2017-12-13 10:58:00

„Диалог за вярата и разума“ в БАН


Научна конференция  „Диалог за вярата и разума“ срещна на 12 декември в София учени, философи, духовници и студенти, за да предложат съвременен прочит на Енцикликата “Fides et Ratio” (Вяра и Разум) от  папа Йоан Павел II, двайсет години след нейното издаване. На конференцията присъства Десислава Танчева:

В големият салон на БАН присъстваха Апостолическият нунций в България арх. Анселмо  Пекорари, директорът на  Института за изследване на обществата и знанието при БАН, проф. Румяна Стоилова,  посланика на Полша, Кжиштоф Краевски, както й много изследователи, дошли да споделят своите разсъждения за сблъсъка между вярата и науката днес.

Д-р Кирил Карталов откри конференцията с думите: „Вярата и разумът са като две крила, на които човешкият дух се издига до съзерцаване на истината. Бог е дал на човешкото сърце желанието, да познае истината т.е. себе си. Няма нито една човешка култура и на Изток и на Запад, която да не е разгледала проблема за самата истина, поставяйки вечните въпроси: кой съм аз, откъде съм дошъл и накъде отивам; защо има зло и какво има след този живот. Поддържа се тезата, че всяка човешка култура е в състояние да получи Божието просветление. Разумът лишен от това, което предлага Откровението, рискува да загуби крайната си цел. А вярата лишена от разума, наблягайки на усещането и опита, рискувайки така да не бъде универсално предложение.

В изказването си папския представител монс. Пекорари подчерта, че енцикликата Fides et Ratio може да бъде поставена в сърцевината на понтификата на Светият папа Йоан Павел II.  Църквата като  гаранция за истината на вярата не се противопоставя на разума, но тя е в диалог с него. Както църквата е в диалог със света, така и вярата с разума. Можем да обобщим съдържанието на енцикликата със следните думи: Вярата е отговор на това, което Бог говори на нас, на нашия разум. Когато открия една истина на вярата с помощта на Бога, който ми я дава,  откривам също колко рационална е тя.

Проф. Роберт Пташек от Люблинският Католическия Университет „Йоан Павел II”, където е преподавал и Войтила,  се спря върху  прочита на енциклика от  Йозеф Рацингер, който показва колко важна и необходима тя. Той пише: „Ако трябва накратко да характеризирам  намерението на тази енциклика, бих казал, че тя иска да постави наново въпроса за истината в света на релативизма; в ситуацията на съвременната наука, която в действителност търси истината, но все още като не-научна отхвърля въпроса за истината, […]. Енцикликата би искала по много прост начин да вдъхне смелост на  приключението с истината. С това тя насочва думите си далеч отвъд пространството на вярата, но в същото време в самия й център".

Той припомни, че основно критиката идва от страна на водещи либерални и леви  кръгове, според които документът, като израз  официалната католическа култура, е извън основния поток на съвременната култура на Запада.  Силно звучи призива на папа Ратцингер „Дълг на човечеството, да защитава човека от диктатурата на случайността, която е станала абсолютна, и да върне на човека неговото достойнство, което се състои в това, никоя друга човешка инстанция да не може да властва над него,  защото той е отворен към истината.” .

Отец  Страхил Каваленов напомни призива на Светият папа Йоан Павел II да се полагат грижи за човека спасен от Христа, в тайната на Неговата любов, за да преуспява той в търсенето на истината и смисъла. Единствено в перспективата на истината той би могъл да разбере как да разгърне пълно свободата си и да проумее, че е призван да обича и познава Бога, в което се състои именно висшето осъществяване на човека

Проф. Ина Димитрова направи преглед на историята между наука и религия в изминалия XX век. Ето как описа тя настоящата дискусия в публичното пространство: «Формирането на православна интелигенция и създаването на интернет пространства – православни портали, в които православните вярващи намират изява, а сред тях са богослови, философи, учени. Изясняването на вредата от противопоставянето между православие и наука е във фокуса на занимаващите се с тези две духовни пространства български интелектуалци».

На срещата прозвучаха силно думите на папа Ратцингер, които обясняват смелостта на вярата и науката  в търсенто на истината за полза на човечеството: Всъщност, когато престане да говори за Бога и  човека, за греха и благодатта, за смъртта и вечния живот, тогава цялата този настояща врява и шум ще бъдат само безполезен опит за  само заблуда, за да мълчим за това, което е истински човешко. Папата се противопоставя на такова мълчание[…]  със смелата искреност на вярата“ .

За Радио Ватикана от София

Десислава Танчева.

 

 








All the contents on this site are copyrighted ©.