Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:

Папа Франциск \ Аудиенции

Папата: науката има етическа отговорност

Папа Франциск - ANSA

18/11/2017 14:03

Научната дейност не трябва да бъде доминирана от „логиката на всемогъществото“, защото, както всяка човешка дейност, тя има граници, които трябва да спазва в името на благото на човечеството. Това подчерта папа Франциск на аудиенцията за членовете на Папския Съвет за култура, които прие по повод пленарната асамблея на ведомството посветена на „Бъдещето на човечеството и новите предизвикателства на антропологията“.

За папата, постиженията в медицината и генетиката, неврологията и роботиката „не само карат някои да мислят, че се намираме в зората на нова ера и раждането на ново човешко същество, по-висше от познатото досега“, но и поставят някои „големи и важни въпроси“.

„Въпросът за човешката личност намираме още в началните страници на Библията и придружават целия път на Израил и Църквата“, посочи папата, цитирайки  Псалм 8,5: „що е човек, та го помниш?“. „Библията дава антропологичен отговор, който се оформя в Битие  и преминава цялото Откровение, развивайки се около главните фундаменти на отношението и свободата“.

„Отношението се разклонява в три посоки: към материята, земята и животните; към божествената трансцедентност и към човешките същества – посочи папата. Свободата се изразява в автономността – разбира се относителната - и в моралния избор.  Този основен модел е основа за мисълта на голяма част от човечеството в продължение на векове и днес дори съхранява своята сила“.

„Днес си даваме сметка – отбеляза папата -  че големите принципи и основни концепции в антропологията  нерядко са поставяни под въпрос, също и на базата на по-голямото съзнание за комплексността на човека и изискват по-дълбоко проучване“. За папа Бергольо, днес, антропологията се е превърнала във „флуиден и променящ се кръгозор, вследствие на  социално-икономическите промени, преселенията на народите и относителните междукултурни граници“. Но също така и от „разпространяващата се глобална култура и преди всичко от невероятните научни и технически открития“.

Папа Франциск конкретно посочи основните точки, за да се отговори на съвременните предизвикателства. На първо място, „оценяването на науките, което намира своята основа в Божия промисъл, който „ни избра преди свят да се създаде...като предопредели да ни осинови“ (Ефес.1,3-5) и ни повери грижата за творението: «да обработваме и пазим земята» (Бит. 2,15). «Именно защото човека е  образ и подобие на Бог, който е създал света от любов – подчерта папа Бергольо -  грижата за цялото творение трябва да следва логиката на безвъзмездието и любовта, на служението, а не на господството и всемогъществото».

На второ място «централното място на човека, който трябва да бъде смятан като цел, а не като средство. Той трябва да влезе в хармонична връзкас творението, но не като деспот над Божието наследство, а като любвоебвилен пазител на сътвореното от Създателя». На трето място «всеобщото презназначение на благата», което касае също познанието и технологиите. «Научният и технически поргрес трябва да служи за благото на цялото човечество и неговите блага не могат да бъдат само за някои. По този начин ще се избегне за в бъдеще да се прибавят нови неравенства базирани на познанието и се увеличи различието между бедни и богати».

Накрая папата припомни принципа, че «не всичко технически възможно и осъществимо е също така етически приемливо». «Науката, както всяка човешка дейност,  трябва да има граници, които да спазва за благото на цялото човечество, както и необходимостта от етическа отговорност», завърши папата.

dg/ rv

18/11/2017 14:03