Генерална аудиенция: грехът разделя от Бог и братята

Осъзнаването на нашите слабости е житейски опит, който ни укрепва и отваря сърцето, за да изпросим Божието милосърдие, което преобразява и обръща. Грехът ни разделя от Господ и братята. Това подчерта папа Франциск в катехистичната си беседа на първата за новата година генерална аудиенция с поклонниците и вярващите в Рим, която проведе във ватиканската аула „Павел VI“. Пред хилядите вярващи папа Франциск поясни значението на акта на покаянието, продължавайки с това цикъла от беседи посветени на Светата литургия.

Да не бъдем високомерни, задоволени от прeдполагаема правда

„Какво може да дари Господ на онзи, който е със себично сърце и задоволен от собствените си успехи?, се запита риторично папата. „Нищо – отговори – защото високомерният е неспособен да получи прошката, задоволен от своята предполагаема правда. Докато Цар Давид, митаря, блудният син, но също свети Петър, Закхей и самарянката имаха смелостта да премахнат от лицето си фалшивата маска и да изпросят Божието милосърдие“, каза папата

Онзи, който съзнава своите слабости и свежда смирено очите си, чувства върху си милосърдния поглед на Бог. От опит знаем – изтъкна папата – че само онзи, който разпознава грешките и иска прошка получава разбиране и прошка от другите.

Не е достатъчно да не вършим зло, трябва да правим добро

Папа Франциск призова да признаем, че „нашите мисли и действия често са „светски“. Ето защо се извършва един покаятелен акт с обща формула на изповядване, която се произнася в началото на литургията и е в единствено число. Изповядва се, че „много се е съгрешило не само с мисли, думи и дела, но също и с „опущения“ или с бездействие, защото – подчерта папата – не е достатъчно да не се върши зло, а трябва да избираме да вършим добро, възползвайки се от възможността да дадем добро свидетелство“.

Грехът прерязва и разделя от Бог и братята

В тази литургична формула се иска прошка от Бог и от братята, защото грехът ни разделя от тях. „Грехът – каза папата – прерязва връзката с Бог и тази с братята, връзката в семейството, в обществото и общността.. Грехът винаги прерязва: разделя и разединява“.

„Когато по време на тази обща изповед се бием в гърдите – поясни папата – това означава, че признаваме, че грехът е по моя вина, а не сочим с пръст, за да обвиним другите. Случва се често, от страх или срам, да сочим с пръст, обвинявайки другите. Трудно е да се признае, че сме виновни, но е добре да го изповядаме искрено“.

Застъпничеството на Дева Мария, Ангелите и Светците

„След изповядването на греха, ние просим от Дева Мария, Ангелите и Светците да се молят на Господ за нас. Също в това – каза папата – е безценно Общението на Светците: застъпничеството на тези приятели и модели на живот ни подкрепя по пътя към пълното общение с Бог, когато грехът ще бъде окончателно унищожен“.

Покаятелният акт завършва с опрощението от свещеника, който отправя молитва към Всемогъщия Бог да се смили над нас, да ни прости греховете и ни въведе във вечния живот. „Но това опрощаване не притежава същата стойност на Тайнството Покаяние, защото има тежки грехове, наричани смъртни, заличаващи божествения живот в нас, и които за да бъдат простени имат нужда от изповедта и сакраменталното опрощение“, предупреди папата.

Накрая папа Франциск припомни, че сред различните формули, които могат да се използват като покаятелни актове е формулата „Смили се над нас, Господи/ Срещу теб сгрешихме./ Покажи ни, Господи, твоята милост/ И дари ни твоето спасение“. По-специално – припомни папата – в неделния ден, може да се благославя и поръсва със светена вода в спомен на Кръщението, който заличава всички грехове.

svt/ rv