Христос е нашият милосърден Цар

През ХХХІV неделя, тържеството  Христос Цар, литургията ни предлага евангелския откъс  според Матей (Мт. 25, 31-46):

31. А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си,
32. и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози;
33. и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата.
34. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира;
35. защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
36. гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.
37. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме?
38. Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме?
39. Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?
40. А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.
41. Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели;
42. защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте;
43. странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.
44. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?
45. Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.
46. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен.

Евангелският откъс коментира отец Йоан Хаджиев от ордена на Босите кармелитани:

Скъпи братя и сестри,

Днес е тържеството на Исус Христос Цар на Вселената. Този празник е установен от Папа Пий XI през 1925 г. Има за цел да припомни на вярващите, че царуването на Исус не обхваща само духовната и чисто личностна сфера, а обхваща цялата вселена, създадена от Бог. Царуването на Исус трябва да се осъществи и в ежедневния живот на обществото. Христос е нашият милосърден Цар, който като добър пастир ни води към свободата. Но да си припомним думите на еврейските свещеници: „Нямаме друг цар освен Кесаря”. С това те се отричат от истинския си Цар - Исус и така предпочитат да останат в робството. Не прави ли това и днешното общество?  

В тази последна неделя на църковната година трябва да си направим равносметка за живота ни. Да се замислим за направеното от нас зло и добро, за получените и за пропуснатите благодати. Неминуемо краят на литургичната година ни припомня и за края на света. Ние вярваме, че Исус, който беше унижен на земята ще дойде един ден в славата си като съдия. И пред Исус ще трябва да застанат „всички народи”, без значение каква религия са изповядвали или пък са били атеисти. Интересно е да се отбележи, че Бог няма да ни съди по това колко сме го обичали. Исус ще ни пита какво сме направили за ближните, които са имали нужда от нас. Точно в отношенията ни с близките се разкрива истинността на нашата вяра. Бог не иска да накаже човека, понеже адът е създаден само за „за дявола и неговите ангели”. Затова нека чрез едно истинско обръщане да заслужим да бъдем сред избраните Божии овце, които притежават най-голямото богатство - общението със самия Бог. Амин.