Папата разговаря с журналистите на връщане от Бангладеш

„С Китай трябва да се върви стъпка по стъпка, бавно и с търпение. Вратите на сърцето са отворени“. С тези думи папа Франциск потвърди още веднъж своето виждане за отношенията с Китай, отговаряйки на въпросите на придружаващите го журналисти по време на полета от Бангладеш, при завръщането от своята 21.а международна апостолическа визита.

Не се подготвя визита в Китай, каза папата, който уточни: „Бях споменал, че ще се радвам да посетя Китай, това не е тайна. Преговори с Китай се водят на високо културно ниво, подготвя се изложба на Ватиканските музеи в Китай. Налице е и политическият диалог, особено за Църквата в Китай: трябва да се върви стъпка по стъпка, с деликатност, бавно и търпеливо. Вратите на сърцето са отворени и смятам, че посещение в Китай ще е полезно на всички, бих се радвал да го направя.

Но въпросите на журналистите бяха насочени предимно върху проблема с Рохингите, мианмарски бежанци, намерили убежище в Бангладеш. Запитан защо по време на своя престой в Мианмар не ги спомена изобщо, папата отговори: „Не съм договарял истината с генералите. В Мианмар уважих моите събеседници, но посланието бе отправено. За мен – поясни папата – най-важното е посланието да стигне до там където трябва. Затова трябва да се кажат нещата стъпка по стъпка, да се чуят отговорите. Мен ме интересуваше това послание да стигне. Ако в официалното слово бях споменал тази дума, би било като да затворя вратата в лицето на моите събеседници. Но описах ситуацията, говорих за правата на малцинствата, за да си дам възможността след това при частните разговори да говоря повече. Задоволен съм от тези разговори“, каза папата.

Колкото до срещата с бежанците, „тя не бе програмирана така, знаех, че ще се срещна с рохингите, не знаех къде и как, но това бе едно от условията на пътуването. След многобройни контакти с правителството и с „Каритас“, правителството разреши на рохингите да пътуват, тъй като то ги защитава и ги приема, това, което прави Бангладеш за тях е нещо велико и е пример за гостоприемство. Малка и бедна страна, която е приела 700 хиляди души… Мисля си за държавите, които затварят вратите си! Трябва да сме благодарни за примера, който ни бе даден. Накрая те дойдоха, със страх. Някой им бе казал, че не трябва да ми казват нищо. Междурелигиозната среща подготви сърцата на всички нас и после дойде момента, в който те дойдоха, за да поздравят …. След това бе поискано те да напуснат сцената и аз се ядосах….  Много пъти казах думата „Уважение“… после ги изслушах един по един, почувствах нещо вътре в себе си, не можех да ги оставя да си отидат, без да им кажа нещо. И започнах да говоря, поисках прошка. В този момент аз плачех и се стараех да не се вижда. Те също плачеха. Посланието бе получено и то не само тук. Всички разбраха“.

Друг въпрос, зададен на Франциск бе за връзката между междурелигиозния диалог и евангелизацията. „Първото разграничение, която трябва да правим е, че евангелизацията не е прозелитизъм“, каза папата. „Църквата расте не заради прозелитизма, а по своята привличаща сила, т.е. заради свидетелството, както бе казал Бенедикт XVI. Какво е евангелизацията? Да се живее Евангелието и да се свидетелства как се живее Евангелието: блаженствата, 25 глава на Евангелието според Матей, свидетелството на Добрия Самарянин, прошката седемдесет пъти по седем. Чрез това свидетелство Светият Дух работи и сме свидетели на покръствания. Евангелизацията не е психическо убеждение с обяснения, защитаващи вярата: ние сме свидетели на Евангелието. На гръцки език думата за свидетел е „мъченик“, всекидневното мъченичество, но и това на кръвта. Какво е първостепенното? Когато се живее със свидетелство и почит се изгражда мира. Мирът се разрушава, когато се започва прозелитизма“, изтъкна папата.

Накрая, на въпроса за пътуване до Индия: „Първоначално се предвиждаше пътуване до Индия и Бангладеш, но след това разговорите се забавиха, времето напредваше и аз избрах тези две страни: Бангладеш остана и добавихме Мианмар. Оказа се твърде подходящо, защото за да се посети Индия, трябва да се предвиди пътуване само в тази страна, трябва да пътуваш на юг, в центъра, на север, поради различните култури. Надявам се да го осъществя през 2018 г., живот и здраве“.

svt/man/ rv