Литургия в Санта Марта: грешникът може да стане светец, поквареният не

Грешникът може да стане светец, но покварения не. Разликата се състои в това да се признаеш за грешник пред Бог. До покварата се стига чрез пътя, който отслабва сърцето, който отдалечава от Господ. Това каза папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в параклиса на религиозния дом „Санта Марта“, черпейки вдъхновение от първото литургично четиво, което говори за цар Соломон и неговото непослушание (3 Цар. 11, 4-13)

„Чухме нещо много странно“, коментира папа Франциск. „сърцето на Соломон не бе напълно предадено на неговия Господ Бог, както сърцето на баща му Давид“. Това – подчерта папата – „е странно, защото за Соломон не знаем, да е сторил големи грехове, винаги е бил уравновесен, докато за Давид знаем, че е имал труден живот, че е бил грешник. И въпреки това, Давид е светец, а за Соломон се казва, че „сърцето му се отклони от Господ“. Той, който бе хвален от Господ, когато поиска мъдрост, а не богатства, за да управлява. Как се обяснява това?“, запита папата. „Това е така – поясни той – защото Давид, всеки път когато знаеше, че е съгрешил иска прошка, докато Соломон, за когото цял свят говореше добре и когото дори Савската царица желаеше да срещне, се бе отдалечил от Господ, за да следва други богове, но не го осъзнава“.

Именно тук според папата стои проблем с „отслабването на сърцето. Когато сърцето започва да отслабва, не е като ситуация на грях: ти съгрешаваш, осъзнаваш го и казваш: „извърших този грях“. Докато отслабването на сърцето е един бавен път, едно много бавно подхлъзване.. И Соломон, заслепен от своята слава, от популярността си, тръгва по този път“.

Може да изглежда парадоксално, но „е по-добре ясното съзнание за един грях, отколкото отслабването на сърцето. Великият цар Соломон се покварява, защото сърцето му бе отслабено. Човек със слабо сърце, отслабено сърце, е победен, подчинен човек. Това е процесът на многобройни християни, на много от нас. „Не, аз  не правя големи грехове“, казват. Но какво е сърцето ти? Дали е силно, дали е предано на Господ, или се е отклонило, подхлъзнало леко?“, каза папата.

На всеки един от нас може да се случи да отслабне сърцето, да се отклони. Но какво да правим в такива случаи?, запита папата. „Отговорът е: бдителност. Бди над сърцето си. Всеки ден и през всички дни, внимавай какво се случва в твоето сърце. Давид – завърши папата – е светец. Бе грешник. Един грешник може да стане светец. Соломон бе отхвърлен, защото бе покварен. Поквареният не може да стане светец. До покварата се стига чрез пътя, отслабващ сърцето. Бдителност. През всички дни да бдим над нашето сърце. Какво е моето сърце, каква е връзката ми с Господ? И да вкусваме красотата и радостта от предаността“.

svt/ rv