Папа Франциск: все по-действено братство между католици и лутерани

Католици и лутерани никога повече не трябва да бъдат противници или съперници. Ако миналото не може да се промени, бъдещето изисква по-голямо общение в милосърдието и вярата. Това заяви папа Франциск на аудиенцията за членовете на председателството на Световната лутеранска федерация, водени от новия председател на църковния организъм нигерийския архиепископ Муса Филибус.

В словото си папа Франциск припомни някои моменти от Възпоменателната година за Реформацията  и по-специално общата молитва в Лунд, Швеция, на 31 октомври 2016. „Молитвата е центъра на икуменическия диалог, защото молейки се, всеки път можем да се видим заедно в перспективата на Отца, който ни гледа любвеобилно, без предпочитания или различия“, каза папата.

„В молитвата ние се признаваме като братя“, допълни папа Бергольо. „Това е изходната точка за нашия общ път. Оттук трябва да гледаме историята и да благодарим на Бог, тъй като болезнените разделения, противопоставили ни цели векове, през последните години се обединиха в път на икуменическо общение, предизвикан от Светия Дух. Той ни помага да изоставим древните предразсъдъци, както тези за Мартин Лутер и обстановката в Католическата църква през онзи исторически период“.

Папа Франциск подчерта „значителния принос“ в диалога между Световната лютеранска федерация и Папския съвет за  насърчаване на християнското единение, започнал през 1967. Франциск цитира някои „важни документи“, като „Общата декларация за доктрината на оправданието“, подписана през 1999, и последния документ „От конфликта към общението“.

„Пречистената памет ни позволява днес да гледаме с доверие към бъдещето, необременено от противопоставяния и предубеждения от миналото“, допълни папата. Бъдеще в което важи „дългът към взаимната любов и в което сме призвани да размишляваме за даровете от различните конфесионални традиции и да ги приемем като общо наследство“.

Преди „противопоставянията“, различията“ и „раните от миналото“, папата постави реалната действителност на Кръщението, „обща, основаваща и постоянна“: „Това Тайнство ни прави Божи чеда и братя, затова никога не трябва да позволим да бъдем противници или съперници. Ако миналото не може да се промени, бъдещето ни зове непрестанно да търсим и насърчаваме по-голямо общение в милосърдието и вярата“.

Папа Бергольо предупреди за една „опасност“ по  пътя на икуменизма: „В духовния, както  в църковния живот, застоят винаги води до връщане назад: да се спрем поради страх, умора или полза по пътя към Господ заедно с братята, означава да се отклоним от Неговата покана“. Нужни са не „добри идеи“, а „конкретни стъпки към бедните и нуждаещите се  наши братя“, които са „ценни индикатори по този път“.

Накрая папата призова за „обикновен, образцов и радикален“ стил за известяване на Евангелието, което е „приоритетна задача за християните по света“. „По този път ние сме подтиквани от примерите на отдалите живота си  в името на Исус и които вече са помирени в пасхалната победа. Все още многобройни са страдащите, които свидетелстват Исус: за нас, техният благ и мирен героизъм е спешен призив за все по-действено братство“.

dg/ rv