Папата към чилийци: ако искаш мир, работи за справедливостта

Мирът се изгражда с помощта на близостта. Изграждането на мира е процес, който ни обединява и стимулира нашата креативност, за да се създадат такива отношения в които  моя ближен не е чужденец, а син на тази земя. Това каза папа Франциск на първата литургия на чилийска земя, която предстоятелства в парка O’Higgins. На литургията присъстваха повече от 400 хиляди души. Папата пристигна на своя открит папамобил на фона на песнопенията на хоровия състав ръководен от отец Карлос Скарвазал, директор на Радио Мария Чили. За проповедта си папата се вдъхнови от евангелския откъс за деня, говорещ за блаженствата (Мт. 5)

„Като видя народа“ (Мт. 5,1). В  тези първи думи от днешното Евангелие - каза папата -  срещаме нагласата, с която Исус иска да се срещне с нас, същата, с която Бог винаги изненадва своя народ (Изх. 3, 7). Първата нагласа на Исус е, че Той „вижда, вглежда се в лицето на своите. Тези лица предизвикват дълбоката любов на Бог“. „Като видя народа“: Исус среща лицето на хората, които Го следват, а най-хубавото нещо е да се види, че хората, на свой ред, срещат в погледа на Исус, ехото на своите търсения и копнежи. От тази среща се раждат блаженствата  които са хоризонта към който сме призовани и предизвикани да вървим“.

„Блаженствата – каза папата -  не се раждат от едно пасивно поведение пред реалността, нито от миражите, които ни обещават щастие с едно „кликване“, и мигновено. Те се раждат от състрадателното сърце на Исус, който среща сърцето на мъжете и жените, желаещи и копнеещи за един блажен живот; на мъжете и жените, които познават страданието, познават празнотата и болката; но, които много повече познават упоритостта и борбата, за да вървят напред; знаят много повече, как да се изправят и да започнат отново“.

Блаженствата – продължи папа Бергольо - не се раждат от лесната критика, нито от „евтините приказки“ на онези, които смятат, че знаят всичко, но не искат да се ангажират с нищо и никого, и така възпрепятстват всяка възможност за преобразяването и възстановяването на нашите общности, на нашия живот. Те се раждат от милосърдното сърце, които не уморява да се надява. И така разбира, че „надеждата е един нов ден, изкореняването на неподвижността, отърсването от едно негативно обезсърчениe“, каза папата цитирйки Пабло Неруда  (El habitante y su esperanza, 5).

Исус, казвайки блажен бедният, ридаещия, потиснатия, страдащия, онзи, който е простил, изкоренява частичната неподвижност на онзи, вярващ, че нещата не могат да се променят, който е престанал да вярва в преобразяващата сила на Бог. Исус, прогласявайки блаженствата, идва да ни отърси от онова негативно обезсърчение, наречено примирение,  което ни кара да вярваме, че може да се живее по-добре ако се избягват проблемите, ако избягваме другите, ако се укриваме и затваряме в нашето удобство, ако се упойваме от един успокояващ консумизъм. Онова примирение, което ни подтиква да се изолираме от всички, което ни разединява, разделя, прави ни слепи пред живота и страданията на другите“.

Ето защо – каза папата - блажени сте вие, които позволявате на Светия Дух да ви зарази и да се борите и да работите за един нов ден, защото ваше ще бъде царството небесно. „Блажени миротворците, защото ще бъдат наречени чеда Божии“ (Мт. 5, 9).

Пред примирението, което подкопава нашите жизнени връзки и ни разделя, Исус ни казва: блажени онези, които полагат усилия за помирението. Щастливи са онези, които са способни да омърсят ръцете си и да работят, за да могат другите да живеят в мир. По този начин, блаженството ни прави миротворци; приканва ни да се ангажираме, за да може духът на помирението да намери място сред нас.

Папата припомни и думите на кард. Раул Силва Енрикес, произнесени в онзи паметен икуменически Те Deum на 18 септември 1977:  „Ако искаш мира, работи за справедливостта. И ако някой те попита: Какво е справедливостта? или случайно си мисли, че тя се състои само в това да не крадеш, ние ще му кажем, че съществува една друга справедливост: тази, които изисква всеки човек, да бъде третиран като човек“.

Оттук и призива на папа Франциск към чилийци да сеят мира „с помощта на близостта. Излизайки от нашия дом и вглеждайки се в лицата; помагайки на онзи, който е в трудност, на онзи, който не е третиран като човек, като достоен син на тази земя. Това е единствения начин, който притежаваме, за да изтъкаем едно мирно бъдеще. Миротворецът знае, че много пъти трябва да се побеждават големи или изтънчени дребнавости и амбиции, които се раждат от претенцията да се расте, да сe „направи име“, да се придобие престиж за сметка на другите. Миротворецът знае, че не е достатъчно да се каже „на никого не правя зло“, защото както казваше свети Алберто Хуртадо: „Много добре е да не се върши зло, но е много лошо да не се прави добро“.

Изграждането на мира е процес, който ни обединява и стимулира нашата креативност, за да се даде живот на отношения, способни да видят в моя ближен не един чужденец, един непознат, а син на тази земя.

Нека се поверим на Непорочна дева Мария, която от Черо Сан Кристобал пази и придружава този град. Нека тя ни помогне да живеем и да желаем духа на блаженствата, та във всяко кътче на този град да се чува като шепот: „ Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.“ (Мт. 5,9)

svt/ rv