Папата: сърцето ни да не остава затворено като музеен експонат

Господ е благодатен, затова желае и всички ние да бъдем такива, като живеем за другите и като даваме и живота си. Това посочи папа Франциск по време на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“, като насърчи да погледнем към празната люлка, в очакване на Младенеца, а също и да погледнем  към нашето сърце, да не остава то затворено, като музеен експонат.

В днешното евхаристийно четиво се говори за възвестяването на раждането на Самсон и на Йоан Кръстител, съобщено от ангела на две безплодни жени, или твърде напреднали с годините, какъвто е бил случаят с Елисавета. По онова време, безплодието е било срам, докато благодат и Божи дар е било раждането на дете. Папа Бергольо посочи, че в Библията се говори за много безплодни жени, които горещо са желаели да имат деца, или за майки, оплаквайки загубата на детето си.

Плодовитостта в Библията е благословия

„Там, където има Бог, има плодовитост“, изтъкна Папата: „идват ми на ум, между другото, някои държави, които са избрали безплодието и страдат от тази толкова лоша болест, която е демографската зима… Нямат деца. Благоденствие, това, онова… Държави без деца, а това не е благословия. Но това е нещо преходно, тъй като плодовитостта винаги е Божия благословия“.

Папата уточни, че става дума за материална и духовна плодотворност. Да се даде живот. Човек може и да не се жени, като свещениците и богопосветените, но трябва да живее, като дава живот на другите. Тежко ни, подчерта Папата, ако и ние не сме благодатни на добри дела.

И пустинята ще разцъфне: това е Божието обещание

Благодатта е Божи знак. Папа Франциск припомни красивите символи, избрани от пророците, като пустинята. Какво по-безплодно има от една пустиня и въпреки това се казва, че и пустинята ще разцъфне, сухата земя ще се изпълни с вода. „Това именно е Божието обещание, Бог е плодовит“.

Плодовитостта е благодат, която да изпросим от Бог

Благодат е да имаме деца, които да затворят очите ни при смъртта, посочи Папата. Папата се позова на приближаващото се Рождество Христово:

„Тук има една празна люлка, можем да я видим. Тя може да бъде символ на надежда, тъй като ще дойде Младенеца, а може да остане и музеен експонат, празна цял живот. Нашето сърце е люлка. Какво е сърцето ми? Празно ли е, но готово да получава постоянно живот и да дава живот?... Или ще бъде сърце, запазено като музеен експонат, което никога не се отваря за живота, за да дава живот?“.

man / rv