Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:

Папа Франциск \ Проповеди

Богоявление: да вдигнем поглед към небето и да следваме звездата на Исус

Папа Франциск на литургията за Богоявление - AP

06/01/2018 12:46

„Нашият път към срещата с Господ, който днес се открива като светлина и спасение за всички хора“ е воден от жестовете на мъдреците: те виждат звездата, вървят и поднасят дарове“. Така папа Франциск поясни смисъла на днешния празник Богоявление в проповедта си на литургията, която предстоятелства във ватиканската базилика „Свети Петър“. Светият отец коментира евангелският откъс, предложен от литургията, разказващ за преклонението на мъдреците, дошли от Изток, като подчерта техните три основни действия:

„Виждат звездата. Това е отправната точка. Но защо – можем да се запитаме – само Мъдреците виждат звездата? Вероятно защото, малцина са вдигали погледа си към небето. Често, в действителност, в нашия живот се задоволяваме да гледаме само в земята: достатъчно е да сме здрави, да имаме пари и малко забавления. Но се питам: способни ли сме да вдигаме погледа си към небето? Способни ли сме да мечтаем, да копнеем за Бог, да очакваме неговата новост, или се оставяме да бъдем водени от живота, както една суха клонка от вятъра? Мъдреците не се задоволиха с посредствения живот. Те разбраха, че да се живее истински и наистина, е нужда една възвишена цел, а затова трябва да вдигнем високо погледа си“.

Но защо – запита папата – сред онези, които вдигнаха погледа си към небето, мнозина не последваха звездата, „неговата звезда“?, запита още папа Франциск. „Може би защото не бе по-ярка от другите звезди.. Звездата на Исус не заслепява, не зашеметява, а приканва с нежност“. Но каква звезда, трябва да изберем в живота?, продължи да се пита папата. „Има заслепяващи звезди, които пораждат силни емоции, но които не ориентират пътя. Така са успехът, парите, кариерата, почестите, удоволствията, търсени като цел в живота. Те са като метеоритите: блестят за кратко, но се разбиват и техния блясък избледнява. Те са падащи звезди, които вместо да насочват, отклоняват от целта. Звездата на Господ не винаги е блестяща, но винаги е присъстваща: взимате за ръка в живота и те придружава. Не обещава материални отплати, а гарантира мир и дарява, както на мъдреците, един велик живот“ (Мт. 2,10)”.

Отправят се на път. Това второ действие на мъдреците е съществено за намирането на Исус“, каза папата. Звездата на Исус – продължи той – „иска да вземем решението да тръгнем на път, въпреки всекидневните трудности; иска да се освободим от ненужните тежести и големите товари, които възпрепятстват нашия път, и да приемем непредвиденото, което не е посочено в картата на спокойния живот. Исус позволява да бъде намерен, от онзи който го търси, но за да го търсим, трябва да тръгне на път, да излезе. Не трябва да чакаме, а да рискуваме. Не трябва да сме неподвижни, а да напредваме. Исус е взискателен: на онзи, който Го търси, предлага да изостави креслата на светското удобство и успокояващата топлина на камината. Да следваш Исус не е протокол, който трябва да се спазва, а изгнание, което да се живее“.

Папата поясни разликата между пътя поет от мъдреците и „неподвижността“ на Ирод и свещениците от храма. „Уплашеният Ирод е неподвижен и затворен в своя дворец. Също и цял Йерусалим се страхува: страхува се от новостта на Бог. Предпочита всичко да остане както преди и никой няма смелостта да тръгне. По-изтънчено е изкушението на свещениците и книжниците. Те познават точното място и го показват на Ирод, цитират дори древното пророчество. Знаят, но не правят и стъпка към Витлеем. Това може да бъде изкушението на онзи, който е от дълго време вярващ: говори за вярата, като за нещо което се знае, но не се обвързва лично за Господ. Говори се, но не се моли; оплаква се, но не се върши добро. Докато мъдреците говорят малко и вървят много“, каза папата.

Поднасят дарове. „Евангелието – каза папата – се реализира, когато пътя на живота стига до дара. Безвъзмездното даряване, за Господ, без да се очаква нищо в замяна е сигурният знак, че сме намерили Исус, който казва: „Даром получихте, даром дарявайте“, (Мт. 10, 8). Да правим добро без да си правим изчисления, дори когато никой не го иска от нас, дори когато нищо не печелим, дори да не ни е приятно. Това желае Бог. Ние поднасяме безвъзмезден дар на Исус, когато се грижим за болните, когато отделяме време за един труден човек, когато помагаме на някой, който не предизвиква у нас интерес, когато прощаваме на онзи, който ни е обидил“.

„Нека – заключи папата – да погледнем нашите ръце, често празни откъм любов, и се опитаме днес да мислим за един безвъзмезден дар, без отплата, който можем да поднесем. Ще бъде угоден на Господ. И нека изпросим от Господ да ни помогне да преотрием радостта да даряваме“.

06/01/2018 12:46