През декември папата се моли за възрастните хора

За да могат възрастните, подкрепяни от семействата си и от християнските общности, да предадат своята мъдрост и опит за разпространяването на вярата и възпитанието на новите поколения. Така е формулирано общото молитвено намерение на папата за последния месец на годината. В него, той размишлява за значението и необходимостта от свидетелството във вярата на възрастните хора за младите и за цялата Църква и общество. Старостта, посочва Светият Отец, е призвание, чиято мисия и цел е молитвата и свидетелството.

Когато бях във Филипините, местните хора ме поздравяваха с думите "Лоло Кико" - което означава дядо Франциск - "Лоло Кико", казваха те! Първо, важно е да се подчертае, че обществото е склонно да ни отхвърля нас старите, но Господ определено не е! Господ никога не ни отхвърля. Той ни призовава да Го следваме във всеки етап на живота ни и като такъв етап старостта има своята благодат и мисия, тя е истинско призвание от Господ. Старостта е призвание, a не време да "се предаваме". Този период от живот е различен от предишните, в това няма съмнение; ние дори трябва да го "доизмислим сами", защото нашите общества не са готови, духовно и морално, да оценят истинската стойност на този етап от живота. Всъщност, преди не беше така нормално да имаш толкова свободно време; днес това е така много повече. Християнската духовност също бе изненадана в очертаването на един вид духовност на възрастните хора. Но благодарение на Бог няма недостиг на свидетелства на възрастни светци, мъже и жени!

Бях наистина развълнуван от "Деня, посветен на възрастните хора", който отбелязахме тук, на площад Свети Петър, миналата година. Площадът беше пълен. Слушах историите на възрастни хора, посветили се на другите и разказите на съпружески двойки, които празнуваха 50-та или 60-та годишнина от сватбата си. Важно е младите хора, които днес се отегчават толкова лесно, да чуят това. Свидетелството на възрастните хора за вярност е много важно. Това трябва да се отрази и продължи, както в църковната, така и в гражданската сфера. Евангелието ни представя един наистина вълнуващ и окуражаващ образ. Този на Симеон и Анна, за които се говори в евангелието за детството на Исус от свети Лука: "старият", Симеон и "пророчицата", Анна, която е на 84 години и не крие възрастта си. Евангелието казва, че те ежедневно очакваха идването на Бог с голямо доверие и в продължение на много години. Те наистина искаха да Го видят в този ден, да уловят знаците, да разберат източника. По това време те също бяха вече по-примирени да умрат преди това да се случи: дългото очакване, обаче, продължава да заема целия им живот, като най-важният им ангажимент остава да чакат Господ и да се молят. И когато Мария и Йосиф отидоха в храма, за да изпълнят разпоредбите на закона, Симеон и Анна бяха вдъхновени от Светия Дух (Лука 2:27). Тежестта на възрастта и очакването изчезнаха в миг. Те разпознаха детето и откриха нова сила за нова задача: да благодарят и да свидетелстват за този знак от Бог. Симеон възхваляваше в красив химн на радостта (Лк 2: 29-32) - в този момент той е поет на молитвата, а Анна става първата жена, която проповядваше за Исус: "и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Ерусалим "(Лука 2:38).

Скъпи баби и дядовци, скъпи възрастни, нека следваме стъпките на тези изключителни старейшини! Нека и ние да станем поети на молитвата: нека добием вкуса за намирането на собствени думи, нека отново да уловим онези, които ни учат Божието Слово. Молитвата на бабите и дядовците и на възрастните хора е огромен дар за Църквата, тя е съкровище! Голям принос на мъдрост за цялото човешко общество: преди всичко за тези, които са твърде заети, твърде обзети, твърде разсеяни. Някой също трябва да възпява и за тях, да възпява Божиите знамения, да провъзгласява Божиите знамения, да се моли за тях! Нека се вгледаме в Бенедикт XVI, който реши да прекара последната част от живота си в молитва и вслушване в Бог! Това е красиво! Големият вярващ на православната традиция от миналия век, Оливие Клеман, заявява: "Цивилизацията, която няма място за молитва, е цивилизация, в която старостта е загубила целия си смисъл. И това е ужасяващо. Защото преди всичко ние се нуждаем от възрастни хора, които се молят; молитвата е целта на старостта". Нуждаем се от възрастни, които се молят, защото това е самата цел на старостта. Молитвата на възрастните е красиво нещо.

Нека да благодарим на Господ за получените благодати и да запълним празнотата на неблагодарността, която ни заобикаля. Ние сме в състояние да се застъпим за очакванията на по-младите поколения и да дадем достойнство на паметта и жертвите на миналите поколения. Ние можем да напомним на амбициозните младежи, че живот без любов е безплоден живот. Способни сме да кажем на младите хора, които се страхуват, че тревогата за бъдещето може да бъде преодоляна. Можем да научим младите, които са прекалено самопогълнати, че има повече радост в даването, отколкото в получаването. Дядовците и бабите формират постоянния "хор" на голямото ни духовно светилище, където молитвите и химните на възхвала поддържат общността, която се труди и бори с предизвикателствата на живота.

Накрая, молитвата непрестанно пречиства сърцето. Възхвалата и молбите към Бог предотвратяват втвърдяването на сърцето от негодувание и егоизъм. Колко ужасен е цинизмът на възрастния човек, който е загубил смисъла на свидетелството си, който презира младите и не предава мъдростта на живота! Колко красиво обаче е насърчението, което възрастният успява да предаде на младия, търсещ значението на вярата и живота! Това е истинската мисия на бабите и дядовците, призванието на възрастните хора. Техните думи носят специална ценност за младите. И младите го знаят. Аз винаги нося в молитвеника си, думите, които баба ми ми написа в деня на свещеническото ми ръкоположение. Често ги чета и те ми помагат.

От сърце бих желал една Църква, която предизвиква културата на изхвърлянето с преизпълващата радост на една обновена прегръдка между младите и старите! Това е, за което моля Господ днес, именно тази прегръдка!

Папа Франциск, Генерална аудиенция, 11 март 2015