Великопостна проповед: секлурализираното общество отхвърля и презира християните

Християнската святост се състои в подражанието на Христос и в съвършеното единение с Господ. Около това твърдение папският проповедник, отец Канталамеса, разви своята втора проповед за Великите пости в параклиса Redemptoris Mater във Ватикана, в присъствието на папа Франциск и членовете на Римската курия. Темата на проповедта бе „Облечете се в Господа Исус Христос“ (Рим. 13, 14). Християнската святост в наставленията на свети Павел“.

Християнските добродетели

Папският проповедник припомни че „основните християнски добродетели са служението, милосърдната любов, смирението, послушанието и чистотата“. Но по-специално отец Канталамеса се спря на милосърдната любов, разбрана като „форма на всички добродетели“, която се превежда в любов, радост, мир.

Апостолът уточнява: „Любовта да бъде нелицемерна“ (12, 9), т.е. – прибави проповедникът – „да бъде без лицемерие, да бъде истинска, автентична, искрена“. Защото, според поучението на Исус, сърцето е „мястото в което се решава стойността на онова, което върши човек“. Можем – продължи отец Канталамеса – „до говорим за интуиция от страна на свети Павел, относно милосърдната любов. Тя се състои в откритието във видимата и външна вселена на милосърдната любов, изградена от думи и дела, на една изцяло вътрешна вселена, която в отношение на първата, е онова, което е душата за тялото“.

Милосърдната любов, корен и основа на всичко

Милосърдната любов – поясни отецът капуцин – „е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява“ (1Кор. 13, 4. 7).

За свети Павел – посочи отец Канталамеса – „най-големия външен акт на милосърдие – да дариш на бедните всичко що притежаваш – не ще има смисъл, без вътрешната милосърдна любов и би бил противното на искрената милосърдна любов. Лицемерната любов е имено тази, която върши добро, без да обича, която показва външно нещо, което няма еквивалент в сърцето“. В този случай сме свидетели на едно „подобие на любовта, която най-много може да скрие егоизма, самоусъвършенстването, манипулацията на братя, или просто някакво угризение на съвестта. Ето защо, не става въпрос за омаловажаване на важността на милосърдните дела, а по-скоро да им се гарантира сигурна основа срещу егоизма и неговите безкрайни хитрини“, поясни проповедникът.

„Свети Павел иска християните да за вкоренени и утвърдени в милосърдната любов, т.е., тази милосърдна любов да бъде основата на всичко. Когато ние обичаме „от сърце“, това е същата любов на Бог, изляна в нашето сърце от Светия Дух, която преминава през нас. Да бъдем участници в божествената природа означава да бъдем участници в божественото действие на любовта, защото Бог е любов. Любовта Божия е тази, която преминава през нас“.

Християните смятани за чуждо тяло в обществото

Отец Канталамеса изтъкна, че „ситуацията на общността от вярващи в Рим, описана от Павел, представлява в миниатюра настоящата ситуация на цялата Църква. С това – уточни той – нямам предвид преследванията и мъченичествата, на които са изложени нашите братя във вярата в много страни по света. По-скоро имам предвид враждебността, отхвърлянето и често дълбокото презрение с което не само християните, но вярващите в Бог – всички вярващи в Бог – са гледани от секоларизираното общество, особено в някои определени слоеве на това общество, онези най-влиятелните: тези на медиите, на финансите и на културата. Вярващите са смятани за чуждо тяло в това технологично и развито общество“.

Господството на Христос

Затова според проповедникът става въпрос „да се разбере какво трябва да е нагласата на сърцето, която трябва да се подхранва към едно човечество, което, в своята цялост, отхвърля Исус. А правилната нагласа – каза отец Канталамеса – е тази на дълбоко състрадание, което подтиква да обичаме и страдаме за това човечество, да поемем отговорността за него пред Бог, така както Исус пое отговорността за всички нас пред Отца, и да сме милосърдни“.  

Що се отнася до отношенията в лоното на общността, за „справянето с конфликтите, които възникват между различните компоненти“, отец Канталамеса припомни, че „изискванията на любовта, които Апостолът насажда ни засягат пряко, защото са същите, които се налагат във всеки един вътрешно-църковен конфликт, включително онези, които живеем днес, както на ниво универсална Църква, така и на ниво общност, в която всеки един живее, като например енориите. Свети Павел дава три критерия: да се следва собствената съвест, да се зачита съвестта на другите и да не се съди братя, и да избягваме скандала. Към тези – завърши проповедникът – се прибавя един друг критерий , универсален и абсолютен: този на господството на Христос“.

svt/ rv