Папата: да се молим за конкретните нужди на Църквата и света

„Намеренията за които сме приканени да се молим по време на литургията, трябва да дадат гласност на конкретните нужди на църковната общност и на света, избягвайки прибягването до конвенционални и късогледи формули“. Това каза папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, като предупреди, че „претенциите на светската логика не стигат до Небесата, така както остават неизслушани самореференциалните молитви“.

Пред десетте хиляди вярващи и поклонници, дошли на площад „Свети Петър“ въпреки студената и дъждовна утрин, папа Франциск се спря на Веруюто и на Молитвата на верните, след литургичните четива и „добре подготвената проповед“, които на „духовното право на Божия народ да получи в изобилие съкровището на Словото Божие“. След проповедта – изтъкна папата – „момента на мълчание позволява да се загнезди в душата полученото семе и да се роди намерението за присъединяване към онова, което Духът е подсказал на всеки един“.

Символът на вярата

„След този момент на мълчание и тишина, личният отговор на вярата се помества в изповядването на вярата на Църквата, изразена във Веруюто. Рецитирано от цялата асамблея, Символът на вярата изразява общия отговор, на онова което заедно е чухме в Словото Божие. Съществува една жизненоважна връзка между слушането и вярата. Те са обединени, защото вярата не се ражда от въображението на човешкия разум, а както припомня свети Павел „от слушане, а слушането - от слово Божие“  (Рим. 10,17). Вярата се подхранва със слушането и отвежда до Тайнството. По този начин, рецитирайки Веруюто асамблеята изповядва и размишлява над големите тайни на вярата, преди тяхното отслужване в Евхаристията“.

Символът на Вярата – подчерта папа Франциск – „свързва Евхаристията с Кръщението, получено в името на Отца и Сина и Светия Дух, и ни припомня, че Тайнствата са разбираеми в светлината на вярата на Църквата: те за знаци на вярата, предполагат я и я предизвикват“ .

Универсалната молитва на верните

Светият отец се спря и на молитвата на верните, която – каза той – „е отговор към Словото Божие, прието с вяра и обгръща нуждите на Църквата и на света“. Съборните отци – припомни папата – „пожелаха да възстановят тази молитва след Евангелието и проповедта, особен в неделния ден и на празници, за да може, с участието на народа, да се издигнат молитва за светата Църква, за онези, които ни управляват, за нуждаещите се, за всички хора и за спасението на целия свят“.

Междувременно – продължи папата – „под ръководството на свещеник, който въвежда и завършва молитвата, народът, упражнявайки своето кръщелно свещенство, поднася на Бог молитви за спасението на всички. След всяко отделно молитвено намерение, предложено от дякона или четеца, асамблеята единява гласа си, казвайки: „Послушай ни, Господи“.

„Нека си припомним – призова папата – онова, което ни каза Господ Исус: „Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде“ (Йоан 15, 7). Ние не просим това, защото имаме малка вяра, но ако имахме вяра, както казва Исус, ще имаме всичко“. Затова – изтъкна папата – „този именно е момента да просим важни неща и да поискаме, казвайки: „Вярвам Господи, помогни моята малка вяра. Претенциите на светската логика не стигат до Небесата, така както остават неизслушани самостоятелните искания. Намеренията, за които е призован да се моли вярващия народ трябва да дадат гласност на конкретните нужди на църковната общност и на света, избягвайки прибягването до конвенционални и късогледи формули. Универсалната молитва на верните, с която завършва Литургията на Словото, ни призовава да направим наш погледа на Бог, който се грижи за всички свои чеда“, завърши папата.

Великият пост

При поздравите към присъстващите на генералната аудиенция, папа Франциск припомни, че днес влизаме във Великите пости, „време на пост, молитва и милостиня“. „Нека предразположим сърцата си, за да живеем това време на единение със страдащия Христос, който със своето страдание и смърт на кръста ни изкупи, за да можем, освободени от греха, да участваме в светостта на Бог“.

svt/ rv