Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:

Папа Франциск \ Документи

Нова апостолическа конституция за католическите университети

Папа Франциск по време на визитата в Католическия университет на Сантяго в Чили - REUTERS

05/02/2018 11:46

Папа Франциск обнародва апостолическата конституция „Veritatis Gaudium”. В нея се настоява за открит диалог във всички области и за интердисциплинарност. Папата очаква църковните университети и факултети да изградят мрежа, чрез която да създадат нови лидери, които ще показват пътя и които ще могат да променят сегашния модел на развитие.

Папата иска католическите университети и църковните факултети да бъдат по-мисионерски, по-способни да комуникират на всички нива, да показват връзките между различните научни дисциплини и да създадат мрежа в света. Това се казва във „Veritatis Gaudium”, новата апостолическа конституция, която реформира и актуализира обучението в католическите университети и в църковните факултети по света, подписана от папата на 8 декември миналата година и обнародвана на 29 януари 2018 г. Още в заглавието е видна връзката с апостолическото насърчение „Evangelii gaudium” от 2013 г., което представлява пътната карта на понтификата на папа Франциск. Папският документ е публикуван 39 години след конституцията „Sapientia christiana”, обнародвана от папа Йоан Павел II през пролетта на 1979 г.

„Основното изискване, което е на дневен ред днес - обяснява папата - е, че целият Божи народ трябва да се подготви, за да започне духовно нов етап на евангелизация. Това изисква един решителен процес на размисъл, пречистване и реформа. И в този процес е призван да играе стратегическа роля правилното подновяване на системата на църковните обучения. Те не са само призовани да предложат среда и квалифицирано следване за обучение на свещеници, богопосветени лица и на миряни, но те представляват нещо като провиденциална културна лаборатория, в която Църквата прави перформативна интерпретация на реалността, която произлиза от събитието на Исус Христос”.

Изправени пред големите промени на нашето време, пред антропологическата и екологичната криза, изисква се промяна на модела на развитие. „Проблемът - пише папа Франциск - е, че все още нямаме необходимата култура, за да се справим с тази криза и трябва да изградим лидери, които да ни показват пътя. Тази огромна и неотложна задача изисква на културното ниво на академичното обучение и на научните изследвания, да се поеме един щедър и конвергентен ангажимент за радикална промяна на парадигмата или дори - смея да кажа - за една смела културна революция”.

Текстът се състои от две части. В първата папата установява четири основни принципа. Във втората се съдържат общи норми, специални норми (за факултетите по теологията, право и философия) и окончателни норми. В приложения документ, подписан от кард. Джузепе Версали, префект на Конгрегацията за католическо образование, се съдържат нормите за прилагане на конституцията.

Първият от четирите основни принципи, включени в предговора, е „мисионерската идентичност”: трябва да се върнем към керигмата, т.е. в сърцето на Евангелието, към есенцията на християнското благовестие, „което означава към винаги новата и завладяваща блага вест на Евангелието на Исус, която се въплъщава все повече и все по-добре в живота на Църквата и на човечеството”. От това „жизнено и радостно съсредоточение върху лицето на Бог, разкрит ни в Исус Христос, както Отец, богат на милосърдие, произтича освободителният и отговорен опит да се живее, като Църква, мистиката на „ние”, който се заквасва от това всеобщо братство, който знае да съзерцава свещеното величие на ближния, който знае как да открива Бог във всяко човешко същество”.

Вторият критерий е всеобхватният диалог, „но не просто като тактически подход, но като присъщо изискване, за да се направи общ опит на радостта от истината и за да се задълбочим в смисъла и практическите последици. Това, което Евангелието и ученията на Църквата са призвани да насърчават, чрез едно щедро и отворено сътрудничество с всички положителни случаи, които подпомагат растежа на всеобщата човешката съвест, е автентичната култура на среща”. Оттук произлиза и спешната нужда „да се преразгледа в тази оптика и в този дух строежа и методичния динамизъм на учебните планове, предложени от системата на църковните следвания, на техния теологичен извор, на техните вдъхновяващи принципи и на техните различни нива на дисциплинарна, педагогическа и дидактическа артикулация”.

Третият критерий, посочен от папата, е този на интердисциплинарността и трансдисциплинарността, т.е. да се направи опит да се преодолее фрагментацията на знанието и научното познание. „Това, което квалифицира академичната, образователната и изследователската възможност, която дава системата на църковните следвания - пише Франциск - на ниво както на съдържанието, така и на метода, е жизненоважният и интелектуален принцип на единството на знанието, разграничавайки и уважавайки неговите многообразни, свързани и сближаващи се изрази”. Днес, както вече беше отбелязаха Павел VI и Бенедикт XVI, „има липса на мъдрост и размисъл; на мисъл, която да е способна да формулира ръководен синтез” и по този начин се възлага специална мисия на църковните университети да преоткрият интердисциплинарния подход: „не толкова в неговата лека форма на проста мултидисциплинарност, като подход, който осигурява по-добро разбиране от няколко гледни точки на даден обект на изследване; а по-скоро в неговата „тежка” форма на трансдисциплинарност, като разположение и съзряване на цялото знание в рамките на пространството на светлина и живот, предложено от мъдростта, която произлиза от Божието откровение”.

И накрая, четвъртият принцип е възможността за работа в мрежа, не само от гледна точка на принципа, че този, които има повече, помага на тези, които имат по-малко, но също така търсейки да се оцени обогатяващия и положителния принос на по-периферните реалности. „На различни народи, които имат дар от Бога според тяхната собствена култура - казва папата - Църквата изразява своята истинска съборност и показва красотата на разнообразно лице... Тази перспектива показва трудната задача за теологията, както и - според техните специфични компетенции - на другите дисциплини, предвидени в учебния план на църковните изследвания”.

Папа поверява „предимно на изследванията, проведено в университетите, факултетите и църковни институти отговорността за разработването на „оригинална апологетика”, за да могат те да помогнат, за да се създадат условията, за да може Евангелието да бъде чуто от всички. В този контекст видима става необходимостта от създаване на нови и квалифицирани изследователски центрове, където те могат да си взаимодействат с отговорна свобода и взаимна прозрачност - както подканих в „Laudato si’” - учени от различни религиозни области и от различни научни компетентности, за да могат да осъществят диалог помежду си за грижата за природата, за защитата на бедните, за изграждането на мрежа от уважение и братство”.

Най-специфичните новости засягат различни области. Те варират от преразглеждане на нормативната уредба, която се съставлява от документите, създадени след конституцията от 1979 г. и някои новости, продиктувани от промените в обществото, например с Болонския процес, който реформира международните системи за висше образование в Европейския съюз - започнал през 1999 г. Светият престол се присъедини през 2003 г., за да реализира Европейското пространство за висше образование. Свързан с този процес е АВЕПРО, Агенцията на Светия престол за оценка и насърчаване на качеството на църковните университети и факултети, създадена от Бенедикт XVI, за да „насърчава и развива културата на качеството” в академичните институции, които са в пряка зависимост от Светия престол, осигурявайки стандарти на международно ниво. След това следват всички нови споразумения, предвидени през последните десетилетия, както и създаването на магистратурата, която преди не бе предвидена на нормативно ниво.

Новата конституция се отнася само до църковните университети и факултети, но Конгрегацията за католическото образование е компетентна в световен мащаб и за църковните детски градини, основни и средни училища. От детските градини до университетите по света се обучават около 70 милиона души, които са част от католическия образователен свят. Поради тази причина Конгрегацията, във връзка със Синода на епископите по темата за младите, ще направи специален въпросник, в допълнение към този, който вече е подготвен от Секретариата на Синода, предназначен за учениците от средните училища и университети с въпроси за това, как те живеят вярата си.

превод отец Виктор Хаджиев

05/02/2018 11:46