Бенедикт XVI: приемественост между двата понтификата

В писмо почетният папа Бенедикт XVI изтъква приемствеността между неговия понтификат и този на папа Франциск. Писмото бе прочетено от префекта на Секретариата по комуникацията, монс. Дарио Вигано, в контекста на представянето на поредицата от книги „Богословието на папа Франциск“ на Ватиканската издателска къща, която бе представена на пресконференция в зала „Маркони“ на Радио Ватикана“ в навечерието на петата годишнина от избирането на папа Франциск за глава на Римокатолическата църква.

Безумен предразсъдък

„Приветствам тази инициатива – пише почетният папа – която иска да се противопостави и реагира на безумния предразсъдък, според който папа Франциск е само един практичен човек, без особено богословско или философско образование, докато аз единствено един теоретик на богословието, който разбира твърде малко за конкретния живот на днешния християнин“.

Вътрешна приемственост между двата понтификата

Папа Бенедикт благодари, че е получил в дар единадесетте книги от поредицата, написани от също толкова световно известни богослови, под редакцията на отец Роберто Реполе, председател на Италианската богословска асоциация. „Малките книжки – прибавя Бенедикт XVI – с право показват, че папа Франциск е човек с дълбока философска и богословска подготовка и затова, спомагат да се съзре вътрешната приемственост между двата понтификата, независимо от всички различия в стила и темперамента“.

Не за първи път почетният папа издига своя глас, откроявайки хармонията със своя приемник, независимо, че досега не е било с такава сила. През октомври 2015 в Рим се провежда богословска конференция за доктрината на Оправданието. Тогава монс. Георг Генсвайн, личен секретар на папа Ратцингер и Префект на Папския дом, прочита интервю на Ратцингер с богослова йезуит отец Жак Сервиа за „какво е вярата и как се стига до нея“. В интервюто папа Бенедикт цитира Франциск, говорейки обширно за милосърдието. „Днешният човек – казва в интервюто папа Ратцингер – притежава едно общо чувство, че Бог не може да остави голяма част от човечеството да погине. В този смисъл, безпокойството за спасението, типично за миналото, е  почти изчезнало. Въпреки това, според мен, продължава да съществува, по друг начин, усещането, че ние се нуждаем от благодатта и прошката. За мен е „знак на времената“ факта, че идеята за милосърдието на Бог трябва да се превърне във все по-централна и доминираща, започвайки от сестра Фаустина Ковалска, чиито видения по различен начин отразяват в дълбочина образа на Бог, присъщ за днешния човек и за неговия копнеж за божествената доброта“.

„Папа Йоан Павел II – продължава Ратцингер – беше дълбоко пропит от този импулс, независимо, че това не винаги се долавяше ясно. Несъмнено не е случайно, че неговата последна книга, която бе публикувана малко преди смъртта му, говори милосърдието на Бог. Изхождайки от житейския опит, в който още от първите години на живота изпитва цялата жестокост на хората, той изтъква, че милосърдието е единствената истинска и последна ефикасна реакция срещу силата на злото. Само там където има милосърдие свършва жестокостта, злото и насилието“.

„Папа Франциск – продължава Бенедикт XVI – е напълно в хармония с тази линия. Неговата пастирска практичност се изразява именно във Факта, че той ни говори постоянно за милосърдието на Бог. Милосърдието е това, което ни тласка към Бог, докато справедливостта ни плаши в неговото присъствие. Според мен това откроява, че под покритието на собствената сигурност и правда, днешният човек крие едно дълбоко съзнание за своите рани и своето недостойнство пред Бог. Той е в очакване на милосърдието“.

svt/ rv