Папа Франциск: бедните са нашия "паспорт за рая"

Християните имат „евангелския дълг“ да се грижат за бедните, които са „нашето истинско богатство“; „за Бог не е важно какво имаш, а какво даваш“: това посочи папа Франциск на литургията за първия Световен ден на бедните, която отслужи на 19 ноември във ватиканската базилика Св.Петър.

Повече от 4000 нуждаещи се от диоцезите на Рим, Париж, Лион, Нант, Варшава, Краков, Брюксел и Люксембург  бяха в базиликата, а след литургията бяха гости на празничен обед с папата, който за 1500 от тях се състоя в голямата Аула Павел VI, а за другите в столовите на семинарии и католически колежи в Рим.

В проповедта си папата коментира евангелската притча за талантите (Мат.25,14-30), като изтъкна една опасност за  християните: да се държат като лукавия слуга, който „не е направил нищо лошо, не е изхарчил талантите, а дори ги е съхранил под земята. Но да не правиш зло не е достатъчно – подчерта папа Бергольо. Защото Бог не е контрольор на незаверени билети, а Отец който търси своите чеда, на които да повери своите блага и планове“.

Но онзи, който е спечелил нови таланти е верен, тъй като „има същото мислене като Бог и не е бездействен –допълни папата: от любов рискува своя живот за другите, не приема всичко както е; само едно нещо пренебрегва – ползата за себе си. Това е единствения праведен пропуск“.

„Но пренебрежението за сметка на бедните има точно название: безразличие – предупреди папа Бергольо. Да се каже: не ме засяга, не е моя работа, вина има обществото. Безразличие е да си обърнеш главата на другата страна, когато твоя брат е в нужда; да бъдеш пренебрежителен към злото без да направиш нещо. Но Бог няма да ни иска сметка дали правилно сме се възмутили, а дали сме направили добро“. Както Исус казва в Евангелието на Матей: „доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“ (25,40).

„Тези най-малки братя, от Него обичани, са гладния и болния, чужденеца и затворника, бедния и изоставения, страдащия без помощ и отхвърления нуждаещ се“, посочи папата. “В лицето на бедния, Исус чука на вратата на нашето сърце, и зажаднял, иска от нас любов“. „Чрез бедните, Исус проявява своето присъствие, който от богат се превръща в беден. Затова, в тяхната слабост се съдържа една спасителна сила.  И ако в очите на света те нямат голяма стойност,  именно бедните разкриват пътя към небето, те са нашия паспорт към рая. Наш евангелски дълг е да се грижим за тях, които са нашето истинско богатство. Нека го направим, но не само давайки им хляб, а споделяйки с тях хляба на Словото, защото те са най-естествените негови получатели. Да обичаш бедния означава да се бориш срещу всички форми на бедност, духовна и материална“.

„Какво има стойност за мен в живота?“, завърши папата. Изборът е пред нас: да живеем за да имаме на земята или да дадем, за да спечелим на небето. Защото на небето няма стойност онова, което притежаваш, а което даваш и „който събира имане за себе си не богатее в Бога“ (Лук. 12,21). Тогава нека не търсим повърхностните неща за нас, а благото за другите, и нищо ценно няма да ни липсва“.

dg/ rv