2017-11-25 13:01:00

Папата: трудът трябва да бъде в услуга на човека


Работата трябва да се разпределя посредством модел на действително устойчиво развитие, което да се базира на „универсалната солидарност на всички народи“. Това изтъква папа Франциск в писмото си, адресирано до кард Питър Търксън по повод на Международната конференция, организирана от Ватиканското ведомство в услуга на цялостното човешко развитие. Конференцията, приключила на 24 ноември следобед, бе на тема „От „Populоrum progressio“ до „Laudato si“. Трудът и работническото движение в центъра на цялостното човешко, устойчиво и солидарно развитие. Защо трудовият свят продължава да заема ключово място в глобалното развитие?“.

Да следваме стъпките на Исус като се трудим

Трудът, „ключ за всички социални проблеми“ и лост на „духовното развитие“, е мисия. Исус, който „посвети по-голяма част от земния си живот на ръчния труд, при тезгяха на дърводелеца“, ни насърчава „да следваме стъпките му, като се трудим“. „Всеки трудещ се е ръката на Исус, която продължава да твори и да върши добро“.

Трудът не е стока

Трудът, който е „съществен за човешкия разцвет“ и е „ключ на социалното развитие“. Той не е стока, нито „само част от производствената верига“. От това произлиза и етическия императив „да се защитават работните места и да се създават нови“. Все пак човекът „не се състои само от работа“. Папата посочва, че друга човешка необходимост са „семейството, приятелите и почивката“. Работата трябва да бъде в услуга на човешката личност“.

Труд, дом и земя: три свързани величини за истинско развитие

Ако се базира само „на материалния аспект“, ако вреди на околната среда или ако носи печалба само на малцина, моделът на икономическо развитие предизвиква „вика на бедните и на земята“. Затова трябва да се базира на връзката между труд, дом и земя. Друга тройна зависимост, от ключово значение за истинско икономическо развитие, е връзката между работа, време и технология.

Утилитарното съзнание е подчинено на бога на парите

Трудещите се, в борбата за устояване на своите права, се научиха да се справят с „утилитарно съзнание, което е късогледо и манипулиращо“. Това съзнание не се интересува от „социалната деградация или от упадъка на околната среда, не се интересува какво се употребява и какво се изхвърля“. „Интересува се само от непосредствената печалба“ и всичко се оправдава „в зависимост от бога на парите“.

Да се вслушваме най-вече в гласа на хората от перифериите

В диалога за развитието, „всички визии и изказвания са от полза“, но преди всичко тези на „най-малко чуваните“, на хората от перифериите. Необходими са личности, които да задвижат диалога на всички нива. За да бъде плодотворен, диалогът „трябва да започне от общото между хората“, това е основата за „подновяване на универсалната солидарност между всички хора“, включително и утрешното поколение.

Да се излезе от пазарната икономика

Папата насърчава също така да се намери начин за „излизане от пазарната и финансова икономика“, за да се предпочете модел, при който човешката дейност да бъде поставена на централно място. За да се изгради тази ценностна система, „синдикатите и работническите движения по призвание трябва да бъдат експерти по солидарност“. Необходими са „конкретни линии на действие, като се тръгне от гледната точка на трудещите се“, пътища, които да водят до цялостно, устойчиво и солидарно човешко развитие.

Да се следва пътя на глобалната солидарност

За да се допринесе за солидарното развитие трябва да се пазим от три изкушения. Първото е това, което е насочено към защита единствено на интересите на малцина, игнорирайки бедните, емаргинираните и изключените. Второто е социалният тумор корупция. И е ужасно, когато онези, които се наричат „синдикалисти“, „се споразумяват с предприемачите и не се интересуват от работниците“. Третото изкушение е индивидуализма и консуматорството, на които трябва да се противопостави една „нова глобална солидарност“.

man / rv








All the contents on this site are copyrighted ©.