В женския затвор в Сантяго, Папата апелира за опазване на достойнството

Прошка, справедливост, надежда, бъдеще. Тези думи прозвучаха в женския затвор „Свети Йоаким“ в чилийската столица Сантяго, по време на посещението на Папа Франциск.

Светият Отец бе посрещнат с цветя от майките-затворнички и техните деца, докато песни изпълваха гимнастическия салон, където бе проведена срещата.

Животът побеждава смъртта, доброто побеждава злото

Пред Папата бяха повече от 600 представителки на близо 50 хиляди затворници, намиращи се в препълнените чилийски затвори. „Лишени сме от свобода, но не и от мечти и надежда“, бе развълнуваното свидетелство на Жанет Сурита, която помоли папата да се застъпи за такава съдебна система, която да бъде по-внимателна към затворените майки, разделени от децата си.

Като майки, създавайте и изграждайте бъдещето

Папа Бергольо прие вика на тези жени, като в словото си говори за необходимостта да се иска прошка, което, по неговите думи, „ни прави човечни“ и ни окуражава:

„Днес от вас се иска да дадете живот на бъдещето. Да го изграждате, да помагате за неговото развитие. Не само за вас, но и за вашите деца и за цялото общество. Вие, жените, имате невероятната способност да се пригаждате към ситуациите и да вървите напред. Искам да отправя апел към способността ви да давате живот на бъдещето – способност, която е у всяка една от вас“.

Да се борим срещу овеществяването, което ни превръща във вещи

Папата насърчи, благодарение на тази женска способност, да се води борба срещу „овеществяването“, което превръща хората във вещи и убива надеждата:

„Никой от нас не е вещ: всички сме хора и като хора имаме това измерение на надеждата. Нека не се оставяме на опредметяване: ние не сме цифри. Не съм затворник еди-кой си номер: Аз имам име и това поражда надежда“

Достойнството не трябва да се засяга, а да се пази

Папа Бергольо посочи, че лишаването от свобода не означава да престанем да мечтаем, нито да загубим достойнството си: „достойнството не трябва да се засяга“, а да „се пази“, не вярвайте на „клишетата“, които казват, че нищо не може да се промени:

„Скъпи сестри, не е вярно, че резултатът е винаги един и същ. Всяко усилие, направено в борбата за по-добро бъдеще – макар и понякога да ни се струва, че отива напразно – винаги ще даде резултат и ще бъде компенсирано“.

С поглед към реинтеграцията

Папата изтъкна, че „децата, които са сила, надежда, стимул“, ви карат да вървите напред, защото така се гради живота.  „Днес вие сте лишени от свобода, но това не означава, че това положение е окончателно“:

„Наказание без бъдеще, присъда без бъдеще, не са човечни: това е мъчение. Всяко наказание, което човек изтърпява, за да изплати дълга си към обществото, трябва да гледа напред, към хоризонта на реинтеграцията… Това трябва да изисквате, от вас самите и от обществото“.

Достойнство за онези, които работят и живеят в затвора

Накрая Папата отправи мисъл към онези, които работят, за да гарантират именно онова ценно достойнство, което бе споменато. Към доброволците, пастирските дейци и към жандармите, Папата се обърна с думите:

„Вие имате деликатна и сложна задача, и затова пожелавам властите да ви осигурят и необходимите условия, за да вършите работата си с достойнство. Достойнството поражда достойнство. Достойнството е заразително… То поражда достойнство“.

man / rv