред 20-те хиляди вярващи и поклонници на площад „Свети Петър“ папата припомни, че разчупването на хляба по време на Евхаристийната литургия, отговаря на жеста на Исус, който на последната вечеря със своите ученици „разчупва хляба“. „Така започват ритуалите на Причастяването, удължавайки възхвалата и прошението на Евхаристийната молитва с общото рецитиране на „Отче наш“. Това не е една от многото християнски молитви, а молитвата на чедата Божий. На нея ни научи Исус. Ето защо, връчена ни в деня на нашето Кръщение, молитвата „Отче наш“ отеква в нас същите онези чувства, които бяха в Исус Христос. Когато ние молим „Отче наш“ се молим така, както се е молил Исус“.

В тази молитва – каза папата – „ние се обръщаме към Бог, наричайки Го „Отче“, защото сме преродени като негови чеда чрез водата и Светия Дух. Никой, в действителност, не може да Го нарича „Ава-Отче“, ако не е роден от Бог, без вдъхновението на Светия Дух, както ни учи свети Павел в посланието до Римляните (8, 15). Но колко пъти има хора, които казват „Отче наш“, без да знаят какво казват?“. „Дали знаеш, че когато казваш Отче, ти се молиш на бащата на човечеството?“, запита папата.

Насъщният хляб и освобождението от всички злини

„В Господнята молитва – продължи папа Бергольо – ние просим „насъщния хляб“, позовавайки се конкретно на Евхаристийния хляб, от който се нуждаем, за да живеем като чеда Божии. Ние просим също опрощението на нашите дългове и, за да бъдем достойни за прошката на Бог се ангажираме да простим на онзи, който ни е обидил. Това е една благодат, която трябва да се поискаме: „Господи, научи ме да прощавам, както ти ми прощаваш. По този начин – каза папата – докато отваря нашето сърце за Бог, молитвата „Отче наш“ ни предразполага и към братската любов. Накрая, искаме от Бог да ни „освободи от злото“, което ни разделя от Него и от нашите братя. Всички прошения в молитвата „Отче наш“, са много подходящи молитви, за да се подготвим за светото Причастие. Освен това, всичко що просим в молитвата „Отче наш“, бива удължено от молитвата на свещеника, който от името на всички, проси от Господ „да ни освободи от всички злини и да даде мир в нашите дни“.

Знакът на мира, израз на църковното общение и взаимната любов

Всичко това бива запечатано в ритуала на мира, чрез който първо просим от Исус, дарът на неговия мир – толкова различен от този на света – да укрепи Църквата в единството и в мира, според неговата воля; след което следва конкретния жест между вярващите, изразяващ „църковното общение и взаимната любов, преди Причатието“.

В римския обред – поясни папата – „размяната на знака на мира е поставен още от древността преди Причастието. Според наставленията на свети Павел не е възможно да се причастяваш с единствения Хляб, който ни прави едно Тяло в Христос, без се признаем омиротворени от братската любов (1 Кор. 10,16-17; 11,29). Христовият мир не може да се вкорени в сърце неспособно да живее братството и да го възстанови след като го е накърнило. Мирът го дава Господ и също Господ ни дава благодатта да прощаваме“, каза папата.

Разчупването на Хляба

„След жестът на мира следва разчупването на Хляба, който от времето на апостолите, дава име на цялото Евхаристийно отслужване. Извършено от Исус по време на Последната вечеря с учениците, разчупването на Хляба е показателен жест, който позволи на учениците да Го разпознаят след Неговото възкресение. Нека си припомни за учениците от Емаус, които, говорейки за срещата с Възкръсналия, разказват, как са „Го разпознали при разчупването на хляба (Лк. 24,30-31.35)”, изтъкна още папа Бергольо.

„Разчупването на Евхаристийния хляб е придружено от призоваването на „Агнецът Божий“, фигура, с която Йоан Кръстител посочва в Исус „онзи, който отнема греха на света“ (Йоан 1,29). Библейският образ на агнецът, говори за изкуплението (Изх. 12,1-14; Исайя 53,7; 1 Пт. 1,19; Откр. 7,14). В Евхаристийния хляб, разчупен за живота на света, молитвената асамблея разпознава истинския Агнец Божий, т.е. Христос Изкупител и Го моли: „Помилвай ни… дари ни мира“. Това са прошения, които от молитвата „Отче наш“ до разчупването на Хляба, ни помагат да предразположим душата си да участва в Евхаристийната трапеза, извор на общение с Бог и с братята. Нека никога не забравяме голямата молитва, на която ни научи Исус“, призова накрая папата.

svt/ rv

14/03/2018 11:42