Радостта да служим на един олтар пълното общение в Христовата Църква

„Задно с вас благодаря на Господ за подписването днес на Съвместната декларация, която бележи щастливия край на фазата, отнасяща се до сакраменталния живот“. Това посочи папа Франциск в словото си към членовете на Смесената комисия за богословския диалог между Католическата църква и Асирийската източна църква.

След историческата христологична Декларация от 1994, в рамките на икуменическия диалог, тези дни бе направена допълнителна стъпка към сближаването на двете Църква. „Днес – изтъкна папа Франциск – можем гледаме с още по-голямо доверие към утрешния ден и да просим от Господ, продължаването на вашата работа да допринесе за приближаването до онзи благословен и толкова очакван ден, в който ще имаме радостта да отслужим на един и същи олтар пълното общение в Христовата Църква“.

Светият отец изтъкна, че „важен аспект от Съвместната декларация е знакът на кръста, който е красноречив символ на единство между всички Тайнства“.

„Когато гледаме към кръста или се кръстим – подчерта папа Бергольо – ние сме призовани също да си спомним за саможертвите, изстрадани в единение с тази на Исус и да бъдем близо до онези, които днес носят върху раменете си тежък кръст“.

Папа Франциск припомни, че Асирийската източна църква, „заедно с останалите Църкви и многобройните братя и сестри от региона, е подложена на преследвания и е свидетел на брутални насиля, извършвани от фундаменталисткия екстремизъм; но също и на „културните и духовни пустини“, причинени от конфликтите. Светият отец не забрави и „силното земетресение на границата между Ирак, родната земя на „вашата Църква“ и Иран, където от векове живеят „ваши общности“, както и в земята на Сирия, Ливан и Индия.

„Когато правим знакът на кръста в тези моменти на войни и природни бедствия, ние припомняме раните Христови, онези рани, които възкресението не заличи, а изпълни със светлина. Така са и раните на християните, също и отворените, когато са белязани от живото присъствие на Исус и на неговата любов, стават сияйни, превръщат се в знак на пасхална светлина в един свят, обгърнат от мрака“.

Оттук призива на папа Франциск „да се върви напред, уповавайки се в помощта на онези, които дадоха живота си, следвайки Разпнатия, предшествениците и покровителите на нашето видимо единство на земята. Чрез тяхното застъпничество – продължи папата – прося от Господ християните от вашите земи да могат да работят за възраждането след толкова много разруха, в мир и почит с другите“.

Накрая, припомняйки, че „в асирийската традиция Христос на кръста е изобразен като Добрия лекар и лекарство за живота, папата завърши оправяйки молитвата „да бъдат напълно изцелени нашите рани от миналото и да бъдат излекувани многобройните рани днес в света, причинени от насилията и войните“.

svt/ rv