Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:

Папа Франциск \ Апостолически пътувания

Папата призова народа на Мапуче към единство и ненасилие

Папа Франциск на литургията в Темуко - AP

17/01/2018 16:35

«Küme tünngün ta niemün». С тези думи на езика на народа Мапуче папа Франциск започна своята проповед в Темуко, пожелавайки на всички „мирът да бъде с вас“. Във втория ден от своята визита в Чили, папата е в региона на Араукания, земята на коренните населения. С тях той отслужи литургия на летище „Макехе“ в Темуко, място където по време на диктатурата на Пиночет са затваряни и измъчвани членовете на местните индиански племена. В проповедта си папата защити местните култури и техния принос за живота на страната. Подкрепи техните битки за правата и ги призова да бъдат „занаятчии на единството“.

Папа Франциск благодари на Бог за възможността да посети това „красиво кътче на нашата земя:  „Араукания: земя, благословена от Създателя с плодовитостта на обширни зелени равини, гори пълни с извисяващи се аракуари, нейните величествени заснежени вулкани, нейните езера и реки, пълни с живот. Този пейзаж ни издига до Бог и е лесно да се види неговата ръка във всяка твар. Многобройни поколения от мъже и жени обичаха и продължават да обичат тази земя с ревностна благодарност. Тази земя – продължи той - ако я погледнем с очите на туристите, ще ни очарова, но след това ще продължим по нашия път както преди; но ако се доближим до земята ще чуем песента: „Арауко – каза папата цитирайки известната чилийска певица и поетеса Виолета Пара - носи болка, която не може да остане безмълвна: това са вековни неправди, които всички виждат да се правят“.

Ето защо – каза той - в този контекст на благодарност за тази земя и нейните народи, но също на страдание и болка, отслужваме Евхаристията. Отслужваме я на летището на Макехе, на което бяха тежко накърнени човешките права.

Папата присъедини болката на тези народи към „кръстната жертва на Исус“ и към неговата молитва „всички да бъдат едно, защото неговото сърце знае, че една от най-големите заплахи, която засяга и ще засегне неговия народ и цялото човечество ще бъде разделението и сблъсъка, надмощието на едни над други. Не трябва да позволяваме на разделението или сблъсъците да надделеят“, призова папата.

Светият отец предупреди и от съществуването на „възможни изкушения“, които могат да се появят и да „омърсят от корена“ дара на единството, който Бог иска да дари и, с който ни приканва да бъдем истински главни действащи лица в историята.

Едно от основните изкушения, с което трябва да се справим е това да не "бъркаме единството с еднаквостта". Исус не иска от Отца всички да са еднакви, идентични; единството не се ражда, нито ще се роди от неутрализирането или заглушаването на различията. Единството не е измамна прилика, нито насилствена интеграция, нито хармонизираща маргинализация. Единството, поискано и предложено от Исус, признава онова, което всеки народ, всяка култура е призована да  дари на тази благословена земя. Единството е помирено различие, защото не толерира в нейно име да се легитимират лични или колективни неправди. Богатството на една земя се ражда именно от факта, че все член умее да споделя своята мъдрост с останалите. Нуждаем се от богатството, което всеки народ може да предложи, и трябва да оставим настрана логиката да се вярва, че съществуват висши или нисши култури. Изкуството на единството изисква и се нуждае от истински „занаятчии“, които да умеят да хармонизират различията в „лабораториите“ на селата, по улиците, площадите и пейзажите.

Единството, от което се нуждаят нашите народи иска от нас да се вслушваме взаимно, но преди всичко да се признаваме, което не означава само „да получаваме информации за другите, а да приемаме онова, което Духът пося в тях като дар и за нас“.

Папа Франциск предупреди и за съществуването на две две форми на насилие, които вместо да спомагат на процесите на единството и помирението ги заплашват. На първо място, трябва да сме внимателни при разработването на „хубави“ споразумения, които никога не се конкретизират. Хубави думи, завършени проекти, но които, като не се конкретизират заличават с „лакът онова, което е написано с ръката“. Също това е насилие, което накърнява надеждата.

На второ място, от съществено значение е твърдението, че културата на взаимно признаване не може да се изгражда на базата на насилието и на унищожението, за които накрая се заплаща с човешки животи. Не може де се иска признаване, унищожавайки другия, защото това поражда по-голямо насилие и разделение. Насилието призовава насилието, разрушението подхранва разделението и раздялата. Насилието превръща в измамна по-справедливата кауза. Затова казваме „не на насилието, което разрушава“, на нито една от неговите форми.

Тези нагласи са като лавата на вулкана, която разрушава, която изгаря, оставяйки зад себе си само пустота и неплодовитост. Нека да търсим пътя на активното ненасилие, като стил на политиката на мира. Нека търсим, и да не се уморяваме да търсим диалога за единството. Затова със сила казваме: Господи, направи ни занаятчии на твоето единство.

Всички ние, които в определен смисъл, сме хора извлечени от земята, сме призовани към добър живот, както ни припомня потомствената мъдрост на народа на Мапуче. Колко път има да се извърви, колко път, за да се поучим! Добър живот: това е дълбокия копнеж, който извира не само от нашите сърца, но отеква като вик, като песен в цялото творение. Затова, братя, за синовете на тази земя, за синовете на техните синове, нека кажем с Исус на Отца: нека и ние бъдем едно само; направи ни занаятчии на единството.

svt/ rv

17/01/2018 16:35