Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:

Папа Франциск \ Документи

Послание на папа Франциск за Великите пости

Пепеляна сряда, начало на Великите пости

19/02/2018 09:00

Великите пости са благоприятно време, за да разберем дали нашето сърце е заплашено от ласкателствата на лъжепророците, които могат да угасят в нас любовта, но и, за да поправим това чрез молитвата, милостинята и поста. Това пише папа Франциск в своето послание за Великите пости 2018, с дата 1 ноември, празник на Всички светци, вдъхновявайки се от думите на Исус в Евангелието според Матей: „Понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта“ (Мт. 24, 12). Предлагаме пълният текст на папското послание:

Скъпи братя и сестри,

Още веднъж наближава Господната Пасха! Подготвяйки се за нея, Бог, всяка година в Своето провидение, ни предлага времето на Великия пост като "тайнствен знак за нашето обръщане". Постът ни призовава и ни дава възможност да се върнем към Господ с цялото си сърце и с целия си живот.

И тази година с посланието си искам да призова цялата Църква да живее с радост и в истина това време на благодат; вдъхновиха ме думите на Исус от Евангелието на Матей: “И понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта.” (Мат 24,12).

Тези думи са от проповедта на Исус за края на времената, произнесена, на Елеонската планина в Йерусалим, където започват Страданията на Господ. В отговор на въпроса на един от учениците, Исус предсказва голяма скръб и описва ситуацията в която общността на вярващите може да се окаже: всред големи изпитания, с лъжепророци, заблуждаващи мнозина и заплашващи да погасят в сърцата любовта, която е сърцевината на Евангелието.

Лъжепророците

Нека се върнем към евангелския откъс и се опитаме да разберем с какви лица ще се покажат тези лъжепророци. Те могат да се появяват като "змийеукротитли", манипулиращи човешките емоции, за да поробят хората и да ги поведат натам, на където биха пожелали. Колко от Божиите чеда, подлъгани от моментни удоволствия, ги приемат за истинското щастие! Колко мъже и жени живеят омагьосани от илюзията за богатство, което само ги прави роби на печалбата и дребните интереси! Колко хора живеят, вярвайки си че са самодостатъчни, за да останат в крайна сметка впримчени от самотата!

Лъжливи пророци са също "шарлатаните", които предлагат лесни и незабавни решения за страданията, които бързо се оказват безполезни. Колко млади хора приемат фалшивия лек на наркотиците, на отношенията за “еднократна употреба”, на лесни, но нечестни печалби! Колко много от тях са впримчени във "виртуалното" съществуване, в което взаимоотношенията се явяват лесни и бързи, само за да се окажат скоро безсмислени! Тези измамници, които търгуват с неща без истинска стойност, ограбват хората от всичко най-ценно: достойнство, свобода и способността за обич. Това е заблудата на суетата, която ни кара да се големеем, но в крайна сметка ни прави на глупаци. Това не бива да ни изненадва, защото дяволът, който е "лъжец и баща на лъжите" (Йоан 8, 44), за да обърка човешкото сърце, винаги е представял злото за добро, лъжата за истина. Ето защо всеки от нас е призован да се вгледа в сърцето си, за да разбере дали не се превръщаме в плячка на тези лъжепророци. Трябва да се научим да се вглеждаме внимателно под повърхността и да разберем какво, оставя добър и траен белег в сърцата ни, защото е от Бог и действително е в наша полза.

Студеното сърце

В описанието на ада, Данте Алигери изобразява дявола, седнал на леден трон, живеещ сред студа на задушената любов. Нека се запитаме как милосърдната любов изстива в нас. Какви са признаците, сочещи, че любовта е заплашена да угасне?

Това, което унищожава милосърдната любов е, преди всичко, алчността за пари, "коренът на всяко зло" (1 Тим 6, 10). Следва я отричането на Бог и неговата утеха; предпочитането на собствената тъга пред утехата на Неговото Словото и Тайнствата. Всичко това се превръща в насилие, което се обръща срещу онези, който смятаме, че са заплаха за нашето "спокойствие": било то нероденото дете, възрастният и немощният, случайният пришълец, чужденецът между нас или ближният, който не отговаря на нашите очаквания.

Също Творението става мълчалив свидетел на това охлаждане на милосърдната любов. Земята е отровена от отпадъци, изхвърлени от нехайство или интерес. Моретата, също замърсени, поглъщат от останките на многобройните корабокрушенци от насилствените миграции. А небесата – по Божия промисъл създадени, за да възпяват славата Му - са набраздени от машини, които сеят смърт.

Любовта в нашите общности също изстива. В Апостолическото насърчение "Evangelii Gaudium" се опитах да опиша най-очевидните признаци на тази липса на любов: които са егоистичната леност, безплодният песимизъм, изкушението за самоизолиране и въвличането в продължителни братоубийствени войни, и светският манталитет, който ни кара да се грижим само за привидното, намалявайки така мисионерския жар.

Какво да правим?

Ако дълбоко в себе си и около нас, виждаме знаците, които току-що описах. Църквата, наша майка и учител, заедно с често горчивия лек на истината, ни предлага в това време на Великия пост и сладкото изцеление на молитвата, милостинята и поста.

Като отделяме повече време за молитвата ние даваме възможност на сърцата си да изкоренят тайните лъжи и самозаблуди, за да намерят утехата, която Бог ни предлага. Той е наш Отец и желае истински живот за нас.

Милостинята ни освобождава от алчността и ни помага да гледаме ближния си като брат. Това, което притежавам, никога не е само мое. Как бих желал милостиня да стане истински начин на живот за всеки от нас! Как бих желал, като християни, да следваме примера на апостолите и да намерим в споделянето на нашите блага конкретното свидетелство на общението, което живеем в Църквата! В това отношение повтарям насърчението на св. Павел към Коринтяните да съберат дарения за йерусалимската общност, “понеже това е полезно за вас” (2 Кор. 8,10). Това е особено актуално по време на Великия пост, когато много организации събират средства, за да подпомагат Църквите и народите в нужда. Но силно се надявам се, че и в ежедневните ни взаимоотношения с молещите ни за помощ, ще откриваме в тях зова на самия Бог. Давайки милостиня, ние споделяме Божията провиденческа грижа за всяко от Неговите чеда. Ако чрез мен Бог помага на някого днес, нима утре няма да се погрижи и за собствените ми нужди, Той, който е ненадминат в щедростта си?

Накрая, постът отслабва нашата тенденция към насилие; той ни обезоръжава и става важна възможност за израстване. От една страна, постът ни позволява да изпитаме това, на което са изложени бедните и гладните. От друга, той изразява собствения ни духовен глад за добро и жаждата ни за живот в Бог. Постенето ни пробужда. То ни прави по-внимателни към Бог и към нашия ближен, съживява желанието ни да се покоряваме на Него, Който единствен може да задоволи глада ни.

Бих искал гласът ми да достигне отвъд границите на Католическата църква и да се простре до всички вас, мъже и жени с добра воля, които сте отворени към Божия глас. Ако, подобно на нас сте разтревожени от разпространението на неправдата в света, ако сте притеснени от хладната тръпка, която парализира сърцата и действията, и ако усещате отслабването на чувството за едно човешко семейство, присъединете се към нас да призовем заедно Бог в молитва, заедно да постим и да дадем заедно, за да помогнем на братята си в нужда!

Пасхалният огън

Преди всичко призовавам членовете на Църквата да поемат по пътя на Великопостното време с ентусиазъм, подкрепен от милостиня и молитва. Ако понякога пламъкът на милосърдието сякаш умира в нашите сърца, знайте, че това никога не се случва в сърцето на Бог! Той постоянно ни дава възможност да заобичаме отново.

Един такъв момент на благодат, тази година, отново ще бъде инициативата "24 часа за Господ", която призовава цялата църковна общност да чества тайнството на Помирението в контекста на Евхаристийното обожание. През 2018 г., тя ще се състои в петък и събота, 10 и 9 март и е вдъхновена от думите на Псалм 129, 4, "Но в Тебе е прошката". Във всяка епархия поне една църква ще остане отворена в продължение на 24 последователни часа и ще предлага възможност както за Евхаристийно обожание, така и за тайнството на Покаянието.

В нощта на Пасхалното бдение отново ще преживеем вълнуващия ритуал на запалването на Пасхалната свещ. Идваща от "новия огън", тази светлина бавно ще превъзмогне тъмнината и ще освети литургичното множество. "Нека светлината на Христос, въздигащ се в славата, да разсее тъмнината на сърцата и духовете ни", за да можем всички ние отново да преживеем опита на учениците по пътя към Емаус. Нека слушайки Божието слово и хранейки се с Евхаристийния хляб, сърцата ни да бъдат все по-пламенни във вярата, надеждата и любовта.

Благославям ви от сърце и се моля за вас. Не забравяйте да се молите за мен.

папа Франциск, Ватикана, 1 ноември 2017, празник на Вси Светии

превод Бистра Пищийска

19/02/2018 09:00