Папата: човешкият живот притежава неприкосновено достойнство

В актуалния „все по-флуиден и променлив контекст“, „съвременният човек не знае кой е и трудно прави своя избор“. Именно тук е решителна задачата на Конгрегацията за доктрината на вярата да призове „трансцедентното призвание на човека и неразривната връзка между разума, истината и доброто, към които води вярата в Исус Христос“. Това убеждение сподели папа Франциск на аудиенцията за участниците в пленарната асамблея на Конгрегацията за доктрината на вярата, които прие на 26 януари в Клементинската зала на апостолическия дворец.

Папата изрази висока оценка за работата на ватиканското ведомство относно някои аспекти на християнското спасение, посочвайки опасностите от съвременните „тенденции за  неоплагианство и неогностицизъм“: „Тези тенденции са израз на индивидуализъм, който разчита на собствените сили, за да се спаси. Ние, обаче,  вярваме, че спасението се състои в общението с възкръсналия Христос и благодарение на дара на Неговия Дух ни въведе в новия ред на отношения с Отца и между хората. Така можем да се единим с Отца, като чеда а Сина и станем едно тяло с Него“.

Относно работата на Конгрегацията за включването на етическо съдържание в една подходяща антропология във финансово-икономическата сфера, папата уточни:

„Само виждането за човека като личност, субект от отношения и характеризиращ се с особена и широка рационалност, може да действа в съгласие с обективния морален ред. Учителната власт на Църквата винаги ясно изтъква по този въпрос, че икономическата дейност трябва да бъде водена от закони и методи на собствената икономика, но в сферата на моралния ред“.

Папата с безпокойство отбеляза, че «в много страни нараства желанието за евтаназия, като идеологическо утвърждаване на стремежа за господство на човека над живота. Това позволи доброволното прекъсване на живота да бъде смятано за «цивилизован» избор. Съвсем ясно е, че там където животът не се цени заради неговото достойнство, а поради неговата годност и продуктивност, всичко това става възможно. Затова трябва да се подчертае, че човешкия живот, от зачатието до неговия естествен край, притежава достойнство, което го прави неприкосновен».

„Болката, страданието, смисълът на живота и смъртта са действителност на която съвременната мисъл не гледа с надежда – отбеляза Франциск. Въпреки това, без надежда, която да му помогне за посрещането на болката и смъртта, човекът не може да живее добре и да гледа с увереност към бъдещето. Това е една от задачите за които Църквата е призвана да служи на съвременния човек“.

В това се състои и вашата мисия, завърши папата: „Истинската пастирска дейност е онова действие, насочено към човека, да го поведе за ръка, когато той е изгубил смисъла на собственото достойнство, добра съдба и пътищата за изграждането на един по-хуманен свят“.

dg/ rv