Папата: зачитането на правата на хора и нации е съществено за мира

Защитата на човешкия живот, разоръжаването, защитата на семейството, мигрантите и тяхната интеграция, религиозната свобода, правото на труд и грижата за творението: това са основните теми в словото на папа Франциск към членовете на Дипломатическия корпус, които прие на традиционната аудиенция в началото на годината.

В началото на своето дълго слово, папа Франциск се спря на Всеобщата декларация за човешките права, подписана през 1948, свързвайки я с евангелското послание и близостта на Исус към всяко човешко същество. Позовавайки се на 100 годишнината от Първата световна война, папа Бергольо отправи две предупреждения, цитирайки Папа Йоан XXIII и бившия американски президент Томас Уудроу Уилсън. Първото е, че „мирът не се изгражда като утвърждаване на властта на победителя над победения. Не законът на страха разубеждава  бъдещите агресии, а силата на смиреното разсъждение, което подтиква диалога и взаимното разбирателство“. Второто предупреждение е, че „мирът се утвърждава когато нациите могат да се срещнат и съпоставят своите позиции в духа на равнопоставеността“. Именно затова, обясни папа Франциск, трябва да се припомни, че „политическите общности са равни по силата на естественото им достойнство“. Ако човешкото достойнство не бъде признато, тогава се отваря пътя за несправедливостта, социалното неравенство и корупцията“.

Нови права и „идеологически колонизации“

Франциск констатира, че „през годините и преди всичко след 1968 интерпретацията на някои права прогресивно се е променила, включвайки множество от нови права, които често са в противоречие помежду си“. Това – подчерта той – „доведе до утвърждаването на противоречивите понятия за човешки права, които са в контраст с културата на много страни, и които поради това не се чувстват зачитани в своите социално-културни традиции и са по-скоро пренебрегвани пред реалните нужди с които се сблъскват“. Ето защо – изтъкна папа Франциск – „съществува рискът - в известен смисъл парадоксален – в името на същите човешки права, да се установят съвременните форми на идеологическа колонизация на по-силните и по-богатите, които са в ущърб за най-бедните и най-слабите“. Папа Франциск не уточнява, но както е известно от многобройните негови предишни слова, той се позовава на кампаниите за аборта, противозачатъчните и насърчаването на джендър теорията, които са налагани в страните от Третия свят в замяна на икономически помощи.

„Шкартираните“ деца и възрастни

Сред нарушаваните и днес основни човешки права, папа Франциск изтъкна „правото на живот, на свобода и ненакърнимостта на всяко човешко същество“. „Мисля преди всичко за невинните деца, шкартирани  още преди да бъдат родени; нежелани понякога поради болест или аномалии или поради егоизма на възрастните – посочи папа Бергольо. Мисля за възрастните, които също понякога са шкартирани, особено ако са болни или защото са смятани за тежест.  Мисля за жените, които често са жертва на насилие, дори в семейството. Мисля за жертвите на трафика на хора, което е нарушение на всяка форма на робство. Колко много хора, особено бягащите от бедност или война,  са обект на тази срамна търговия, извършвана от безскрупулни хора“.

Правото на здравеопазване

Папата настоя и за спазване на „правото на здравеопазване за всеки човек и неговото семейство“. „Важно е усилията да се обединят за прилагането на такива политики, които могат да гарантират, на достъпни цени, снабдяването с най-необходимите медикаменти за съществувание на нуждаещите се хора, без да се пренебрегват изследванията и развитието на терапиите, които въпреки маловажната им икономическа стойност, са определящи за спасяването на човешкия живот“.

Право на живот, право на мир

„Защитата на правото на живот – поясни папата – предполага също да се работи активно за мира, всеобщо признат като една от най-възвишените ценности, която трябва да се търси и защитава. Въпреки това, сериозни локални конфликти продължават да разпалват различни региони на земята“. За папа Франциск „колективните усилия за прекратяването на конфликтите изглеждат все по-малко ефективни пред аберантната логика на войната. Франциск поясни, че „цялостното разоръжаване и цялостното развитие са тясно свързани помежду си“, и че насърчаването на мира „предполага борба с несправедливостта и изкореняване, по ненасилствен начин, на причините за раздорите, водещи до войните. Разпространението на оръжията утежнява конфликтните ситуации и води до огромни човешки и материални разходи, които заплашват развитието и търсенето на дълготрайния мир“. Папата похвали „историческият резултат, постигнат през миналата година с приемането на Договора за забрана на ядрените оръжия“ и предупреди, с думите на Йоан XXIII от Енцикликата Pacem in terris, за опасността, че „един непредсказуем и неконтролируем факт "може да задейства военната машина. С думите на папа Ронкали, Франциск подчерта настойчиво: "Почти е невъзможно да се мисли, че в атомната епоха може да се използва война като средство за справедливост".

Апел за Корея и Сирия

„В тази перспектива - посочи папата -  приоритетна важност добива подкрепата на всеки опит за диалог на Корейския полуостров, с цел да се отрият нови пътища за преодоляване на настоящите противопоставяния, за нарастване на взаимното доверие и да се гарантира мирно бъдеще за корейския народ и за целия свят“. По същия начин трябва да продължат мирните  инициативи за Сирия, допълни папата. „ Общото пожелание е, че след толкова разруха е настъпило времето за възстановяване. Но освен реконструкцията на сгради, още по-важно е възстановяването на сърцата  и взаимното доверие. В този смисъл, жизненоважна е защитата на религиозните малцинства, сред които християните, които от векове активно дават своя принос в  историята на Сирия“.  Папата припомни многобройните бежанци и настоя за тяхното завръщане по родните им места, като изказа специална благодарност на страните оказали им прием: Йордания, Ливан, Турция. „Волята за диалог е необходима и за обичния Ирак, Йемен и Афганистан“, посочи папа Бергольо.

Ерусалим и Венецуела

Папата насочи вниманието към настоящата ситуация между израелците и палестинците и изрази болката си „за всички, които загубиха живота си при последните сблъсъци“. Оттук той отново поднови своя апел „да се обмисля добре всяка инициатива, с цел да се избегне допълнителното изостряне на конфликта“ и призова „да се зачита, в съответствие приетите резолюции на ООН, особеното статукво на Йерусалим, свещен град за християни, евреи и мюсюлмани“. Според папа Франциск „седемдесетте години сблъсъци налагат спешно да се намери едно политическо решение, което да позволи присъствието в региона на две независими Държави в международно признатите граници“. Папата се спря и на ситуацията във Венецуела, която преминава през една все по-драматична и безпрецедентна политически и хуманитарна криза. Светият престол – каза папата – „като призовава да се отговори незабавно на първостепенните нужди на населението, изразява надеждата за създаването на условия, така че предвидените за тази година избори да са в състояние да намерят решение на съществуващите конфликти, за да се погледне с възобновено спокойствие към бъдещето“.

Африка и Украйна

Франциск настойчиво призова да не се забравят  и „страданията в много части на Африканския континент, особено в Южен Судан, Демократична Република Конго, Сомалия, Нигерия и Централноафриканската република, където правото на живот е заплашено от недискриминирана експлоатация на ресурсите, от тероризма, от разпространението на въоръжени групи и продължаващи конфликти. Възмущението не е достатъчно – каза Франциск – необходимо е всеки, във своята област, активно да работи за премахване на причините за мизерията и за изграждане на мостове на братство, което е важно условие за истинското човешко развитие“. Аналогични усилия са необходими за Украйна, където „току що изминалата година взе нови жертви, а големите страдания на народа продължават, особено за семействата в засегнатите от войната райони и загубили свои близки, сред които възрастни и деца“.

Семейството и неговите права

Папата припомни, че създаването на семейство е основно право, а семейството от своя страна „има правото да бъде закриляно от обществото и Държавата“. Светият отец отбеляза, че „за съжаление, особено на Запад, семейството е смятано за една остаряла институция“ и пред стабилността на „един окончателен проект, днес се предпочитат мимолетни връзки. Но един дом, изграден върху пясъка на нестабилните и крехки взаимоотношения, не е стабилен. Необходима е една скала, която е именно предания и неразривен съюз на любов, които свързва мъжа и жената“. Затова папа Бергольо смята за „наложително да се предприемат реални политики в подкрепа на семейството, от което зависи бъдещето и развитието на Държавите“. Липсата на интерес към семействата – каза още папата – „води до едно друго драматично последствие – и особено актуално в някои региони – което е спадът на раждаемостта. Живеем в една истинска демографска зима!“, изтъкна папата. Но – продължи той – „не могат да се забравят и разкъсаните семейства по причина на бедността, войните и миграциите. Твърде често се сблъскваме с трагедията на деца, които пресичат границите, разделящи южната от северната част на света, и често са жертви на трафика на хора.

Мигрантите и „наследствените страхове“

„Днес много се говори за мигранти миграции, понякога само за да се събудят наследствени страхове“, посочи папа Бергольо. „Не трябва да се забравя обаче, че миграциите винаги са съществували. В юдейско-християнската традиция, историята на спасението е по същество история на миграциите. Не трябва да се забравя също свободата на придвижване, както и свободата за напускане и завръщане в родната страна принадлежи към основните човешки права. Необходимо е да се изостави разпространената реторика по този въпрос и се започне от същественото, че пред нас са преди всичко хора“.

Припомняйки своето послание за Световния ден на мира, който се отбеляза на 1 януари, посветен на мигрантите и бежанците, папа Бергольо изтъкна, че приема на другия „изисква конкретен ангажимент, верига от помощи и благодеяния, разбиране и бдителност, отговорно управление на новите комплексни ситуации, към които се прибавят и многобройни съществуващи проблеми, както и на ресурсите, които винаги са ограничени“.  Приема на мигранти трябва да се извършва „практикувайки добродетелта на благоразумието“. „Управляващите трябва да могат да оказват прием, да насърчават, да защитават и интегрират, като определят практически мерки, в допустимите граници в името на общото благо“.

Благодарност към „гостоприемните“ държави

Папата благодари на Държавите, „направили всичко възможно през последните години, за да окажат помощ на многобройните мигранти, пристигнали до техните граници. Мисля си преди всичко – каза той – за усилията на не малко Държави от Азия, Африка и Америка, които приемат и се грижат за многобройни хора“. Светият отец цитира помощта на Бангладеш към населението Рохинга. Папата изрази благодарност и за усилията направени от Гърция и Германия. „Не трябва да се забравя – каза той – че многобройни бежанци и мигранти се опитват да стигнат до Европа, защото знаят, че тук ще намерят мира и сигурността, които са плод на дългия път, роден от идеалите на Бащите основатели на европейския проект след Втората световна Война. Европа – подчерта Светия отец – трябва да се гордее със своето наследство, базиращо се на определени принципи и на визията за човека, чиито основи са положени в нейната хилядолетна история, вдъхновена от християнското виждане за човешката личност. Пристигането на мигрантите трябва да я подтикне да преоткрие своето културно и религиозно наследство, така че, съзнавайки ценностите върху които е основана, да може да поддържа жива своята традиция и да продължи да бъде гостоприемно място, предвестник на мир и развитие“.

Прием и интеграция

Папата припомни процесите на подготовка за одобряване на двата Международни договора за бежанците (Global Compacts) и за сигурна миграция. «Оказващият прием – обяснява папа Франциск – е призван да насърчава цялостното човешко развитие, докато от приетия се изисква да се съобразява с нормите в приемащата го страна, както и да зачита нейните принципи и традиции. Всеки интеграционен процес винаги трябва да съблюдава защитата и насърчаването на хората, особено най-уязвимите, и трябва да намери централно място в нормите засягащи различни аспекти от политическия и социалния живот». С тази позиция, уточни папата, «Светия престол  не желае да се намеси в решенията на отделните държави, а да призове за спазавне на принципите за хуманност и братство».

Правото на промяна на религията

Сред правата изтъкнати от папата е и „правото на свобода на мислене, съвест и религия, което включва правото да се смени религията“. За съжаление – констатира той – „добре е известно, че правото на религиозна свобода често се отхвърля и религията често става възможност за идеологическото оправдание на нови форми на екстремизъм или претекст за социалната маргинализация, дори на форми на преследвания на вярващите“.

Правото на труд

Папата подчерта и важното право на труд, без който «няма мир и развитие». «Нараства констатацията, че в много части на света благото на труда е в недостатъчна наличност, особено за младежите. Много често, това право лесно се губи не само поради последствията от смяната на икономически цикли, но също и поради прогресивната употреба на технологии и все по-усъвършенствани машини в състояние да заменят човека». Към това папата прибави и «изискванията за печалба, наложени от глобализацията, които водят до прогресивно съкращаване на времето за почивка, с което се губи едно основно измерение на живота». Папа Бергольо посочи и «бича на детския труд: «Не може да се мисли за добро бъдеще, нито за изграждане на инклузивно общество, ако продължават да съществуват икономическите модели за чиста печалба и експлоатацията на най-слабите, като децата». За папата, премахването на причините за този социален бич трябва да бъде «приоритет за правителствата и международните организации».

Усилия за спасяването на земята

След като цитира природните бедствия, земетресенията и ураганите, които не зависят от човешката дейност, папа посочи, че „едно от най-наложителните задължения на човека е това да се грижи за нашата земя“. Светият отец припомни, че „човек има основна отговорност във взаимоотношенията с природата. Климатичните промени, с глобалното повишаване на температурите и опустошителните последствия, предизвикани от тях, са следствие от човешката дейност“. Ето защо – подчерта папата – „е нужно, с общи усилия, да се справим с отговорността да оставим на бъдещите поколения една по-хубава и обитаема земя, да работим неуморно, в светлината на поетите ангажименти в Париж през 2015“. Духът с който да се подходи към това, предложен от папата, е този на строителите на катедрали през Средновековието, които „знаеха, че няма да видят завършека на своята работа, но осъзнаваха, че са част от проект, от който ще се възползват техните деца“.

dg/ svt/ rv