Папата към монахините в Перу: Църквата се нуждае от вас и вашите молитви

Първата среща за папа Франциск в последния ден от апостолическата му визи в Перу бе с монахините със строг съзерцателен живот, която се проведе в светилището на „Господ на чудесата“ в Лима. Заедно с около 500.те монахини папа Франциск измоли обедната молитва. Светилището на „Господ на чудесата“ и манастира Босите кармелитки е комплекс, намиращ се в центъра на Лима и е посветен на култа към покровителя на страната. „Господ на чудесата“ е стенна рисунка от XVII век, на която е изобразен Разпнатия Христос. При разрушителното земетресение през 1655, при което са сринати до земята голяма част от сградите в Лима, стената на която е нарисувана иконата остава непокътната. Изображението остава непокътнато и при останалите земетресения в страната. Така то се превръща в обект на набожност от страна на перуанската католическа общност и многобройни са разказите за изцеления и благодати получени през вековете. За това иконата е наречена „Господ на чудесата“. Днес тя е поставена над централния олтар на светилището. Съществува копие, което всяка година, през октомври, е носена с процесия по улиците на Лима.

Предлагаме пълния текст на папската проповед по време на обедната молитва с монахините.

****

Скъпи сестри от различни манастири със строг съзерцателен живот,

Колко е хубаво, че се намираме тук, в това светилище на „Господ на чудесата“, посещавано от многобройни перуанци, за да поискат неговата благодат и за да ни покаже своята близост и милосърдие! Той, който е „светлина, която ни води и ни озарява с божествената си любов“. Идвайки тук, имам впечатлението, че се възползвахте от моята визита, за да се поразходите малко! Благодаря на майка Соледад, за нейните приветствени слова, и на всички вас, които тишината на метоха, вървите винаги до мен“.

Нека се вслушаме в думите на свети Павел, припомняйки си, че сме получили Духа на осиновение, който ни прави чеда Божии (Рим 8,15-16). Тези думи изказват богатството на всяко християнско призвание: радостта да знаем, че сме чеда. Това е опитът, който подкрепя нашия живот, който иска да бъде все по-благодарствен отговор на тази любов. Колко е важно ден след ден да подновяваме тази радост

Привилегированият начин, който вие притежавате за да подновите тази увереност, е живота в молитвата, колективната и личната! Тя е ядрото на вашия съзерцателен живот и е начина да се подхранва опита от любов, който извира от нашата вяра, и както каза майка Соледад, става въпрос за молитва, която е все по-мисионерска.

Мисионерската молитва е тази, която ни позволява да се присъединим към братята в различните обстоятелства, в които се намират и да се молим, за да не им липсват любовта и надеждата. Както казва света Тереза на Младенеца Исус: „Разбрах, че само любовта тласка към действие членовете на Църквата, и че, яко угасне тази любов, апостолите не би трябвало повече да възвестяват Евангелието, мъчениците не би трябвало повече да проливат кръвта си. Разбрах и познах, че любовта обхваща в себе си всички призвания, че любовта е всичко, че се разпростира във всички времена и места, с една дума, че любовта е вечна… В сърцeто на Църквата, моята майка, аз ще бъда любов“.

Да бъдеш любов! Това означава да застанеш до страданието на многобройни братя и да кажеш с псалмопееца: „В опасността викнах към Господ: и Господ ме послуша и ме спаси“ (Пс. 117, 5). По този начин вашия живот в съзерцание притежава един мисионерски и универсален обхват и една съществена роля в живота на Църквата. Молете се и се застъпвайте за многобройните братя и сестри: затворници, мигранти, бежанци и преследвани, за многобройните наранени семейства, за безработните, бедните, болните и жертвите на зависимости. Това са само някой от днешните най-наложителни ситуации. Вие сте като онези хора, които носят хромния пред Господ, за да го изцели (Мт. 2,1-12). Чрез молитвата вие, ден и нощ, доближавате Господ до живота на многобройни братя и сестри, които поради различни причини не могат да Го достигнат, за да изпитат Неговото изцелително милосърдие, докато Той ги очаква, за да им дари благодатта си. С вашата молитва можете да изцелите раните на много братя.

Поради тази причина можем да потвърдим, че съзерцателния живот не затваря, нито ограничава сърцето, а по-скоро го разширява благодарение на връзката с Господ и го прави способно да чувства по нов начин болката, страданието, безсилието, нещастието на многобройни братя, които са жертви на тази „култура на шкартото“ от нашето време. Нека застъпничеството за нуждаещите се да бъде характерна черта на вашата молитва. И когато е възможно помагайте им, не само с молитвата, но и с конкретна помощ.

Молитвата в нашите манастири, влиза в унисон със Сърцето на Исус, който моли Отца „та всички да бъдат едно, за да може светът да повярва“ (Йоан 17,21). Колко много се нуждаем от единството в Църквата! Днес и винаги! Обединени във вярата. Обединени в надеждата. Обединени в милосърдната любов. В онова единство, което извира от общението с Христос, който ни единява с Отца чрез Светия Дух, в Евхаристията, единява ни едни с други в тази голяма тайна, която е Църквата. Умолявам ви, да се молите много за единството на тази възлюбена Църква в Перу.

Полагайте усилия в братския живот, правейки така, че всеки манастир да се превърне във фар, който да блести сред разединението и разделението. Помагайте да се пророкува, че това е възможно. Нека всеки, който се доближи до вас, да може да вкуси блаженството на братската милосърдна любов, толкова присъща на богопосветения живот и толкова нужда днес в света и в нашите общности.

Когато се живее с вярност призванието, живота се превръща в известие на любовта Божия. Призовавам ви да не преставате да давате това свидетелство. В тази църква на Босите кармелитки, си позволявам да припомня думите на Учителката на духовните лица, света Тереза Исусова: „Ако загубите водачът, който е добрия Исус, не ще намерите живота. Защото само Господ казва, че е пътя; Господ казва също, че е светлината, и че никой не може да отиде при Отца, ако не чрез Него“.

Скъпи сестри, Църквата се нуждае от вас. Бъдете фарове с вашия предан живот и показвайте Онзи, който е пътя, истината и живота, единствения Господ, който предлага пълнотата на нашия живот и дарява живот в изобилие.

Молете се за Църквата, за пастирите, за богопосветените, за семействата, за онези, които страдат, за онези, които вършат зло, за онези, които експлоатират своите братя. И не забравяйте, ви умолявам, да се молите за мен“.

svt/ rv