2017-11-18 09:30:00

Послание папата за Световния ден на бедните


1. “Чеда мои, нека любим не с думи или с език, а с дела и истина!” (1 Йоан 3:18). Тези думи на апостол Йоан, провъзгласяват императив, който никой християнин не бива да пренебрегва. Сериозността, с която "възлюбеният ученик" предава повелята на Исус чак до наши дни, става още по-ясна от контраста между празните думи, които толкова често излизат от устните ни и конкретните дела, с които сме призовани да се съизмерим. Любовта не позволява алиби: който се стреми да обича, както Исус обичаше, трябва да следва Неговия пример, особено когато е призован да обича бедните. Начинът по който обича Синът Божи е добре известен и св Йоан го изрича ясно. Той се основава на два стълба: Бог първи ни възлюби (1 Йоан 4:10,19) и Той ни възлюби, предавайки Себе Си напълно, дори собствения Си живот (1 Йоан 3:16).

Такава любов не може да остане без отговор. Макар дадена безусловно, без да иска нищо в замяна, тя запалва в сърцата огън, така че всички, които я изпитат, са принудени да се влюбят, въпреки ограниченията и греховете си. Но това може да се случи само, ако приемем в сърцата си Божията благодат, милосърдната Му любов възможно най-пълно, така че волята и емоциите ни са привлечени да обичат Бог и ближния. По този начин милосърдието, което, така да се каже, блика от сърцето на Пресветата Троица, може да оформи живота ни и да предизвика състрадание и милостиви дела в служба на нуждаещите се наши братя и сестри.

2."Ето, сиромахът викна, - и Господ чу" (Пс. 33:7). Църквата винаги е разбирала значението на този вик. Имаме изключителни свидетелства за това още в първите страници на Деяния на апостолите, където св Петър настоява да бъдат избрани седем души "изпълнени с Дух Свети и с мъдрост" (6:3), за да се грижат за бедните. Това със сигурност е един от първите знаци с които християнската общност влиза на световната сцена - служението на бедните. Най-ранната общност осъзнава, че животът на учениците на Исус трябва да се изрази в такова братство и солидарност в послушание на учението на Учителя, Който провъзгласява, че бедните са благословени и наследници на Небесното царство (Матей 5:3).

"Те продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата" (Деяния 2:45). В тези думи виждаме ясно изразената жива загриженост на първите християни. Евангелист Лука, който повече от всеки друг говори за милосърдието, не преувеличава, когато описва практиката на споделяне в ранната общност. Думите му са насочени към вярващите от всяко поколение и следователно и към нас, за да ни подкрепя в свидетелствата и да провокира действията ни в полза на най-нуждаещите се. Същото послание, със същото убеждение е предадено и от апостол Яков, който в посланието си използва силни и непоколебими думи: "Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат? А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища? …  Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата? Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна, а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, - каква полза? Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. (2:5-6;14-17).

3. В различни моменти от историята християните не послушаха напълно призивa за загриженост, оставяйки се да ги завладее светският манталитет,. И все пак Светият Дух не пропусна да ги призове да отправят погледа си към същественото. Той формира мъже и жени, които по различни начини посвещавахa живота си в служба на бедните. През тези две хиляди години многобройни страници от историята са написани от християни, които с абсолютна простота и смирение и с щедро и творческо милосърдие служат на най-бедните си братя и сестри!

Най-забележителният пример е този на Франциск от Асизи, последван от много други свети мъже и жени през вековете. Той не се задоволи просто да прегърне прокажените и да им даде милостиня, но реши да отиде в Губио и да остане с тях. Светецът видя тази в среща повратната точка на своето преобръщане: "Когато бях в греха, изглеждаше ми прекалено горчиво да гледам прокажените, а сам Господ ме доведе между тях да им покажа милосърдие. И когато си тръгнах от тях, това, което ми се струваше горчивина, се превърна в сладост на ума и тялото "(Text 1-3: FF 110). Това свидетелство показва трансформационната сила на милосърдието и християнския начин на живот.

Не бива да мислим за бедните просто като получатели на случайната ни доброволческа работа или на импровизираните ни действия на щедрост, които успокояват съвестта ни. Колкото добри и полезни да са подобни действия за събуждането на чувствителността ни към нуждите на хората и несправедливостите, които често са тяхна причина, те трябва да доведат и до истинска среща с бедните и споделяне, което да се превърне в начин на живот. Молитвата, пътят на ученичеството и обръщането на сърцата ни намират потвърждeнието на своята евангелска автентичност в точно такова милосърдие и споделяне. Този начин на живот дава радост и мир на душата, защото се докосваме със собствените си ръце до плътта на Христос. Ако наистина желаем да срещнем Христос, трябва да докоснем тялото му в страдащите тела на бедните, като отговор на тайнственото общение, дадено в Евхаристията. Тялото Христово, преломено в Светата Литургия, може да бъде видяно, посредством милосърдието и споделянето в лицата и личностите на най-уязвимите наши братя и сестри. Винаги остават актуални думите на Свети Йоан Хризостом: "Ако искате да почитате тялото на Христос, не го презирайте, когато е голо; не почитайте Евхаристичния Христос с копринени одежди, а след това, излизайки от църквата, пренебрегвате другия Христос, страдащ от студ и голота "(Hom. in Matthaeum, 50.3: PG 58).

Ето защо, сме призовани да се приближим до бедните, да ги срещнем, да ги приемем и прегърнем и да им помогнем да усетят топлината на любовта, която да разчупи кръга на тяхната самота. Тяхната протегната ръка е също призив да излезем от нашите сигурност и удобства и да признаем ценността, която бедността сама по себе си представлява..

4. Нека никога не забравяме, че за Христовите ученици бедността е преди всичко призив да следваме Исус в собствената му бедност. Това означава да вървим зад Него и до Него - пътуване, което води до блаженствата на Небесното царство (Матей 5:3, Лука 6:20). Бедността означава, да имаме скромно сърце, което приема ограниченията и греховността ни на създания и по този начин ни позволява да преодолеем изкушението да се мислим всемогъщи и безсмъртни. Бедността е вътрешно отношение, което избягва търсенето на пари, кариера и лукс като цел в живота и условие за нашето щастие. Бедността вместо това създава условия за свободно понасяне на нашите лични и социални отговорности, въпреки ограниченията ни, с доверие в Божията близост и подкрепата на Неговата благодат. Бедността, разбирана по този начин, е критерият, който ни позволява да съдим как най-добре да използваме материалните блага и да изграждаме връзки, които не са нито егоистични, нито властни (Катехизис на Католическата църква, нн 25-45).

Нека вземем за пример Св. Франциск и свидетелството му за автентична бедност. Именно защото пазеше погледа си насочен към Христос, Франциск успя да Го види и да Му служи в бедните. Ако искаме да помогнем за промяната на историята и за насърчаването на истинското развитие, трябва да чуем вика на бедните и да се ангажираме да ги извадим от маргинализацията в която се намират. В същото време, призовавам бедните в нашите градове и общности да не губят усещането за евангелската бедност, което носят отпечатано в сърцата си.

5. Знаем колко е трудно за нашия съвременен свят ясно да прозре какво е бедността. Въпреки това по безброй начини бедността ни предизвиква ежедневно с многобройните си лица, белязани от страдание, маргинализация, потисничество, насилие, изтезания и затворничество, война, лишаване от свобода и достойнство, невежество и неграмотност, медицински кризи и недостиг на работа, трафикантство и робство, изгнание, крайна бедност и принудителна миграция. Бедността носи лицето на жени, мъже и деца, експлоатирани от долни интереси, съкрушени от машинациите на властта и парите. Бихме могли да съставим горчив и безкраен списък на бедността, родена от социална несправедливост, морална деградaция, алчността на малцина избрани и общото безразличие!

В нашето собстевно време, докато богатството демонстративно се натрупва в ръцете на няколко привилегировани, често свързано с незаконни дейности и потресаваща експлоатация на човешкото достойнство, скандално нарсатва ръстът на бедността в широки сектори на обществото в целия свят. Изправени пред тези ситуаций, не можем да останем пасивни, още по-малко примирени. Съществува бедност, която задушава духа на инициатива на толкова много млади хора, като им пречи да намерят работа. Съществува бедност, която притъпява чувството за лична отговорност и поощрява търсенето на облагодетелстване. Съществува бедност, която отравя изворите на участие и не оставя място за професионализъм като по този начин унижава заслугите на тези, които работят и са продуктивни. На всички тези форми на бедност трябва да отговорим с нова визия за живота и обществото.

Всички тези бедни - както обичаше да казва блаженият папа Павел VI - принадлежат на Църквата по "евангелско право" (Обръщение при откриването на Втората сесия на Втория Ватикански Събор, 29 септември 1963 г.) и изискват от нас да им дадем възможност. Блажени, за това, са отворените ръце, които прегръщат бедните и им помагат: те са ръце, които носят надежда. Блажени са ръцете, които достигат отвъд всяка бариера на културата, религията и националността и изливат балсама на утехата в раните на човечеството. Блажени са отворените ръце, които не искат нищо в замяна, без "ако" или "но", или "може би": това са ръце, които призовават Божията благословия към своите братя и сестри.

6. В края на юбилея на милосърдието исках да дам на Църквата Световния ден на бедните, така че християнските общности по целия свят да се превърнат в още по-ярък знак за милосърдната любов на Христос към най-малките и най-нуждаещите се. Към Световните дни, установени от моите предшественици, които вече са традиция в живота на нашите общности, искам да добавя този ден, който добавя към тях една изключителна евангелска пълнота, а именно превилигированата любов на Исус към бедните.

Призовавам цялата Църква и мъжете и жените с добра воля навсякъде по света, на този ден да обърнат погледа си към всички, които протягат ръце и призовават за нашата помощ и солидарност. Те са наши братя и сестри, създадени и обичани от общия ни Небесен Отец. Този ден има за цел преди всичко да насърчи вярващите да се противопоставят на културата на изхвърлянето и да прегърнат културата на срещата. В същото време, всеки, независимо от религиозната си принадлежност, е призован към откритост и споделяне с бедните, чрез конкретни знаци на солидарност и братство. Бог създаде небесата и земята за всички; но за съжаление именно човеците издигнаха бариери, стени и огради, изневерявайки така на изначалния дар, предназначен за цялото човечество, без изключение.

7. Моето желание е, през седмицата, предшестваща Световния ден на бедните, който тази година се пада на 19 ноември, в XXXIII неделя през годината, християнските общности да положат всички усилия за създаването на възможности за среща и приятелство, солидарност и конкретна помощ. Нека да поканят бедните и доброволците да участват заедно в Евхаристията през тази неделя, така че още по-автентично да се отслужи тържествеността на нашия Господ Исус Христос, Цар на Вселената през следващата. Царството на Христос се проявява в цялото си значение точно на Голгота, когато Невинният, прикован на кръста, беден, гол и лишен от всичко, въплъщава и разкрива пълнотата на Божията любов. Пълното предаване на Исус в ръцете на Отца изразява абсолютната Му бедност и разкрива силата на Любовта, която Го събужда за нов живот в деня на Възкресението.

В тази неделя, ако около нас има бедни, търсещи закрила и помощ, нека се приближим до тях: това ще бъде благоприятен момент да срещнем Бог, Когото търсим. Следвайки учението на Писанието (Битие 18: 3-5, Евреи 13: 2), нека ги приветстваме като почетни гости на нашата трапеза; те могат да бъдат учители, които ни помагат да живеем по-последователно вярата си. С тяхното доверие и готовност да получат помощ, те ни показват по тих и често радостен начин, колко жизненоважно е да живеем просто и да се предадем на Божието провидение.

8. В сърцето на всичките конкретни инициативи, които се провеждат в този ден, нека винаги да бъде молитвата. Нека не забравяме, че “Отче Наш” е молитвата на бедните. Молбата за насъщния хляб изразява доверието ни в Бог за основните ни нужди в живота. Всичко, което Исус ни учи в тази молитва, изразява и събира вика на страдащите от несигурностите на живота и липсата на това, от което се нуждаят. Когато учениците помолиха Исус да ги научи да се молят, той отговори с думите, с които бедните се обръщат към нашия единствен Отец, в който всички се разпознават като братя и сестри. “Отче наш” е молитва, казана в множествено число: хлябът, който искаме, е "наш" и това означава споделяне, участие и съвместна отговорност. В тази молитва всички ние признаваме нуждата да преодолеем всяка форма на егоизъм, за да влезем в радостта на взаимното приемане.

9. Обръщам се към моите братя епископи и всички свещеници и дякони, които, чрез своето призвание, имат мисията да подкрепят бедните, заедно с всички посветени хора и всички асоциации, движения и доброволци навсякъде по света, да помогнат този Световен ден на бедните да се превърне в традиция, която конкретно допринася за евангелизацията в днешния свят.

Този нов Световен ден трябва да се превърне в мощен призив към нашето съзнание като вярващи, като ни подтиква да растем в убеждението, че споделянето с бедните ни дава възможност да разберем най-дълбоката истина на Евангелието. Бедните не са проблем: те са ресурс, от който да черпим, като се стремим да приемаме и практикуваме в живота си същността на Евангелието.

Ватиканa, 13 юни 2017

Възпоминание на Свети Антоний от Падуа

превод Бистра Пищийска








All the contents on this site are copyrighted ©.