Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:

Папа Франциск \ Апостолически пътувания

Литургия на папата в Икике: мигрантите са икони на Светото семейство

Папата на литургията в Икике - REUTERS

18/01/2018 16:35

„Тази земя, заобиколена от най-сухата пустиня в света, умее да празнува“. С тези думи папа Франциск поздрави населението от северната част на Чили, последен етап от неговата визита в страната. В проповедта си на литургията на Campus Lobito, разпростиращ се на 20 декара на брега на Тихия океан и намиращ се на 20 км от Икике, папата възхвали умението на „братята от северен Чили“, да живеят вярата и живота в „атмосфера на радост и празник“. „Идвам – каза папата – като поклонник, за да чествам с вас този красив начин да се живее вярата. Вашите патронни празници, вашите религиозни танци – които продължават цяла седмица – вашата музика, вашите дрехи правят от този регион едно светилище на народна набожност. Това не е празник затворен във времето, а обхваща цялото селище, както направи Мария на сватбата в Кана Галилейска, разказана в днешното евангелие.

Евангелското послание – изтъкна папа Бергольо - е извор на радост: „Казах ви тези неща, за да бъде радостта ми с вас и радостта ви да е пълна“ (Йоан 15, 11). Това е радост, която се разпростира от поколение на поколение и на която сме наследници.

В празничната атмосфера на сватбата в Кана – продължи папата – „Евангелието ни представя действието на Мария, за да може да преобладава радостта. Тя е внимателна за всичко, което се случва наоколо, и като добра майка, не е спокойна и така забелязва, че на празника, в споделената радост, нещо се случва: нещо, което ще развали този празник. И заставайки до своя Син, единствените думи, които чуваме да казва са: „Нямат вино“  (Йоан 2,3).

По същия начин Мария върви по нашите селища, по пътищата и площадите, в домовете и болниците. Мария преминава през всички наши семейни проблеми, онези, които изглежда сякаш задушават сърцето, за да застане до Исус и да Му каже: виж, „нямат вино“.

Но след това, Мария не остава безмълвна, тя се приближава до слугите на празника и им казва: „Каквото ви каже, сторете го“ (Йоан 2,5). Мария, жена на малко, но много конкретни думи, се доближава и до всеки един от нас, за да каже единствено: „Каквото ви каже, сторете го“. И по този начин се отваря пътя за първото чудо на Исус: да накара своите приятели да почувстват, че и те участват в чудото. Защото Христос „дойде на този свят, не за да върши сам своите дела, а с нас, с всички нас, за да бъде глава на едно голямо тяло, чиито живи, свободни и активни клетки сме ние“.

Чудото започва, когато слугите се приближават до делвите с вода, предназначени за ритуала на пречистването. Така, всеки един от нас може да започне чудото, нещо повече, всеки един от нас е призован да участва в чудото за другите.

Братя, Икике е „земя на мечти“; земя, която бе способна да приеме хора от различни народи и култури, които бяха принудени да оставят своите близки и да тръгнат. Едно пътуване, винаги базиращо се на надеждата за един по-добър живот, но знаем, че е винаги придружено от тежкия багаж на страха и несигурността за бъдещето. Икике е зона на имигранти, която ни припомня величието на многобройни мъже и жени; на цели семейства, които пред лицето на нещастията, не се сломяват и си проправят път в търсене на живот. Те – особено онези, които трябва да напуснат своята земя, защото нямат минималното, за да живеят – са икони на Светото Семейство, което трябваше да премине през пустини, за да може да продължи да живее.

Тази земя е земя на мечти, но нека направим така, че да продължи да бъде също гостоприемна земя. Празнична гостоприемност, защото знаем добре, че няма християнска радост, когато се затварят вратите; няма християнска радост, когато караме другите да чувстват, че с в повече или, че между нас няма място за тях (Лк. 16,31).

Както Мария в Кана, нека се стремим да се научим да бъдем внимателни по нашите площади и в нашите селища, и да разпознаем онези, чийто живот е „разводнен“; които са загубили – или са били ограбени – повода, за да празнуват. Нека не се страхуваме да издигнем нашия глас и да кажем: „Нямат вино“. Викът на Божия народ, викът на бедния, придобива формата на молитва и разширява сърцето, учи ни да бъдем внимателни. Нека внимаваме за всички ситуации на несправедливост и към новите форми на експлоатация, които заплашват нашите братя да загубят радостта от празника. Нека внимаваме за трудовата несигурност, която разрушава живота и семействата. Нека внимаваме за онези, които се възползват от нередовността на многобройни мигранти, защото незнаят езика или нямат редовни документи. Нека внимаваме за липсата на дом, земя и работа за многобройни семейства. И като Мария да кажем с вяра: нямат вино.

Като слугите на празника, нека да донесем това, което имаме, дори да изглежда малко. Като тях, нека не се страхуваме „да помогнем“, и нека нашата солидарност и нашите усилия за справедливостта да станат част от танците и песните, които можем да запеем на нашия Господ. Нека се възползваме, за да се поучим и да бъдем попити от ценностите, от мъдростта и от вярата, които мигрантите носят със себе. Нека не се затваряме за онези „делви“, пълни с надежда и история, които носят всички пристигащи в тези земи. Неке не се лишаваме от всичкото добро, което могат да предоставят.

Нека позволим на Исус да завърши чудото, преобразявайки нашите общности и сърце в жив знак на Неговото присъствие, което е радостно и празнично, защото сме изпитали, че Бог-е-с-нас, защото се научихме да го приемаме сред нас. Заразяваща радост и празник, която ни потиква да не изключваме никого от прогласяването на тази Блага вест.

Нека Мария, призовавана с различни титли тук в тази благословена северна земя, да продължи да шепне на ухото на своя Син Исус: „Нямат вино“, а в нас да продължават да се въплъщават нейните думи: „Каквото ви каже, сторете го“.

svt/ rv

18/01/2018 16:35