Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:

Папа Франциск \ Проповеди

Папата: нека победим демона на недоверието, апатията и примирението

Папа Франциск на литургията за Пепеляна Сряда - ANSA

15/02/2018 10:30

Недоверието, апатията и примирението са „демоните, които парализират душата“. Да се спреш, да се вгледаш и да се завърнеш, са действията, които могат да „стоплят вярващото сърце“. Това подчерта папа Франциск по време на литургията за Пепеляна сряда, с ритуала на благославянето и поръсването на главите с пепел, в базиликата на Света Сабина, която бе предшествана от процесия от близката църква на свети Анселм.

Сред ежедневните превратности се издигат гласове, които – каза папата – „се възползват от болката и несигурността, сеейки единствено недоверие, чиито плодове са апатията и примирението. Ето защо Великопостното време е благоприятно време да коригираме неблагозвучните акорди в нашия християнски живот и да приемем винаги новата, радостна и пълна с надежда вест за Пасхата Господня“. Светият отец призова да „се спрем, да прекъснем ускорения и френетичен ритъм, който деформира нашето ежедневие“.

„Спри се за миг – призова настойчиво папата – остави настрана това неспокойство и тази безсмислена надпревара, която изпълва душата с горчивина от чувството, че няма да стигне до никъде. Спри се, остави настрана задължението за този забързан начин на живот, който разединява, разделя и разрушава времето за семейството, за приятелството, времето за децата, за възрастните, времето за благодарността.. времето за Бог“.

„Спри се за малко пред горделивия поглед, пред краткия и презрителен коментар, който се ражда от забравата на нежността, милостта и уважението към срещата с другите, особено най-уязвимите, наранените и потопените в греха и грешката“. „Спри се за малко – призова още папата – пред непреодолимия импулс да искаш да контролираш всичко, да знаеш всичко, да унищожиш всичко, което се ражда от факта, че си забравил благодарността за дара на живота и за всичкото получено добро. Спри се за малко пред заглушаващия шум, който атрофира и зашеметява ушите и ни кара да забравим за плодоносната и креативна сила на тишината“.

„Спри се за миг – продължи още папата – пред нагласата да подбуждаш стерилни, неплодоносни чувства, които се пораждат от затвореността и самосъжалението и подтикват да забравиш да отидеш към другите, за да споделиш техните тежести и страдания. Спри се пред празнотата на онова, което е мигновено, моментно и ефимерно, което ни лишава от корените, от връзките, от стойността на извървяното и на това да осъзнаваме, че сме винаги на път. Спри се, за да гледаш и съзерцаваш!“.

Гледай и съзерцавай

Папата призова да се вгледаме в лицата, ранени от живота. Да обърнем поглед към истинското лице на Любовта:

„Гледай. Виж знаците, които пречат да угасне милосърдието, които поддържат жив пламъка на вярата и надеждата. Живи лица на нежността и добротата на Бог, който действа сред нас. Виж лицето на нашите семейства, които продължават да залагат ден след ден, с голямо усилие, за да вървят напред в живота, и сред многобройни оскъдици и затруднения, правят всичко, за да превърнат техния дом в училище на любов“.

„Виж лицата, които ни предизвикват, лицата на нашите деца и младежи, пълни с бъдеще и надежда, пълни с утрешния ден и възможности, които изискват всеотдайност и закрила. Живи кълнове на любов и живот, които винаги си проправят път сред нашите егоистични и дребнави сметки“.

„Виж лицата на нашите възрастни, набраздени от времето: лица, носители на живата памет на нашия народ. Лица на действената мъдрост на Бог. Виж лицата на нашите болни и на многобройните хора, които се грижат за тях; лица, които в тяхната слабост и в тяхното служение ни припомнят, че стойността на всеки човек не може никога да бъде сведена до въпрос на изчисления или полезност. Виж покаялите се лица на онези, които се опитват да поправят собствените грешки, и изхождайки от собствените нещастия и болки, се борят за преобразят ситуациите и да продължат напред“.

„Погледни и съзерцавай лицето на Разпнатата Любов, която днес от кръста продължава да бъде носителка на надежда; протегната ръка за онези, които се чувстват разпънати, които изпитват в живота си тежестта на провалите, на разочарованията и илюзиите“.

„Погледни и съзерцавай конкретното лице на разпнатия Христос, разпнат от любов за всички без изключение. За всички? Да, за всички. Гледайки лицето Му е призив, изпълнен с надежда през това Великопостно време, за да победим демоните на недоверието, на апатията и на примирението. Лице, което ни призовава да възкликнем: Царството Божие е възможно!“.

Изпитай отново нежността на Бог

За папа Франциск последното, което трябва да направи вярващия, за да стопли сърцето си е „да се завърне в прегръдката на Отца.

„Спри се, виж и се завърни. Завърни се в дома на твоя Отец. Завърни се без страх в нетърпеливите и протегнати ръце на твоя Баща, богат на милосърдие, който те очаква“.

„Завърни се! Без страх: това е благоприятното време – завърши папата – за да се завърнеш у дома, в дома на „Моя Отец и Ваш Отец“. Бог не се уморява, нито ще се умори да протяга ръцете си“.

„Завърни се без страх, за да изпиташ изцеляващата и помирителна нежност на Бог! Позволи на Господ да изцели раните на греха и да изпълни пророчеството, направено на нашите отци: „Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът“ (Йез. 36, 26)

svt/ rv

15/02/2018 10:30