Великопостни проповеди във Ватикана

Светиците са сред нас, живеят в същото наше ежедневие, често са скрити за очите на мнозина, но едно нещо ги обединява: те не са супермени. Те са ученици Христови, които се облякоха в Него. Именно, вдъхновен от призива на свети Павел в посланието до Римляните „Облечете се в Господа Исус Христос“ (13, 14), отецът капуцин Раниеро Канталамеса, проповедник на Папския дом, ще посвети своите Великопостни проповеди в параклиса на „Редемпторис Матер“ във Ватикана на светците. Първата проповед бе представена на 23 февруари. В интервю пред ватиканския официоз „Осерваторе Романо“, проповедникът пояснява темата за проповедите и причината, подтикнала го да я избере.

Светците не са супермени

Днес – посочва отец Канталамеса – „Църквата трябва да се справи с безкрайни предизвикателства и да отговори на безброй задачи, но най-важното за Бог в Църквата е светостта. Христос я основа, „за да бъде свята и неопетнена пред Него в любовта“. Всичко останало трябва да служи за тази цел: тайнствата, служението, документите, пастирските инициативи. Ето защо, почувствах нуждата чрез великопостните проповеди да припомня на самия себе си и на останалите тази истина за единственото необходимо нещо. Френския писател, мислител и мистик Леон Блуа казва, че „единственото непоправимо нещастие в живота е това да не бъдем светци“. Има и друга причина, която ме подтикна да избера тази тема – пояснява още проповедникът – Заедно с всеобщия призив към святост, Вторият ватикански събор даде и точни насоки за това, какво означава светостта в християнството. „Светостта е съвършено единение с Христос“, се чете в Lumen Gentium , 50. Означава да се осъзнае това ново виждане за светостта и да се приложи на практика в Църквата“, уточнява проповедникът.

Християнската святост

Проповедникът се спира и на самото заглавие на темата на проповедите. „Свети Павел, използвайки по метафоричен начин думите „да се облечем в Христос“, изразява истинското естество на християнската святост, която по същество е христологична. Апостолът изразява същата идея и когато призовава филипяните да „имат същите чувства, които е имал Исус Христос“. Ето защо, не става въпрос да се преследва един абстрактен модел на морален живот, нито така наречената „героична добродетел“, а по-скоро да можем да кажем с Апостола: „вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2, 20). Именно тук може да се види разстоянието, което разделя християнската святост от онази, която мнозина предлагат като светска или дори атеистична форма на святост“.

За отец Канталамеса „светците са онези, които живеят Евангелието, които правят достоверна Църквата, онези, които са „солта на земята“. Трудно е – казва свещеникът – „да си представим каква би била Църквата през тези две хиляди години без безкрайното войнство от светци, които я осеяха. Едно от нещата, които най-много ни изпълват с удивление и ни подтикват да възхваляваме Бог за неговите светци е тяхното безкрайно разнообразие“.

Светците се разпознават по смирението

Папският проповедник изтъква още, че „светостта се проявява преди всичко в ежедневието. Извървяхме дълъг път – казва той – за да се освободим от идеята за светеца с особен статус и стил на живот, към която за твърде дълго време останахме свързани. Все още има много път пред нас, за да се даде на християнския народ истинската идея за светостта и да се преодолее страха от тази дума, която все още мнозина свързват с изпитания и страдания над собствените възможности. Вероятно един ден в небето ще бъдем изумени да открием гиганти в светостта, които са останали напълно непознати за хората. Има цветя, които Бог култивира само за себе си, и това са именно светците, чийто аромат е вдишван само от Бог и вероятно от някой, който е живял до тях. А светците – завършва проповедникът – се разпознават по смирението“.

svt/ oss.rom